Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Наслада: Епилог

- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна ...

La-reina-roja

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-01-04T10:46:42+02:00 1.6K

Златните плужеци

Беше ги видяла в един моден фантастичен филм. Е, не целия го гледа – бая време прекара на колене пред фотьойла с госта на клуба, но зърна достатъчно…
Далечна планета. Населена с чудовищни плужеци – тлъсти, гадни, мазни. Оставящи подире си мокри следи. И, когато полазят по нещо живо, затрупват го с и ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-04T10:36:44+02:00 558 2 4

Нещо за мъдростта...и още нещо

НЕЩО ЗА МЪДРОСТТА
автор: stih
При някои тя идва като даденост,
а други я постигат със годините –
от преживени болки и страдания... ...

vega666

Проза » Други

2022-01-03T23:19:33+02:00 852 10 6

Равносметката

Вече втора година намирам себе си в една доста отчаяна и неразбираема емоционална празнота. Недостатъчност, недостиг, непримиримост, нежелание и екзистенциална криза на съществуването. Привидно желая да изградя себе си като човек, като морал и ценности, но тези желания контрастират изцяло с това, с ...

ImpulsiveTrue

Проза

2022-01-03T20:02:03+02:00 1.2K 1 4

Приказка за Силиконовата Принцеса

Много искаше с някой да си говори, но знаеше, че не може. Беше хванал от този лабораторен вирус и му лепнаха едногодишна карантина, която можеше и да продължи доживотно, защото гадината се модифицираше на два месеца.
Щом не можеше да си говори, то поне да си пише с умни хора. Първо опита във Фейсбук ...

Жабокът

Проза

2022-01-03T12:24:58+02:00 1.1K 4 13

Клубът на парясниците /новогодишен дар/

Така го нарече мъжът на Ана. Когато беше жив, де. И тя тогава все още се присъединяваше към клуба тайничко – уж излизала по работа нейде си. Но оня накрая я освободи от присъствието си. Як излезе – що болести го бяха накачулили, ама не мирясваше и пускаше отровни шеги, подиграваше се на женското им ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-03T11:40:31+02:00 985 1 7

Лавандула, слънчогледи, жита и още нещо...

Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2022-01-02T22:37:32+02:00 941 4

Несъвместими

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше ...

Heel

Проза » Разкази

2022-01-02T22:34:34+02:00 1.3K 1

Четвъртък

Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току-що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно.
Вървя към новия ден, но си мисля за изминаващата вече 2017 г., опитвайки се да я анализирам. ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-02T18:39:16+02:00 610 1

Отдел "Саможертва"

Нямаше представа къде се намира, нито как беше попаднал тук. Беше уплашен. Направо вцепенен. Мястото приличаше на лабиринт от фоайета, а той стоеше на пейка в коридор м/у две от тях.
- Какъв хаос, какъв хаос само, не мога да повярвам. Каква е тази организация ... А уж навсякъде пише друго, от Стария ...

Svilen75

Проза » Разкази

2022-01-02T15:34:00+02:00 931

Тефтерът на Всевишния - III част

&&&
Кротко и ученолюбиво момче израсна Радослав. Стараеше се в училище, ходеше на няколко кръжока, спортуваше. Никога нищо лошо не чу стрина Николина за сина си на родителските срещи, на които ходеше предимно тя. Учителите го хвалеха, благодаряха ѝ, че е отгледала и възпитала такова добро дете, соче ...

Samadhi

Проза » Повести и романи

2022-01-01T15:53:14+02:00 1.7K 7

Небостъргачът - 24

Алиф беше свършил добра работа и Гао беше успял да установи абсолютно трайни връзки с бунтовниците, използвайки ги за целите си - все пак се нуждаеше от снабдители. Да, трябваха му още диаманти на първо време, поне докато мините заработеха с пълния си капацитет. Колкото и да се опитваше, Гао усещаше ...

Мастъра

Проза » Други

2022-01-01T15:02:04+02:00 1.5K

Барби

Беше една студена снежна вечер в началото на март 1991 г. Снегът тихо шепнеше тайнствени заклинания по пустите улици на Пазарджик, слабо осветени от запотените прозорци на блоковете и къщите, чиито коминчета упорито изстрелваха нагоре димни въздишки. Студеният въздух миришеше на изгорели въглища, пр ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-01T12:55:13+02:00 878 1 1

Продължения на поговорки 7

1. Животът е джунгла! Там действа максимата " Око за око, зъб за зъб!"/ Няма значение дали очите са зрящи или слепи, а зъбите - здрави или болни. Важното е да няма ощетени!.../
2. Отчуждението между двама души е по-лошо от раздялата./ Когато нямаш с какво или не знаеш как да задържиш някого, по-добр ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-01T00:31:27+02:00 801

Гробът на Димо - Низани ми томруци на шия....

