14 560 резултата
Франсоа живееше вече пета година в България и говореше свободно езика ни. Рядко използваше фамилията си л’Олоноа, защото се срамуваше от пра-пра дядо си, останал в историята като един от най-кръвожадните пирати. Баща му, дребен буржоа, се гордееше с именития си предшественик и дори кръсти първородни ...
793
Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- ...
503
Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so strong that everyone wanted to be like her. She had the most beautiful soul. She believed in the best of people. Her name was Maya. Some people connected her name with the month may as then everythin ...
2526
1
Лежах по корем върху широката спалня на полуприглушена светлина и слушах новия албум на DIO - Master Of The Moon. Но нито неповторимия вокал на Рони Джеймс, нито Блак Сабат-ския саунд бяха в състояние да ме разсеят от тежките и мрачни мисли, които като олово тежаха в главата ми. Мъката също бе засед ...
1553
4
Философия на живота
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувс ...
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувс ...
934
1
ужаси
***
Книги, издателства, книжарници,... премиери, читатели, критици, пътувания,... - това са нещата, по които трябва да балансира един успяващ писател. Недостигът на свободно време и ограниченото лично пространство натежават на психиката, а в съчетание с лошите емоции заради недоволни читатели, ...
***
Книги, издателства, книжарници,... премиери, читатели, критици, пътувания,... - това са нещата, по които трябва да балансира един успяващ писател. Недостигът на свободно време и ограниченото лично пространство натежават на психиката, а в съчетание с лошите емоции заради недоволни читатели, ...
799
12
Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по в ...
870
6
Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...
1098
5
Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора. Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш ра ...
419
Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...
940
4
Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...
1097
4
Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...
456
1
Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...
409
- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...
476
1
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
933
Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...
500
1
На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
841
3
Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
923
2
Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...
745
4
В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
636
- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
951
14
Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
1170
8
Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
907
3
- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
1615
13
Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
504
1
Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
487
Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме като кокошки, обсъждаме набързо изминалата вечер, разменяме си рецепти за чийзкейкове и се закачаме с мъжете, а тя си стои там, зяпа през прозореца и мълчи. От портала се разбягваме по цеховете, гледам ...
2732
3
33
Звънецът ме изтръгна от приятния сън. Инстинктивно погледнах надясно, да видя дали Кралицата се е събудила, но мястото беше празно.
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...
715
4
- Но аз те обичам - смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...
758
5
Новинар
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...
636
2
Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
565
За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...
1421
6
- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...
846
Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...
865
2
С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...
1192
4
Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...
918
5
Посветено е т'ва.
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...
1170
Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя ...
785
2
Аз съм убиец… Господ да се смили над душата ми, убих я.
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...
885
12
Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пее ...
711
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
