Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Точността е вежливостта на кралете!

A) Иванчо: Тате, как се нарича твърде шавливата жена?
Бащата: Науйница!
Б) Иванчо: Тате, как се нарича съпруга, чийто мъж не я храни?
Бащата: Вдовица!
В) Бащата: Иванчо, как се нарича онзи, който твърде много чука ? ...

vega666

Проза » Хумористична, Еротична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-10T22:04:01+02:00 1.9K 2 1

Старият полковник е тук

Отпразнува Нова година. То така се казва, ама не беше никакъв празник. Не само заради присъствието на зетя му. Който цяла вечер не щя да чуе полковнишките мъдрости, ами се занимаваше с внучетата си, та дори с другата им баба поде разговор. За някакви книги, моля ви се… На масата, в присъствието на с ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-10T11:24:03+02:00 602 5 12

Сватбен подарък

Вечер като другите.Почти.Трябва да приготви вечеря, да зареди пералнята.
И разбира се да провери контролните на 6- ти”а”. След 34 години учителски стаж и вече над 10 години в пенсия я извикаха да замести болна колежка и трябваше бързо да се адаптира към новите условия на преподаване и изпитване.
В у ...

Довереница

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-10T10:57:36+02:00 2.3K 6 24

Кристалното езеро и звездите

Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да по ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2022-01-09T18:05:46+02:00 1K 1 8

Може да е сън, а може и истина

Животът на Радиолин не вървеше в ред. Ама изобщо! Жив да го ожалиш, ако знаете значението на този израз. Радиолин, който сам себе си наричаше за краткост Ра, нямаше никакво спокойствие от баба си Гладиола и прабаба си Дафинка. Тези двете можеше да кандидатстват за челно място в съвременната Инкизици ...

latinka

Проза » Хумористична

2022-01-09T18:02:03+02:00 1K 1

Арасмас

Девета глава
На Остромила имаше къща с огромен двор, три или четири декара. Нямаше две неща, които да си подхождат по-малко. Къщата – неголяма, но модерна, имаше формата на имперски кораб от Стар Уорс, само че в някакъв ръждив облик, който я открояваше от всички други. Дворът беше гол като бебешко д ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-01-09T18:00:49+02:00 1.9K 9

Изхвърчало писмо

Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва ...

ИнаКалина

Проза » Хумористична

2022-01-09T00:09:00+02:00 820 6 18

Первая, Белая, и Всея. (глава 46) 🇷🇺

(Глава 46). Пособник гнева.
Осенью 1953 года Иван Артёмович Свинков был объявлен пособником религиозного гнева, изменником компартий и долга. Партийное решение гласило: «Будучи советским посланником на острове дипломатий, Свинков объявил себя праведником нового времени, принял образ библейского Ноя. ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2022-01-08T23:49:42+02:00 1.5K

След Коледна приказка 3

Нашите не бяха чак толкова религиозни,но спазваха традициите....
Масата подредена,.. нечетен брой ястия,.. даже лук, чесън, сушени дренки, орехи,...нямаше коледна елха а само три борови клонки мъжду пълните чиниии...Татко включи мигащите светлинки,
запали декоративната ароматна свещ...
След обичайни ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-08T13:11:04+02:00 877 9

Софийски роман глава 34

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и четвърта
В края на 1989 година живота в България се промени коренно. След като упоиха Тодор Живков, и го настаниха зад една маса абсолютно неадекватен, благодариха му за дългогодишното “мъдро” ръководство и го изпратиха да почива. Тези които му спретнаха този цирк, бя ...

gudman

Проза » Повести и романи

2022-01-08T12:27:03+02:00 922 3

Абе, що не мирясам с тия мисловни слаломи

Няма, няма – и нещо ми хрумне. Или внезапно, или под въздействието на умни хора. Намерих си занимание – скитам из интернета и слушам или чета неща, които у нас няма да видя.
Е, ако са глупости, манипулации, измами – родните медии веднага ще ни ги сервират. Но умни мисли, подхранващи въпроси, след ко ...

генек

Проза » Други

2022-01-08T10:43:36+02:00 406 3 11

И си толкова в мен...

