14 560 резултата
Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...
1049
11
Аз съм образ. Не голям, но какъв образ само. Да, знам свикнали сте тук пред вас да изскачат постоянно разни образи. Но аз наистина съм такъв. Цялата мисия е да донеса едно писмо на главния герой, само това. Появата ми е десет секунди максимум петнадесет зависи от режисьорското решение. Естествено и ...
526
Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и ...
432
БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...
1310
2
1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...
611
Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...
643
5
Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...
567
Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...
666
2
Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...
530
1
Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...
1094
2
Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...
429
2
Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...
790
4
Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...
915
1
11
ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...
1266
13
Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...
1180
1
6
Румъния - страната на Чаушеску и красивите гледки
Румъния е наша съседна страна с население около 22 млн. души. Аз имах удоволствието да я посетя. В етническия й състав влизат и унгарци, роми и украинци. Румънците са православни християни, религиозни са. Валутата им е лея. Любопитен факт е, че през ...
Румъния е наша съседна страна с население около 22 млн. души. Аз имах удоволствието да я посетя. В етническия й състав влизат и унгарци, роми и украинци. Румънците са православни християни, религиозни са. Валутата им е лея. Любопитен факт е, че през ...
668
- Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля! - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсв ...
650
3
Ели беше мило момиче от малък град с големи мечти за живота. Беше като всеки друг, ходеше на училище, пишеше домашни, излизаше с приятели, ежедневието бе я е погълнало до такава степен, че можеше да предскаже какво ще се случи във всеки един момент от деня ù.
Живота си минаваше все така бавно и една ...
Живота си минаваше все така бавно и една ...
985
2
Напук на лятото майката природа беше решила да излее неприлично голямо количество вода над хората. Това беше една от онези все по-често срещани бури от които можеше да се очаква всичко – дъжд, вятър, гръмотевици, градушка. Но хората не ги очакваха. Напук на предупрежденията на синоптици малко хора в ...
786
8
Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
820
9
Диспечерката получи сигнала автоматично, чрез Системата за следене на жизнените показатели, която бе въведена в действие преди няколко годни. Датчиците в тялото на обекта, а именно жена на 27 години на име Татяна Иванова Пенева, показваха, че става нещо страшно.
Кръвното налягане на младата жена от ...
Кръвното налягане на младата жена от ...
728
6
Джоплин лениво слушаше ромона на потока и мърморенето на листата. Май щеше да вали дъжд. Време беше да си събира нещата и да тръгва към дома. Дъжд. И какво като вали дъжд, помисли си. Защо хората вечно тичаха да не ги намокри дъждът. Все едно не се мокреха в баните си, по реки и морета. А и един дъж ...
584
4
Отварям вратата на стария апартамент. Усещам аромат, аромат който ме завръща в отминалите ми години и ми шепне "спомни си". Нищо не се е променило. Всичко си е същото. Аз съм същата и вече друга. Книгите стоят подредени по рафтовете, потънали в прах, записките ми стоят разхвърляни по бюрото. Надраск ...
880
1
17
— Какво?! – казах, недружелюбна както обикновено.
Гледаше ме странно, сякаш съм индивид от нова невиждана досега порода плъхове. После се обърна и ме остави на мира.
— Пуши ми се! Айде с мен на пейката, че не издържам.
— Днес не съм в настроение за разходка. Може ли да отидеш сама? – попитах с пл ...
— Какво?! – казах, недружелюбна както обикновено.
Гледаше ме странно, сякаш съм индивид от нова невиждана досега порода плъхове. После се обърна и ме остави на мира.
— Пуши ми се! Айде с мен на пейката, че не издържам.
— Днес не съм в настроение за разходка. Може ли да отидеш сама? – попитах с пл ...
1151
2
- Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
- Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
- Мони, моля те. ...
- Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
- Мони, моля те. ...
758
Бях палаво дете. Много палаво. Нямаше ден без пакост, че понякога две, даже три. Все достойни за сурови наказания.
-Палава си като момче- така баба ми приключваше коментарите за белите дето съм сътворила.
Думите и ми звучаха като оправдателна присъда и постепенно загнездиха в мен мисълта:“ Колко им ...
-Палава си като момче- така баба ми приключваше коментарите за белите дето съм сътворила.
Думите и ми звучаха като оправдателна присъда и постепенно загнездиха в мен мисълта:“ Колко им ...
2115
6
v
Една вечер, хубава и зимна, с мокър сняг и хладина, адвокатът Продан спря с колата пред гаража си. Позастарял, с много болежки от наднормено тегло, той нито за миг не бе загубил желание за власт и за пари. Работеше до мръкнало в кантората, доста след като всичките му служители си бяха отишли. Посл ...
Една вечер, хубава и зимна, с мокър сняг и хладина, адвокатът Продан спря с колата пред гаража си. Позастарял, с много болежки от наднормено тегло, той нито за миг не бе загубил желание за власт и за пари. Работеше до мръкнало в кантората, доста след като всичките му служители си бяха отишли. Посл ...
1079
5
Настанихме се в Leonardo Hotel Vienna, а моят човек от посолството ни информираше през половин час за хода на разследването. Според полицията транссексуалният певец бе убит от свой почитател или от бивш любовник. И в двата случая ставало дума за ревност.
Бях доволен от посоката на разследването, кое ...
Бях доволен от посоката на разследването, кое ...
767
2
Мойра го видя да стои пред входа на един малък ресторант. Говореше с една тийнейджърка, като се оглеждаше нервно наоколо. Определено имаше причина да е нервен. Мястото не бе подходящо за продаване на наркотици. Момичето очевидно го бе изненадало с искането си и бе започнало да говори опасни неща. Оп ...
512
Здрасти, Ванче, сядай, добре си ми дошла. Кафе или чай? Какво да направя? Ама черно или с мляко? Добре. Заповядай и внимавай, че е горещо! Чакай да ти разправям какво ми се случи миналата седмица. Влизам в хола, а на дивана заспал мъжа ми с дистанционно в ръката и с леко отворена уста. Усмихнах се и ...
1111
1
Живееше си някога една добра овчица, която обичаше всичко и всички! Тя беше толкова добра, че и на мравката път сторваше. И така трябва да бъде! Но въпреки, че беше добра и обичлива, тя не беше щастлива. Но вярваше! Не в Господ.. Вярваше, че всички като нея са добри.. Дори когато касапинът идваше пр ...
908
Често чета най-различни мнения на хора, особено родители, които са разбрали, че техните синове или дъщери са им казали, че са хомосексуалисти. И през повечето време ми става тъжно и гадно от подлите им реакции. Гонят ги от къщи, отказват се от тях или пък реагират прекалено преувеличено. Аз лично не ...
460
Той преглътна трудно. Погледна надолу към златните рибки в аквариума. Взе две глътки цигарен въздух. В черните му очи се отразяваше слабата светлина от отворения прозорец. Бяха разбили всичко, но рибките си стояха непокътнати. Една от тях проговори:
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен с ...
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен с ...
681
Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...
833
14
Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...
702
Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече ...
687
1
Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...
738
1
Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...
937
ПРОЩЪПАЛНИК
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...
566
3
Филтърът на цигарата бавно омекваше между пръстите, оставил натрапчив сладникав вкус по побелелите ѝ устни. Димът нежно я обгръщаше като пелерина, галеше дробовете ѝ и изпълваше всяка жива клетка с щастие. Аромат се впиваше в кожата ѝ, навлизаше във вените и неусетно достигаше до бавно туптящото ѝ с ...
749
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
