Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

За кафемашините и хората

Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-19T06:52:50+02:00 671

CO-вид 77. Милапидията – 2

Остров Кефалония, Свят Гама, 17-ти век
Джиа пърхаше около клона на милапидията и с гордост, примесена с тревога, наблюдаваше бебетата с прозрачни, все още неукрепнали крилца, които пълзяха нагоре-надолу и растяха с главоломна скорост. Скоро крилцата им се изгладиха, наляха се млечнобяла багра, а в д ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2022-01-18T20:42:54+02:00 1K

Нагоре по стълбата,която води за надолу 1

Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен л ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-18T19:33:38+02:00 1.3K 1 7

Тефтерът на Всевишния - IX част

-IX-
С решение на Военно окръжие – Хасково донаборник Радослав Димитров Радев беше изпратен да отслужва задължителната си военна служба в Школата за запасни офицери в Плевен. В продължение на единадесет месеца при напрегнат дневен режим и стриктно спазване на Устава ги подготвяха за бъдещи командири ...

Samadhi

Проза » Повести и романи

2022-01-18T19:18:51+02:00 749 2 6

Между два свята

От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...

rumbic

Проза » Разкази

2022-01-18T17:12:30+02:00 1.3K 6 16

Жената, която хранеше птиците

София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-18T14:37:06+02:00 542 1

Небостъргачът - 28

Ху осъзна, че застрахователите определено щяха да платят с голям зор, докато се връщаха по заскрежените пътища на Австралия. Защото не беше никак топло и парата се издигаше във въздуха. Ху имаше достатъчно време да премисли и осъзнае какво се случваше. Може би краят на пътя идваше. Ху беше на двадес ...

Мастъра

Проза » Други

2022-01-18T14:28:02+02:00 894

На сигурно зад оградата

Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-18T10:18:36+02:00 596 5 8

Неправилни размътващи помисли

Слушам как наричат някои хора „антиваксъри“.
Заинтригувах се и, нали съм неграмотен, проверих в речника. Написано: противник на ваксинирането; от англ. anti-vaxxer…
Да, де – ама така наричат у нас несъгласните с мерките на властта, конкретно с рекламата и налагането на вносните ваксини?
Почти всички ...

генек

Проза » Други

2022-01-18T10:17:03+02:00 470 2 2

Тези отгоре знаят, тези отдолу изпълняват

Сутрин ги вдигаха едновременно. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които ги вдигаха. За вдиганите беше излишно да се товарят с подобни сиви ежедневни мисли…
После започваха работа. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които бяха над тях. Просто задължително беше да се изпълнява п ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-17T10:44:50+02:00 449 6 8

Отново... и отново

Отново бе есен – вечерната дама, покрила листата със загара на изтлялото лято, пременяща се в меките тонове на все по-ранните залези.
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2022-01-17T00:14:16+02:00 687 1 1

Спутник-2087

Шум. Присвяткване. Леко пращене на електронни сигнали. Говор, приличен на човешки.
Напоследък не се обаждаш.
Няма за какво.
Днес ти се обадих.
Защо? ...

exuded

Проза » Други

2022-01-16T20:45:34+02:00 610 1

CO-вид 77. Милапидията – 1

На остров Кефалония времето тече толкова бавно, че стига за всичко. А в Аргостоли спокойствието е цар и господар.
Из рекламна брошура
Мъдростта на китайската стратегия учи: Изкусният пълководец постига победа без сражение. Великият воин не воюва.
Изкуството на войната – древен китайски трактат
Остро ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2022-01-16T20:42:37+02:00 847

Дом-монета

Дом-монета
23:15 часа ...
Ези:
Луната погледна иззад пердето...
Тя пак седи мълчешком в хола. Телевизорът я гледа. Масата е празна. Полилеят виси над жената, която изглежда безлична, без грим, без прическа, без емоции, без нищо... ...

RozalinaRujina

Проза

2022-01-16T20:41:01+02:00 2.1K 3 6

Ицо

Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш по шаблон изрязан от зелен линолеум в час по трудово обучение. Образ, с който по ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-16T12:44:28+02:00 582 1 1

И тя размаха крила 🌐

Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...

anahid

Проза » Разкази

2022-01-16T10:37:08+02:00 1.1K 3 9

Небостъргачът - 27

Ху и останалите наближаваха мината Аргайл в Австралия. Тази мина беше отдавна затворена преди с помощта на Гао Минг да се възобновят добивните дейности на розови диаманти и прочие. Това беше едно наистина незабравимо място, което щеше да бъде една от последните им спирки. Мината беше доста дълбока и ...

