Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Сделката /продължението/

Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...

dux

Проза » Разкази

2021-09-29T15:43:00+03:00 815

Из изтърканите гънки на мозъка

Вероятно не помните, когато съвсем леко бях вметнала, но и в същото време дебело подчертала с колко страхове и безнадеждност е напоен градския въздух. Заради реалната опасност да го забравя, често си го напомням по най-различни начини.
Каквото и да правя, до където и да се опитвам да стигна, не мога ...

Vay

Проза » Други

2021-09-29T13:57:56+03:00 825 1

Черният ангел

Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-09-29T10:09:06+03:00 676 4 19

Среднощен мрак

Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се ...

DokosvaneM

Проза » Други

2021-09-29T09:55:02+03:00 799 1

Реанимирайки

Падам. Поради незнание, от състрадание, по невнимание...
Защото краката ми останаха назад в миналото, а аз все бързам напред., за да не бъда наранена.
Както си седя, реанимирайки в самота усещам, че главата е напуснала тялото ми. Търкаля се назад във времето
и се блъска във всички остри ръбове по пъ ...

aza19

Проза » Фантастика и фентъзи

2021-09-28T20:31:38+03:00 1.2K 2 12

Забравената приказка

Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Коя ...

генек

Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична

2021-09-28T10:46:14+03:00 1.5K 8 19

Зигфрид, АнтиЗигфрид, НеутриноЗигфрид

Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-27T15:15:19+03:00 2.5K 11 50

От витрината до кошчето

Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-27T11:51:48+03:00 702 5 13

За пътищата и лилавата пеперуда

***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се уча ...

Петрикор

Проза » Разкази

2021-09-26T23:41:55+03:00 1.4K 3 10

Днес ще намериш любовта

Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
...

Heel

Проза » Разкази

2021-09-26T23:40:29+03:00 1.1K 3 7

Новите приятели 3

Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко
варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...
Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...
- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може глед ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Литературни очерци, Други

2021-09-26T21:56:59+03:00 1.4K 4

Между четирите проклети сезона

Наскитах се като несретник из правите безкрайни градски улици, вникнах във всичките жълти нюанси, в които бяха боядисани старите тухли и оставих достатъчно кални следи по тях. Главата ми попи като гъба всяка една малка пукнатина по стените в стаята ми. Докоснах всяка една стичаща се капка по прозоре ...

Vay

Проза » Разкази, Други

2021-09-26T20:23:51+03:00 1.1K 2 2

Касиерката - 3

3.
След един месец, Елка седеше пред бюрото на едната от двете си колежки, а по-точно срещу – кредитната консултантка и попълваше искане за потребителски кредит. Кредитът, както беше излъгала Елка, щеше да послужи за спешен ремонт на жилището ѝ. Консултантката – червенокоса, симпатична и топла дама ...

Plevel

Проза » Разкази

2021-09-26T18:08:06+03:00 299 4 15

Софийски роман – Глава 12

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава дванадесета
Белгийската Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел е основана благодарение на благоразположението на един кмет на града. Той предоставя една от залите на кметството, на доайена на гилдията на художниците. Залата е предоставена на тези които искат да се заним ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-09-26T16:49:21+03:00 1.1K 1 10

Единствената любов

Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея з ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2021-09-25T19:42:25+03:00 522 1

Всеки има такава стая

Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожар ...

jonnnn

Проза » Разкази, Други

2021-09-25T14:26:25+03:00 846 2 9

Късен урок

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-09-25T13:33:50+03:00 1.6K 10 40

Безконфликтен човек

Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другит ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-25T09:57:04+03:00 957 4 18

Поличба

Падна с трясък от високото, ей тъй от нищото. Строши се вехт, зелен, пластмасов фенер - тип прожектор от евтините.От удара се разлетяха фасонгата, батериите по 1.5 волта - от големите, стъклото, крушката. И дръжката се пропука надлъж - всичко се превърна в купчина боклук. Те чуха звука от счупеното, ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2021-09-24T21:53:00+03:00 1.4K 1

Нов адрес

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-24T21:48:53+03:00 1.1K 1 18

Такъв е животът!