И си толкова в мен...
Дните ни отдалечаваха. Минутите мълчаха. Миговете копнееха, затворени между пръстите ни. Бялата пустош ни делеше. И аз бях някъде там... а всъщност толкова никъде. Без теб...
И си толкова в мен...
Одеялото ме обгръща. Лунните лъчи се отразяват в малката стаичка. Изкуствените цв ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2022-01-08T00:43:09+02:00 977 1 9

Неразгаданият код

/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гл ...

tanq_mezeva

Проза » Разкази

2022-01-07T22:49:36+02:00 1.5K 6 30

Глупостта и недалновидността на Запада

Добре известно е, че Западният свят е твърде богат на интелектуален дефицит. Същевременно на всички е известно и коварството на Изтока. Русия е особена държава - тя заема междинна географска позиция между тези два свята. Затова коварството на Изтока е в кръвта на руската външна политика. Гениалният ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2022-01-07T22:49:11+02:00 1K 13 7

Григор

Хората минаваха покрай отворената врата на гаража, поглеждаха крадешком и бързо продължаваха по пътя си. Вътре един млад мъж подреждаше инструменти или майстореше нещо, но почти винаги бе с гръб към минувачите . В същност гаражът отдавна се беше превърнал в работилница – малко царство на едно момче ...

NadejdaTodorova

Проза » Разкази

2022-01-07T19:46:37+02:00 2K 8

Едно кръгче живот

Още със ставането си от леглото знаеше, че нещо не е наред. Че е предаден. Някой беше влизал в стаята му докато спи и беше преровил чекмеджетата и документите по масата. Натрапникът се беше постарал да прикрие следите си, но той виждаше малките издайнически знаци, че някой е идвал.
У дома вече не бе ...

eomer

Проза » Разкази

2022-01-07T18:15:55+02:00 1.9K 7

След Коледна приказка 2

Беше невероятно,... двама братя се женят за две сестри...
Не защото сватбата беше на моите деца, но беше великолепна ...фрау Гертруда и хер Вилхелм, моите родители, родителите на Хелена,..всички радостни от събитието. Беше ми чудно, бащата на момичетата не се радваше, може би ревнува,..даже по едно ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-07T18:12:29+02:00 1.7K 1 9

Изчегъртване на излишъците...

Пенсионираната учителка Танчева вдигна ръка към гърдите. Сърцето отново я стегна. Така, както не беше я прегръщал никога покойният й мъж. Здраво, с удушаваща хватка, пресичаща дъха…
Почака, почака… И я отпусна. Знаеше си. Няма смисъл да вика спешната, няма смисъл да разкарва хората. Ще й мине. Не е ...

генек

Проза » Разкази

2022-01-07T10:11:12+02:00 1K 6 19

Просто живот

Той вървеше и днес както обикновено – просто така, без да отива никъде. Вървеше по течението на реката, макар друг път да избираше да се разходи и срещу него. Водите ѝ бяха като живота - понякога е забързана, а друг път едва-едва течаща в следобедната си дрямка.
- Движение – каза си Пламък, проследи ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2022-01-07T08:47:16+02:00 1K 2

Зимни писма- За Новата Година

Новата година настъпи в тишина. Щеше ми се да беше онази хубавата, изпълнена със свежест тишина, в която проблясват далечни светове, но не беше. Беше мъчна, тежка, студена тишина. Все пак по- хубава от хаоса и глъчката на суетата.
Разхождам се по смълчаните улици. Минавам покрай тъмните витрини на м ...

Андромеда

Проза » Писма, Други

2022-01-06T19:19:46+02:00 1K 2

Геймърът

Играта я започна малко, след като се роди. Сложиха пред него един светещ екран и с пръстче следваше пеперудки и зайчета. Носеше се весела музичка сякаш от камбанки. Всеки път щом докоснеше някоя от животинките се чуваше възторженото "браво" и политаха звездички, които падаха в една касичка. Заливаше ...

Жабокът

Проза

2022-01-06T18:59:40+02:00 740 6 5

След Коледна приказка 1

... '' И когато щастието позвъни на входната врата, да не се правим, че не сме го чули, а да отворим широко вратата, да го прегърнем и поканим при себе си ...'' неизвестен мислител
Наистина няма нищо по-хубаво от това да си в къщи...
По-точно на гости на родителите си по Коледните празници...
Лежа н ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-06T14:10:19+02:00 1.3K 8

Педалщини

Българските педали са все на екрана…
хххх
Светът без педали е ненормален…
хххх
Обръщат гръб на проблемите си, защото са педали… ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-06T10:43:21+02:00 514 1

Ядки без пиене

Опитна професионалистка – действа като начинаеща…
хххх
Архаично поведение на девойка - очите отворени, устата затворена, краката кръстосани…
хххх
Къкри от проблемите си… ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-06T10:41:27+02:00 623

Арасмас

Осма глава
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е м ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-01-05T20:28:03+02:00 1.2K 2 5

Мързеливият българин. България в няколко реда

Тулупщайн, или мързеливият българин. България в няколко реда
Хайде, няма ли вече да започваш шофьорски курсове?
Не. Нали имам колело, крака, градски транспорт.
Колата не е лукс, а необходимост.
Баба ми едно време само на кола се е возила ... ...

yanko88

Проза » Разкази, Хумористична, Други

2022-01-05T19:07:55+02:00 1.3K 1

Имам всичкото "СЕГА" а толкова малко "УТРЕ".