Така ми рече третото момче. И млъкна. Нямаше що да каже повече. Мълчах и аз. Само Янтра сърдито шумеше. Че тогаз се обади отново първото. Първото голо и босо българче.
- А ти, чичо, да ни простиш!
И ето, на мене пак ми се пророниха сълзи. Опустело да е! Докога така ще рева, свърши времето на сълзите ...

khanas

Проза » Повести и романи

2021-12-31T23:47:03+02:00 1.1K 1 1

Ние от деформацията

НИЕ ОТ НЕФОНДАЦИЯТА
/оригинално заглавие/
Та значи общината работила с (или ЗА?) фондация "Четири лапи", и затова столицата наша родна остана без традиционния новогодишен концерт на жълтите павета.
Много е важно да работим за фондация, вдига рейтинга! А за хората кой работи?
Че ние, човеците, сутрин ...

palenka

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-12-31T22:53:34+02:00 1.4K 3 17

Новогодишни забивки

Съвети за пенсионерите.
Ако искаш да изкараш запомнящ се празник: първо, постарай се да се събудиш на другия ден. Второ – запомни го…
хххх
Децата трябва дабъдат научени да четат и пишат. Обърне ли се реда - става зле…
хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-31T10:31:29+02:00 795 4 17

В парка

Окъпан от лъчите на пролетното слънце и потънал в зеленина, градският парк е по-гостоприемен от всякога. Като че ли и на него му писна от социалните лишения и се е затъжил за хората, колкото и поразии да му причиняват понякога. Готов е да им прости и счупените люлки, и обелките от слънчоглед навсякъ ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-31T09:51:03+02:00 686

Детски бисери 7

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 9 години:
1. Ще опитам яденето със собствените си вкусови рецептори.
2. Официално заявявам, че батериите ми са изтощени.
3. Баба ми и дядо ми колко пъти в годината имат годишнина от сватбата?!
4. Лошите думи не фигурират в моя речник! ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-31T09:35:50+02:00 868

30-ти юли

Спомням си на Великден 2021г. гледах "Шоуто на Рачков". Певицата Поли Генова предстоеше да каже какво предстои на 30-ти юли. Разбра се, че ще е първият и самостоятелен концерт в Античният театър в Пловдив. Тя ми е любимата певица от много време насам. Толкова много исках да отида, знаех, че шансът м ...

ivaros.tsolova

Проза

2021-12-30T22:12:34+02:00 1.1K 1 2

Тефтерът на Всевишния - I и II част

&
В края на работната седмица нотариус Радослав Радев обикновено отпускаше в приятелска компания в някое от по-изисканите заведения на областния град, но тази петъчна вечер реши веднага след работа да се прибере у дома. Вкара новозакупения си „Нисан“ в гаража с автоматични врати, взе полиетиленовите ...

Samadhi

Проза » Повести и романи

2021-12-30T17:39:36+02:00 1.6K 1 4

Небостъргачът - 23

Разработването на диамантените находища в Австралия не беше лесно. Те бяха отдавна затворени, което беше известно на Гао Минг. Необходимо беше да си създаде могъщи приятели, които да му помогнат в това, което правеше. Най-големите диамантени мини в света се намираха в Якутия - в Русия. Но Гао Минг и ...

Мастъра

Проза » Други

2021-12-30T17:24:38+02:00 1.1K

Омлетът

Чуваше, като в просъница, как някои от сестрите ѝ, тихо къркаха и припляскваха с криле.
Кокошарникът миришеше на сено и перушина. Беше студена декемврийска нощ.
От сутринта стоеше в гнездилката и се подготвяше да снесе. Не че яйцето не беше готово. Напротив от миналата вечер я притискаше твърдата че ...

Жабокът

Проза

2021-12-30T16:40:38+02:00 596 3 4

Наковани

Човек трябва да има мяра във всичко. Да знае къде ходи, кога ходи, защо ходи… И овреме да си тръгва – от гостуване или от тоя свят…
хххх
Жените още ме поглеждат – вдъхвам надежди.
Напразни…
хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-30T12:33:24+02:00 631 2 8

Трима мъже на перона

Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредния ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-30T12:10:25+02:00 808

Снежното преспапие 2

Еленът препускаше, като луд с изплезен език по стръмния склон на планината. На зиг-заг след него тичаха зайците. Воят на вълците и ловджийските рогове се чуваха все по- близо.
Огромен вълк с трол на гърба си се появи на няколко метра зад тях.
Вече бяха пред входа на пещерата. Отвътре се понесе страх ...

Жабокът

Проза

2021-12-29T17:23:16+02:00 568 2 3

Съседи

Някой бавно отвори тежката метална врата на входа на панелния блок. Вятърът, чакайки отвън като гост, нетърпеливо се шмугна вътре. Разлисти набързо брошурите на трите големи търговски вериги, оставени небрежно до асансьора, и след като не успя да си хареса нищо от тазседмичните промоции от страницит ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-29T13:05:33+02:00 643 1

Изборка

Гледам вестника. Работа търся. По каквато и професия да е. Бил съм какъв ли не, специалист, тачен… Но!
И последната фирма я купиха някакви. Нашенци. Обаче се заговори, че зад тях стоят чужденци. И си пролича – почти веднага изрязаха половината работници и служители. И назначиха други. Само дето…
С п ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-12-29T10:11:04+02:00 1.5K 3 17

Подготовка за Коледа

Георги погледна към таблото с разписание на рейсовете, след което се пребърка и извади телефона си за да сравни часът с този на общинският циферблат. Грешка нямаше. До идването на нужният му рейс оставаха пет минути. Прибра го във вътрешният джоб на якето си, след което го закопча максимално догоре. ...