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-09-24T14:09:58+03:00 2.7K 9 51

Новите приятели 2

Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.
Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...
Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...
- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али
Съгласих се,... ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-24T10:28:16+03:00 1.8K 3

Дотогава си жив

Обикновено седеше на последната маса в кафенето, близо до барчето. Стратегически добро място – хем виждаше всички вътре, хем пръв забелязваше кой влиза или излиза, хем сам беше почти невидим.
Сядаше сутринта, излизаше по обяд – без да плати трите чая дотогава. Но сервитьорката и барманът не се трево ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-24T10:06:14+03:00 510 4 12

Защо „Дете на Слънцето"?

Наскоро издаденият ми сборник с есета на издателство "Фабер", гр. Велико Търново носи заглавието „Дете на Слънцето“. Защо избрах точно това заглавие? Защото разкрива моето усещане за свързаност със Светлината, изразява благодарността ми за изобилието от дарове, които са поддържали и продължават да п ...

Samadhi

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2021-09-23T15:39:11+03:00 1.2K 2

Новите приятели 1

Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...
Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,
обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...
Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем
...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-23T09:59:01+03:00 1.2K 4

Софийски роман Глава 11

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава единадесета
Топла лятна нощ се разтилаше над широкото и равно пловдивско поле. Блестящи звезди мигаха разпръснати по цялото небе. Небето тъмно синьо бе осветено само от лунния сърп и звездите. Сред тях най-силно блестеше Вечерницата, която от време на време се скриваше зад някое ...

gudman

Проза

2021-09-23T08:51:40+03:00 1.6K 2 8

Мечтата на краля

В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-09-22T22:13:24+03:00 1.1K 6 24

Лечители - приказка за деца и родители

Лечители
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...

zelena

Проза » Приказки и произведения за деца

2021-09-22T17:24:28+03:00 1.9K 2 4

Махаленски приказки

Скупчени около самоделно скованата маса в кварталната градинка,
всеки развързал торбата с приказки и ха-ха да бръкне в нея...
Насреща ни бай Мишо Демократа тътри крака подпирайки се на бастуна..
- К'во става бе демократ,...пак спечелихме а,.. ама на ноемери месец...- заядохме го отдалеч
- Ааа, не зн ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-22T17:19:33+03:00 1.4K 9

Оцет с лимонтузу

Идат пак избори.
И пак всичките кандидати за хамама се надпреварват да предлагат. Какво ли не…
Ако им вярваш – скоро всичко ще е по мед и масло. И ще раздават бутонки на гражданите – да не се изпързаляме…
хххх
Някои чакат ЧЕСТНИ избори… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-09-22T09:42:33+03:00 972 5 12

Среща

Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затв ...

sakio

Проза » Разкази

2021-09-22T08:50:51+03:00 754 1

Милост за ближния

Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо неподозираща глава в един изненадан до смърт миг. Нямаше нито електричеств ...

vega666

Проза » Разкази

2021-09-22T00:05:39+03:00 632 9 5

Кумчо Вълчо

- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това ...

Kamito_567

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-21T17:13:38+03:00 961 4

Ще дойде съблазън - 4

Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неп ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-09-21T14:32:57+03:00 1.6K

CO-вид 68. Чудодейният чай Да Хонг Пао – 2

И няма по-безсмислен труд, живот:
да служиш като шут – на идиот.
Из „Труфалдино от Бергамо“ на Вл. Воробьов,
екранизация на пиесата на Карло Голдони
„Слуга на двама господари“ ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-09-21T12:58:38+03:00 1.4K

КО видни 19-21

Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо пре ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-21T10:18:16+03:00 537 9

Професия доносник - ласкател

- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-09-21T07:19:22+03:00 2.5K 7 25

Колелото се върти, времето си стои

Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричкат ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-20T11:30:35+03:00 669 3 17

Преглед

Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги ...

sakio

Проза » Разкази

2021-09-20T08:47:54+03:00 863 3

Русокоска

Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...

ppostadg

Проза » Разкази

2021-09-20T08:41:55+03:00 2K 2 4