Мастъра

Проза » Други

2022-01-16T10:32:48+02:00 1K

Детски бисери 8

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 10 години.
1. Някои хора работят по следния начин - много шум, малко работа.
2. За съжаление ученето и работата винаги са повече от ваканциите и отпуските.
3. Аз винаги съм казвала - тръгне ли човек на училище, свободата свършва! Започва безкрайния път - училище ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-16T10:31:39+02:00 703 1 3

Цялата истина за Дядо Коледа

Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причи ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-15T23:29:05+02:00 961 2 6

Хлъзгави камъни - 1 част

Когато пропяха първи петли, Ангелина отвори очи. Петър лежеше до нея и тихо похъркваше. Едната му ръка лежеше на хълбока й и пръстите му нежно я бяха галили цяла нощ. Когато си спомни за ласките и целувките му, бузите й се зачервиха от свян, макар че живееше с него от шест години, но все още се срам ...

di_t

Проза » Разкази

2022-01-15T11:18:34+02:00 1.1K 7 16

Продължения на поговорки 8

1. Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът...Уилям Шекспир/ Дали да хванеш влака, който да те отведе към сбъдването на мечтите ти, или да останеш на перона да продаваш вестници и семки.../
2. На лъжата краката са къси./ Но с "езикът" и "ръцете" си много бели може да извърши./
3. Който твори зло н ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-15T08:22:51+02:00 785 2

Гробът на Димо - Краят на песента

- Виж, събудил се е нашият мисафир, гостенин. – рече някой.
Че кой? Кой го рече? Кой да е, ако не Богдан. Богданчо. Еничаринът. На Димо братец и на Денка. Погледнах го и сърцето ми се стопи. Беше хубав като паднал ангел. Толкова на моя Димо приличаше. Такъв един... строен и силен... и славен. Ала на ...

khanas

Проза » Повести и романи

2022-01-14T21:57:32+02:00 1.1K 1

Дзън или изкуството да се поддържа несъвършенство

Каква стана тя, всички около мене нещо откачиха – кой на йога, кой на автогенен, кой на лунуване с пости. Хайде, на фитнеса и диетите вече им свикнахме, борбата с килограмите не е нищо ново. Ама за какво човек трябва да ходи на групови медитации, например? Отначало не обръщах внимание, но когато явл ...

admiral

Проза » Хумористична

2022-01-14T11:09:16+02:00 742

Речник на неприличните думи в демократичния език

РЕЧНИК НА НЕПРИЛИЧНИТЕ ДУМИ В МОДЕРНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЕЗИК
Морал
Логика
Дух, духовност, душа
Мисъл ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-14T08:55:33+02:00 476 2 10

Тефтерът на Всевишния - VIII част

- VIII -
Войнишката служба раздели тримата приятели. Станимир беше приет във Факултета по авиация на ВНВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия и мечтата му да стане пилот бе на път да се осъществи. Условията за живот в общежитието се ядваха, макар да не бяха като у дома. В спалните помещения бяха наст ...

Samadhi

Проза » Повести и романи

2022-01-13T21:23:55+02:00 839 2 6

Последната земя

Добре дошли в света на Майкъл, Габриел, Рафаел и Сатанаил!
Братята ви приветстват в един свят на безсмъртни същества, погинала човешка цивилизация и задаваща се огромна опасност, която цели да изтрие изцяло живота на планетата.
В целия този кошмар наследниците на четирите велики раси преоткриват себ ...

И_Г_Н_И_С

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Еротична

2022-01-13T18:19:30+02:00 766 1

Софийски роман – Епилог

ЕПИЛОГ
Глава тридесет и пета
През септември Аннабел дойде в България. Последните месеци беше работила усърдно с “ френско- българския разговорник”. Макар и бавно съставяше сравнително правилни изречения, и предпочиташе да разговарят на български, вместо на английски, който и двамата не знаеха добре. ...

gudman

Проза » Повести и романи

2022-01-13T15:45:31+02:00 1.1K 2 9

Спътници

На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-13T12:04:04+02:00 821 3

Нормата на ненормалността

И какво искаме, какво се питаме – все по-ясно е: станахме антиподи на себе си. Или поне на предците и миналото ни. Нещата се обърнаха с краката нагоре. Удобна поза за „Камасутра“, но при нея сме в ролята на булката.
Какво да каже човек, когато педалщината стана норма… Това, което само преди десетиле ...