Беше особена форма на обич, форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.
За красивите "чудовища".Демоните,владеещи емоционалното обсебване,скритата агресия,измамното "добро"......
За лесното бягство и трудната трансформация...
За способността да оразмеряваш смислено времето,
разширявайки мащаба ...

dux

Проза » Разкази

2022-01-05T13:40:52+02:00 813

Спасение от хаоса

Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…
Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрац ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-05T11:24:25+02:00 701 2 7

Паралакс

Вече няколко часа караше по безлюдната магистрала. Зимното слънце бе силно и очите го заболяха. Спря пред някаква каравана в една отбивка от пътя, на която с разкривени букви пишеше
Отвън имаше стелаж със странни очила. Блестяха на слънцето, но щом ги сложиш, сякаш всичко изглеждане в по-меки тонове ...

Жабокът

Проза

2022-01-05T10:43:54+02:00 552 1 6

Равносметка

Как се променя живот за една година? Лесно.. достатъчно е само да изгубиш близък. Тогава живота се променя изцяло. Смъртта не е достатъчна да раздели хората, когато усещаш скъпия човек във всеки момент. Знаеш, че ти помага, когато взимаш тежък изпит, който си бил сигурен, че няма да вземеш. Знаеш, ч ...

Й.С.

Проза

2022-01-05T06:59:07+02:00 822 4

Три смешно – тъжни истории

ДОФМ (*)
Поръчваме на западна фирма да ни достави тяхната си автоматична система, с нашата си добавка - да се управлява и с допълнителен сигнал – нули и единици, кодирани с промяна на фазата на всеки 16 такта ... На практика нищо сложно – имаме една идеална синусоида, която в нужния момент кръцваме ...

jonnnn

Проза » Разкази, Други

2022-01-05T06:55:00+02:00 2.2K 5 21

За усмивката

Лесно е човек да се усмихва на щастието, трудно е да се усмихне на неволите и въпреки това да продължи.

Kalia1117

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-05T06:52:53+02:00 672

Никога няма да станеш повече...

Залата излъчваше студ от луминисцентните лампи. Отново дълго... дълго дежурство.
Рисуваше си върху една рецепта и поглеждаше от време на време мониторите. Тук всички дечица бяха пътници към Рая.
Не искаше да бъде тук.
Знаеше, че нищо не може да помогне.
Един лекар, който познаваше професията и разби ...

Жабокът

Проза

2022-01-05T01:20:56+02:00 512 2 3

Старият дъб

Помнеше го още от малка. Беше огромно дърво с корени, които изпъкваха над земята. Обичаше да слуша шума на листата му и да го прегръща. Слагаше ухо и чуваше, как скърцат цевите на стъблото. Катереше се заедно с катеричките по разперените клони, но минаваха години и един по един те се чупеха.
Не иска ...

Жабокът

Проза

2022-01-04T21:57:32+02:00 1.4K 4 12

Первая, Белая, и Всея. (глава 45) 🇷🇺

Глава 45. Перерождение пепла.
На большую изрезанную землю причалили потрёпанные папирусные лодки связанные несовершенным сплетением озабоченности; лодки, брошенные островными судостроителями из-за усохшей ломкости материала, обрели цвет выброшенных на берег водорослей. Запылённые серым вулканическим ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2022-01-04T17:18:56+02:00 1.5K

Цигарата

Човекът, който я хвърли, скочи бързо в автобус 44. Tя остана там – на спирката. Сама. И догаряше. Беше просто една цигара, която някой беше захвърлил и бе продължил по пътя си. Беше се отървал от нея като от неудобна мисъл. Минаващите наблизо коли и камиони ѝ се смееха подигравателно и я подминаваха ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Други

2022-01-04T15:32:29+02:00 610

Лъжливата шестица

Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същест ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2022-01-04T15:01:15+02:00 1.6K 7 41

Тефтерът на Всевишния - IV - VII част

- IV -
Още есента на 1987 година, когато Радослав тръгна за София, за да подаде заявление в Деканата на Юридическия факултет за двугодишно отлагане на обучението си поради встъпване в казарма, беше решил да живее на общежитие. Даже беше се уговорил с негов съученик от гимназията, приет да следва Ара ...

Samadhi

Проза » Повести и романи

2022-01-04T13:07:40+02:00 1.4K 1 8

Арасмас

Седма глава
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на се ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-01-04T10:54:17+02:00 1.5K 4

Наслада: Епилог

- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна ...

La-reina-roja

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-01-04T10:46:42+02:00 1.6K