Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Реалистичен абсурд

Да, това е – началник склад. Тоест – началник на предметите, стоките, струпаните вещи.
Получаваш ги и решаваш съдбата им. Кое къде ще бъде. Кое на първа линия, кое струпано на куп в ъгъла, кое направо в пакетите – не си заслужава дори да се вади на бял свят.
А после – по твое, началническо, мнение, ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

1.3K 4 11

Небостъргачът - 47

Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази б ...

Мастъра

Проза » Други

1.1K

Синчето ще се образова -Пиеса (1 ч.)

Пиеса в 4 действия
Действащи лица:
Никола – студент
Сийка – майка на Никола
Петър – баща на Никола, съпруг на Сийка ...

yanko88

Проза » Хумористична, Други

985

Миг от началото

Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си роди ...

Kors

Проза » Разкази

1.5K 1 3

Да Влюбена съм!

Влюбена съм в отношението което ми показваш, влюбена съм в гласа с който ми говориш, влюбена съм в усмивката която ми показваш, влюбена съм в енергията която излъчваш, влюбена съм в твоята деликатност, влюбена съм в огъня който разпалваш в мен, влюбена съм в начина по който ме караш да се чувствам, ...

Пемина

Проза

917 2

Възгледите на един...

- Даскале, кажи нещо,.. сгушил си се в палтото си, сякаш навън има сняг...
И след дебелашката шега последва ироничен смях от насъбралите се набори
- Какво да ви кажа момчета...- тихичко започна човекът - Преди светът се управляваше от умните и това беше много жестоко,...
Умните принудиха простите да ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.3K 3 20

Един и същи вестник

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 6

Разсъждения за Фейсбук и миналото

Заб.: Текстът е писан преди повече от 10 години, не помня в каква връзка.
----------
В съвременния постмодерен свят, много малък процент от хората по света нямат достъп до интернет, а всички потребители на интернет са запознати с услугите, които предлага социалната мрежа Facebook. В нея могат да се ...

yanko88

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Рецензии, анализи, критически статии, Други

1K 1 2

Небостъргачът - 46

Джиро си спомни как се беше връщал в бедната си квартира. Трябваше да се грижи за болната си стара майка и за сестра си, която беше съвсем малка и още не ходеше на училище. Все пак някои членове на Якудза имаха нормални семейства - доколкото това разбира се беше възможно. Той определено размисляше в ...

Мастъра

Проза » Други

1.7K

Любовта е доверие

Преди любовта е Доверието.
Без доверие няма нищо.
Без доверие и обичта не е обич,...
защото всичко е измама.

margomkxd

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

1.6K 1

Мерило по джуджешки

Всички, живеещи в Голямата къща се събраха пред разбитата от земетресението порта на дома. Тъкмо завършваха ремонта, стаите бяха възстановени, коридорите изчистени, стените измазани, прозорците с опънати пресни прозрачни шкембета…
Само портата зееше. При последния трус едното от дърветата пред дома ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

643 2 9

Детски бисери 10

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 12 и 13 години.
1. За любовта лечение няма!
2. Днес още не съм десертвала.
3. Когато учителите решат да ни изцеждат като лимони, винаги ще намерят време да направят това.
4. С майка ми и баща ми се познаваме от 12 години и три месеца. ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 6

Не поглеждай назад

Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лош ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

539 3

Рохки помисли

И се връщам в младите си години. Когато баба ми убедено се аргументираше: „Така е, казаха го по славейчето…“
„Славейче“ в Борован наричаха радиоточката. Която беше абсолютен и най-убедителен капацитет по всичко. Логиката – та няма да пуснат там някой невежа или лъжец, я…
На същия принцип са изграден ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 6 20

18+ Пеперудите в стомаха правят пакости

Пеперудите в стомаха правят пакости
Звукът от завъртането на ключа и отварянето на вратата, предизвика в нея усещане на отрезвяване, сякаш я извади за миг от болезнения свят в който бе попаднала. Стаята, леглото на което лежеше и обстановката, сега изглеждаха студени. И въпреки, че камината гореше- ...

Вълшебното_Перо

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2.2K

Небостъргачът - 45

Бокузо нямаше как да не усети, че нещо се беше случило - естествено той не подозираше кой знае какво, тъй като Лейди Смърт беше отсъствала само няколко дни, но той също имаше сериозно разузнаване, което да го информира за някои неща от първа необходимост. Бокузо имаше начини да проследи всичко, тъй ...

Мастъра

Проза » Други

1.8K 1

18+ Зарезанска тринадесета нощ

Комедиодрама за вредата от пиенето
От Джордж Спиршек
Започната в 65 аудитория на СУ, Трифон Зарезан 1974 година,
оформена в „Грозд“, завършена в „Дълбок зимник“ – вече на третата бутилка вино, възстановена по памет днес
Не знам защо?! ...

генек

Проза » Приказки и произведения за деца, Еротична

1.2K 2 3

Мелодията на дъжда

Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 4

Пещерата

Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

1.5K

Герой

- Г-н Кмете, разказахте ни за новите проекти, които ще се изграждат в града, но в края на интервюто кажете повече за новият начин на работа на администрацията на общината, преди почти половин година спечелихте изборите с обещание да въведете промени и да бъдете по-близо до хората. - младата репортер ...

