Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Люба, като любов

Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на п ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-10-26T15:10:30+03:00 726 4 18

Разкази за животни

Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...

Жабокът

Проза » Разкази

2021-10-26T11:23:21+03:00 554 2 2

Не може клуб само с членове

/по идея на Красето. Аз съм невинен, разбира се!/
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мне ...

генек

Проза » Хумористична

2021-10-26T11:12:03+03:00 555 1 11

Съвсем неприлични и антинародни размисли

Идат пак избори. След които избраните ще избират правителство. Което трябва да ръководи държавата – не народа, той е неуправляем! – през нахлуващата и чупещата вратата криза.
Така че – очакваме на кормилото да застанат професионалисти. Управленци…
Само дето съм скептик. Все ни предлагат някакви… Еди ...

генек

Проза » Други

2021-10-26T10:38:16+03:00 396 4

Сбогом

Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...

Жабокът

Проза

2021-10-25T14:38:20+03:00 557 3 10

Ще правя нелегална организация

Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...

генек

Проза » Хумористична, Други

2021-10-25T11:26:18+03:00 562 5 15

Тъпи ямайци...

Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...

Жабокът

Проза » Хумористична

2021-10-25T09:44:03+03:00 1.4K 1 16

Снощи ходих на театър

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...

Петър1

Проза » Разкази

2021-10-25T07:30:38+03:00 447 6

Белязан да умре

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...

vega666

Проза » Разкази, Други

2021-10-25T00:29:22+03:00 676 9 12

Небостъргачът - 1

Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...

Мастъра

Проза

2021-10-24T23:50:05+03:00 1.2K 2 5

Райската ябълка

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

mariankrystev

Проза » Разкази

2021-10-24T23:08:34+03:00 525 2

Трудна дилема

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-10-24T22:08:46+03:00 579 2 2

25:63

Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...

Жабокът

Проза

2021-10-24T17:08:35+03:00 836 3 2

Кой не спазва Наредбите?

Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше ...

latinka

Проза » Хумористична

2021-10-24T16:55:32+03:00 1.1K 2 8

Никога и Някога

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...

fantboy94

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други

2021-10-24T16:21:27+03:00 1.3K 2 5

Спомен от детството

Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...

M1234567891

Проза » Разкази

2021-10-24T13:11:09+03:00 1.8K 6 25

Вогонции... !!! (Началото)

Надявам се да не приемете, че плагиатствам Дъглас Адамс. Просто Вогонците реално съществуват.
2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.
Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсвет ...

Жабокът

Проза

2021-10-23T21:14:18+03:00 548 1 13

Сделката - финалът

От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлин ...

dux

Проза » Разкази

2021-10-23T11:50:32+03:00 907 1

Не казвай никога ..''никога''

По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-23T11:45:22+03:00 1.2K 4 12

Бягство от щастието

Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-10-23T08:30:14+03:00 960 2 15

Софийски роман – глава 18

Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-10-23T07:20:16+03:00 1.3K 1 3

Две думи

В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...

exuded

Проза » Други

2021-10-22T23:37:54+03:00 1.2K 8 8

Студ през 1812

За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...

Nochi11

Проза » Разкази

2021-10-22T21:31:32+03:00 560 1 1

Дневникът на омагьосаната / продължение/

Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...

m770921

Проза » Разкази, Други

2021-10-22T15:47:23+03:00 646

Спрете ми мисълта - искам да съм нормален!

Информираха ни с гордост – за един ден са ваксинирани рекордно число българи. 28 191 са минали под спринцовката…
Е, все още са малко…
Да беше наредил другарят Живков – 100 000 поне щяха да са. Ако пък посочеше с лулата ваксинационните пунктове таварищ Сталин – за три дни нямаше неваксиниран да остан ...

генек

Проза » Други

2021-10-22T08:43:54+03:00 815 4 13

Женски съдби

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-10-22T07:11:01+03:00 2.1K 10 31

Критикът

Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре ...

troia

Проза » Разкази

2021-10-21T21:31:20+03:00 3.1K 6 77

Мисли за всеки ден

Всяка лъжа има срок на годност.
Когато си правиш тънки сметки, работата става дебела.
Тежко се живее с лек човек.
Човек толкова се е изнежил, че приема истината като инквизиция.
Екологичната катастрофа е в душите ни. ...

Lilia_Anna

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-10-21T18:53:39+03:00 1.7K 3 8

Сливовица

Казват, че когато човек греши, Бог все намира начин да му прати премеждия за изкупуване на греховете. Нямам идея къде точно бях стъпил накриво, но ето, че ми се наложи да ходя до Тополовград по работа - земи ли бяха, наследства ли, няма значение.
Рано сутринта набързо прегледах гражданската, каското ...

СлавиКотаров

Проза » Хумористична

2021-10-21T12:39:13+03:00 1.5K 3 9

Изключително неправилни и вредни размисли

Категорично съм „ЗА“ ваксинирането!!!
С истинска, действаща, предпазваща, сериозно изпитана и гарантирано помагаща ваксина…
хххх
22 юни 1941 година е своеобразен водораздел в политическия живот в СССР. Повечето противници на болшевиките застават на страната на властта. Защото смятат немците за по-го ...

генек

Проза » Хумористична, Други

2021-10-21T10:15:01+03:00 785 2 21

Душата на мелничаря

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

mariankrystev

Проза » Разкази

2021-10-20T23:50:23+03:00 549 1 2

Бай Ангел

Една сутрин се появи в селото. Човек от никъде ..май падна от небето. С прошарена коса, прошарена брада, благ, умен поглед и леко иронична усмивка. Още същия ден заживя с най грозната жена от селото. Веднъж в селската кръчмата, където се отбиваше да пие по един облак за разпускане се засече със селс ...

Миг31

Проза

2021-10-20T19:58:29+03:00 958 1 10

Диагноза "аутизъм" - 2

Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...

rumbic

Проза » Разкази

2021-10-20T16:11:29+03:00 1.4K 9 22

В гората

1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...

БъдещиятМъртвец

Проза » Разкази

2021-10-20T15:55:15+03:00 815

За упокой

Драги зрители, ето резултатите от мачовете в най-висшата ни група. Първият мач завърши наравно – 2:2. Головете за домакините вкараха О, Бонго-Банго и Ла Рюмиер, за гостите Чивита Мартинес и Каалимаро Мутоне. Във втория мач откриха гостите чрез РрррБум-пляс, а Оауееея от домакините изравни. Отсъденат ...

генек

Проза » Хумористична

2021-10-20T15:15:32+03:00 1.3K 1 1

Крила

Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени бу ...

Жабокът

Проза

2021-10-19T20:54:21+03:00 766 3 9

Софийски роман 17

Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-10-19T18:21:37+03:00 1.4K 2 5

Шарено

Малко черен и малко детски хумор…
хххх
Завалява и аз се разбързвам. Извиква ме позната, вече скрила се под балкон.
Обяснява ми – отивала на погребение. На някакъв свой роднина. И въздъхва напълно искрено:
- Неговата е лесна – отървал се е, само чака да го закараме и оставим там… Ама ние после трябва ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-10-19T10:19:18+03:00 1K 2 4

Спирка "Щастие"

Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Жабокът

Проза

2021-10-18T13:02:18+03:00 1.1K 4 21

Легенда за искреното разкаяние

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-10-18T10:43:47+03:00 1.3K 1 7