5GLTE

Проза » Разкази

2021-12-29T08:45:00+02:00 959

Нищо против белгийците – 3

На пръв поглед, случката която ще се опитам да рзкажа изглежда скучна и незначителна, извадена от очертанията на сивото ежедневие, или, така наречената рутина, в която понякога се изгубваме.
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...

rumbic

Проза

2021-12-28T20:22:03+02:00 1K 2 20

Втора приказка от бъдещето

Посвещавам на незабравимия професор Лъчезар Филипов
Аз съм биологичен робот от клас възпроизвеждащи се.Принадлежа към тридесет и второ поколение роботи с максимални възможности. Умея всичко,което умеят създателите ми.Сътвориха ме в далечната 5546 година от ерата на възродените цивилизации.Това се сл ...

ZAGORA

Проза

2021-12-28T18:46:44+02:00 778

Небостъргачът - 22

Гао Минг се разхождаше на брега на морето.
- Животът е като вълните - прошепна той. - На приливи и отливи. Докато не дойде Голямата вълна и не потопи абсолютно всичко. Тя е висшето наказание за прегрешенията ни. Всеки един от нас си я заслужава.
В далечината се виждаха синевата и безкрая. Безбрежно ...

Мастъра

Проза » Други

2021-12-28T18:43:23+02:00 1.1K 2

Непокорният принц

И аз се смея над сърцето си – и изпълнявам волята му....
Йохан Волфганг Гьоте
През девет царства в десето живеел малък принц. Той притежавал неповторима красота. Косите му имали сребристият цвят на сияйната луна, а очите - синевата на небето.
- Сине, ти си пълно копие на майка си – Сияйната Луна. Тя ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-12-28T18:41:36+02:00 907 4 13

Снежното преспапие

Улиците блестяха с празничната си украса. Мина край един магазин. Върху витрината му пишеше
На видно място бе сложено снежно преспапие, което светеше със странна светлина.
Спомни си детството. На Коледа му бяха подарили същото. Бели елхи, а зад тях огромен, бял замък с много островръхи кули. Пред за ...

Жабокът

Проза

2021-12-28T18:24:16+02:00 695 2 5

Ще дойде съблазън-6

Горе зад прозореца някой отмести завесата. Матей видя тънка, бяла ръка и една червена коса, която грейна по- силно от абажура в стаята. Сигурно Ефросина току- що пробудена от дрямка е затъгувала за Карло и сега го търси с поглед из алеите пред къщата. Каква ли би била тази къща, ако Ефросина не живе ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-12-28T15:19:54+02:00 1.8K

Предчувствието - 5 част Край

Пътувахме близо два часа. Високи борови гори се простираха от двете страни на пътя. Радиото не млъкваше и взе да ме боли глава. Мистър Смит си гледаше пътя и само от време на време усмивка се плъзгаше по лицето му и ме поглеждаше настойчиво. Въобще не можех да се ориентирам къде сме.
Все още се огле ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-28T12:40:11+02:00 1.1K 5 12

Павел Вежинов - Самопризнание (резюме)

Малкото момче Филип се прибира един ден вкъщи след кино и намира майка си убита, сложена на леглото в спалнята. Тича веднага при съседката, която първо не вярва, а после звъни на милицията. Започва разследване на младия инспектор Ралчев, разпитани са всички близки и познати на убитата. Има две сестр ...

yanko88

Проза » Литературни очерци, Рецензии, анализи, критически статии, Други

2021-12-28T11:12:45+02:00 985 1 1

Объркващи отклонения

Няма, няма – и почнат да ме бомбардират едни помисли…
Неправилни. Объркващи необходимото правилно поглъщане на реалността. И все разрушаващи здравите устои на задължителното възприемане.
Пък аз даже си ги записвам. Подлежащо на наказание –подронване авторитета на аксиомите…
хххх
Говорейки с някого, ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-12-28T10:43:10+02:00 598 4 6

Арасмас

Шеста глава
Тате търпеливо чупеше орехи над мивката. Една нахална черупка изхвърча и ме одраска по бузата.
– Ауу! – извиках. Тъпа черупка.
Тате се обърна.
– На някой му е скучно – той остави чука, изтръска ръце една в друга и клекна при мен до стола. – Какво ще кажеш, като свърша с орехите, да поигр ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-12-28T09:46:44+02:00 1.4K 7

Един жив светец

Беше 8 юни 2014 година. Мето изпадна в транс и се свърза със съществото от Сириус наречено Черен Джак. То тутакси му продиктува на ментално ниво най-новото стихотворение:
ДЖАКЛЕСИАСТ
Черен Джак се композира
с дванайсетте апостола - отзад.
Този свят отдавна дерайлира, ...

vega666

Проза

2021-12-27T20:11:54+02:00 1.1K 11 11