Svilen75

Проза » Разкази

873

Чувам те: пролог – Прокълнатият и Самарянката

ПРОЛОГ: ПРОКЪЛНАТИЯТ И САМАРЯНКАТА
или КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Ей това е животът ми, потъпкан от всякакви крака, тежки кубинки, остри токчета, леки маратонки, влачещи се чехли...като че ли няма откъде да минат и вървят направо през душата ми, тъпчат на едно място, скачат върху най- свидното ми...
А през ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

842

Накрая трябва да остане един*

/вицоподобна история/
Адолф Хитлер сгъва прилежно червения кожен камшик и го оставя в края на леглото, на което секси блондинка с маска е прикована с леопардови белезници към таблетката. Фюрерът откопчава белезниците и мацката сваля маската.
– Хинкиии! – провлачва глезено тя. – Следващия път искам д ...

МарияДимитрова.67

Проза » Хумористична, Други

774 1 15

Промоция Свети Валентин

Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инв ...

Жабокът

Проза

686 1 4

Небостъргачът - 44

Дак Хо не беше излъгал, което само потвърди убеждението на Алиф, за това, че Древните наистина се пазеха зорко. Дак Хо му беше обещал да се свърже с някои от тях, тъй като те обикновено не общуваха помежду си. Когато си успял да избегнеш цяла поредица от програмирани събития, чиято единствена и глав ...

Мастъра

Проза » Други

1.1K

Любов- част 5

Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

1.5K 1 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика – петнадесета част

Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмисле ...

Ranrozar

Проза » Литературни очерци

1.7K 5 17

Любов- част 4

След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

1.3K 1 1

Проектът Валентин_Зарезан (ВалРезан)

И Господ погледна на тъжната Земя и се замисли дълбоко. Събра всички светии и започна:
- Нещо ми стана съвестно и тъжно, след като Адам и Ева отхапаха райската ябълка, кривнаха от правата вяра и се потопиха в нерегламентирани занимания. И за да не е безразборно, смятам че трябва да се обяви един еди ...

jonnnn

Проза

733 1 10

Тя е тук

Февруари е. Студ, кал и заледени улици. Пак съм навън и отново сам. Странно, улицата е пуста. Само едно куче маркира съседното дърво и ми се усмихна.
- Обичам те!
Погледнах, около мен нямаше никой.
- Искаш ли да влезем в тази сладкарница?
Видях я. Тя е. И е много, много красива в това синьо палто. ...

Жабокът

Проза

557 2 12

В знойна Африка

/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/
От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.
А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.
Обаче, на ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

630 6 9

Битката между доброто и злото

В стремежа да има мир- ти трябва да имаш смелостта, дързостта и непоклатимия дух да се изправиш срещу злото.
В живота с времето ще ти поднесе безброй хора и ситуации, за да се сприятелиш със злото, но доброто у теб ще те накара да се съмняваш дали това, което правиш е правилно. А злото това не обича ...

DodiS

Проза » Други

2.4K

Мечтатели

Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

779 3

Небостъргачът - 43

Алиф беше повече от доволен. Определено Лейди Смърт ненапразно носеше това име - тя щеше да бъде невероятно ценен съюзник за Гао Минг. Въпрос на време беше Гао да насочи атаката си към мегакорпорацията. Но той искаше да придобие сериозни позиции в Южна Корея, преди да тръгне окончателно на последния ...

Мастъра

Проза » Други

1.1K

Тюрлю гювеч от мисли

В нашия свят мазохистите са щастливи…
хххх
Според математиците 2 х 2 е равно на 4. Винаги…
В живота 2 х 2 е понякога 3, друг път 5, а се случва и да е 4…
Зависи от много фактори… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

540 6 15

Просто сън

В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната вра ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

568 2

Мечтатели 3

Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

725

Небостъргачът - 42

Дак Хо съвсем не се беше излъгал - наистина някой много заинтересован, но това не бяха хората на Сео Юн, който честно казано не можеше да си прости, че го изпусна и допусна изобщо да убие някои от хората му, щеше да посети адреса, където доскоро беше пребивавал. Да, Дак Хо беше халосал някого с мета ...

Мастъра

Проза » Други

1.2K

Когато рискът е равен на човещина

Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

1.8K 6 21

На чашка

Наредени сме около масата,.. саламурена туршия,резенчета сланинка , чашки ракия,
всеки боцне,.. пийне,.. примлясква...
- Ей, тази ракия като в Оймякон, бе - изцепи се бай Митьо
- Защо бе,.. какво и е на ракията - апострофира го домакинът Даньо Малкоча
- Ами сега в Оймякон е минус 38 градуса,..като г ...

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

686 1 12

Да поемеш риск, без да се замислиш!

Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...

M1234567891

Проза » Разкази

1.8K 3 27

Проза и разкази от съвременни български писатели

Реалистичен абсурд

Небостъргачът - 47

Синчето ще се образова -Пиеса (1 ч.)

Миг от началото

Да Влюбена съм!

Възгледите на един...

Един и същи вестник

Разсъждения за Фейсбук и миналото

Небостъргачът - 46

Любовта е доверие

Мерило по джуджешки

Детски бисери 10

Не поглеждай назад

Рохки помисли

18+ Пеперудите в стомаха правят пакости

Небостъргачът - 45

18+ Зарезанска тринадесета нощ

Мелодията на дъжда

Пещерата

Герой

Чувам те: пролог – Прокълнатият и Самарянката

Накрая трябва да остане един*

Промоция Свети Валентин

Небостъргачът - 44

Любов- част 5

Дядо Ицо гледа от Бакаджика – петнадесета част

Любов- част 4

Проектът Валентин_Зарезан (ВалРезан)

Тя е тук

В знойна Африка

Битката между доброто и злото

Мечтатели

Небостъргачът - 43

Тюрлю гювеч от мисли

Просто сън

Мечтатели 3

Небостъргачът - 42

Когато рискът е равен на човещина

На чашка

Да поемеш риск, без да се замислиш!

Опашка