генек

Проза » Други

2022-01-13T10:40:50+02:00 398 2 11

Вирусите дъвчат мозъци и снасят паника

И гледам съобщение: от 8 януари в Румъния са забранени за употреба платнените маски за многократно ползване, трябва вече от типа N95 /каквито използват хирурзите при операция/ или дори респиратори тип FFP2.
От 25 януари така ще е в Австрия, от 1 февруари в Германия. И, разбира се – скоро след това и ...

генек

Проза » Други

2022-01-13T10:38:46+02:00 363 3 8

Небостъргачът - 26

Ху беше прекарал в Австралия само три години, но не можеше да не забележи, подпомаган от демоничните сили, които го бяха белязали до живот, че тук се разхождаха твърде много хора без души. Това място сякаш беше тестов полигон за души, които не знаеха къде да отидат. Понякога излизаше да се поразходи ...

Мастъра

Проза » Други

2022-01-12T20:50:24+02:00 1K

Изгубени души

- Ти, ко прайш сега?!
- Не видиш ли! Търся изгубени души.
Единият от клошарите се наведе и светна с китайската запалка зад контейнера.
- И, кво ша ги прайш?
- Открили са пункт бе! За купуване на изгубени души. ...

Жабокът

Проза

2022-01-12T10:10:58+02:00 796 2 3

Някакви от деня

Дава ми жената сирене. Отварям пакета и отсичам: „Не е добро! Тебеширено, сухо…“. После опитвам: „С някакви мазнини нагъчкано…“
Тя се сопва: „Това е най-доброто сирене! Истинско е!“
Усмихвам се: „Кой го казва?“. Очакван отговор: „По телевизията“…
Е, да де – но аз съм се занимавал с правене на сирене ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-12T10:02:06+02:00 458 2 9

Мъглявини

Ако човек иска да живее – медицината е безсилна, ако иска да живее добре – безсилни са и законите
хххх
Когато си излееш душата – пускай водата…
хххх
Най-доброто невинаги е добро. Често е просто най-малкото зло… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-12T09:59:13+02:00 522 4 9

Йомена

Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...

Nevium

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Писма

2022-01-12T08:35:34+02:00 1K 3 4

Българска македонка

Македонка съм аз -
и потомка на горди българи, изправила стройна снага, нося
в духа си ослепените воини на Самуила,
нощем тичам боса и
самодивско хоро със Биляна играя ...

Лаура9

Проза » Други

2022-01-12T08:34:43+02:00 1.3K 1 5

Небостъргачът - 25

Ху скоро стана любимец на китайската диаспора. Хуацяо, както я наричаха, беше като оръжие на Поднебесната империя. Китай беше там, където имаше китайци. Разбира се трябваше да се има предвид и съществената разлика между Хуацяо и Хуарен - първите бяха китайски граждани, живеещи зад граница, а другите ...

Мастъра

Проза » Други

2022-01-11T15:52:13+02:00 952 1

Нюанси на любовта

Нюанси на любовта
Посветен на приятелка
Наивна, красива и добра, навремето Поли работеше като библиотекарка в училищна библиотека. Четеше много, тя винаги се бе интересувала от литература и изкуства. Млада и одухотворена, Поли очакваше да срещне любовта – любов като в романите – неземна и красива, к ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-01-11T12:43:29+02:00 520 1 2

Правилно по правилата

Когато постъпи на работа, в офиса я посрещнаха приветливо. С изключение на един млад колега, който нахално й намигна.
И тя веднага отиде при шефа да се оплаче от това долно, нагло посегателство над женската й същност и душа.
Младокът веднага бе предупреден, а когато – въпреки това – се опита да й об ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-11T10:52:34+02:00 486 2 11

Следпразнични

Ако сте трупнали две-три кила отгоре през празничните дни – не бързайте да ги махате.
През 2022 година ще ви потрябват.
хххх
- Отслабнала си. На диета?
- На заплата… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-11T10:50:50+02:00 484 2 5