14 409 резултата
Мащеха
Мъжът и жената започнаха живота си щастливо. Обичаха се, имаха собствен дом и близки, с които да споделят радост и мъка. Той ходеше на работа, тя работеше вкъщи - беше добра шивачка и много жени идваха при нея.
Минаха няколко години и нещо започна да не им достига. Не бяха пари, не беше работ ...
  1381 
Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.
- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!
- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм на ...
  1389  11 
Пит беше гей.
Ето така започват интересните истории!
Пит беше гей от еврейски произход. (А какво ще кажете за това!)
Пит беше гей от еврейски произход, който отказваше да консумира каквато и да било храна, чийто произход бе свързан по някакъв начин с живи същества (А това? Просто чудесно!)
Може би т ...
  1347 
Приседнаха…
В ъгъла…
Настрани от хората…
Двама…
Побелял, олисял, попрегърбен… ...
  629 
Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима, безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им за ...
  570 
Баща ми беше обхванат от предзимна треска. Зимнината беше целта и смисъла на живота му през последната седмица. Това чушки, домати, праскови, патладжани, краставички, да имаше как целият пазар да изкупи. Той ги домъкваше вкъщи, мяташе ги в кухнята на мама. Оттам тя беше на ход. На вратата имаше окач ...
  965 
(продължение)
Доволен съм. И то много.
Не мога да кажа, че направихме чак обира на века, но определено постигнахме добри резултати. Десетте стаи отдадоха изцяло пиколското пиколу и кесаревото кесарю. Хубави хора са тези франкфуртци, ако и да са на майната си, поне според териториално-селищното наиме ...
  737 
Седях там, на гарата, потропвах нервно с крак. Страхувах се. Свалих очилата си и ги оставих на пейката. Кога най-после щеше да се появи, да го видя и тези мъчения да свършат! Името му! Как беше името му? От страх го бях забравила. Нещо с Т… То… Те… Теодор! Да, точно така, Теодор. Тео. Никога не го б ...
  871 
Вече втора година обитаваше ''Колибката''. Така бай Димо наричаше дървената постройка, в която прекарваше дългите и самотни дни и нощи. Преди да се ''нанесе'' там, той спеше, където намери - по строежи, полу-разрушени сгради, пейки...
Самата ''колибка'' представляваше дървено здание с размерите на м ...
  1590 
КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ
Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.
Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. ...
  1685  12 
Много истории се разказваха за тази чудодейна икона. Разказваха се с тих шепот и забулени в почитание лица. Малкото хора, които я бяха докосвали, говореха за нея с благодарност и възхищение, а болните слушаха с надежда разказите за излекувани от могъщата ù сила. Знаеше се, че принадлежи на един слаб ...
  1245  14 
Учебната година щеше да започне идната седмица, но училищният персонал – даскали, чистачи, общи работници бяха на крак в подготовката за първия учебен ден. Стаите светеха измазани, чиновете блестяха лакирани, счупените прозорци сменени с нови. Директорът на строителния техникум, другарят Политички, ...
  1289  19 
Спореше му на Лъчо в търговията. Сякаш беше роден за нея, а и тя за него. Не му трябваше университет. Още щом завърши средното и я отпочна. От баща му остана една стара и прогнила лодка, която набързо успя да замени с по-голяма, пренебрегвайки много забрани и неписани рибарски закони. Е, та нали все ...
  1145  10 
Беше септември и учебната година вече беше започнала. Рано сутринта Елица слезе от колата пред входа на училището и тръгна с бавни крачки към него, нарамила тежката си раница. Да, пак се започваше училището, а с него започваха и домашните, тестовете и досадните осемдесетминутни часове, но, за разлик ...
  1060 
ПОЧТИ ЕРОТИЧЕН РАЗКАЗ
Изиграх си трите спатии, пуснах купа срещу аса на клепащият насреща ми Варимез, върна ми той на десетката, та хванахме и последно десет и взехме играта. Варимезът взе да брои взятките, а аз пак се загледах в стегнатото дупе на новата кафеджийка.
Ей, откак я назначи Бароча, няма ...
  1093  20 
Няма да лъжа, че заглавието на тази история е оригинално. Не съм го измислил аз - мярнах го някъде в интернет. Аз просто съм човек, честен до болка, и си казвам нещата както са си: моето си е мое, чуждото си е чуждо. Чужди заслуги не си приписвам. Няма значение кой го е измислил. Важното е какво се ...
  1548 
Просто от тук се усеща мирисът ù - прохладен и вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това - ето как грабна сламената шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?! После – на връщане ще си я взема.
Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, коят ...
  592 
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против моето българско потекло, просто не мога да се съглася с някои особености на културата на древния ни народ, които подтикват хората да си създават погрешни представи и обикновено ги отвеждат към извършване на просташки, арогантни, селски (в лошия смисъл на ...
  609 
Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на мои ...
  568 
***
Туп-туп...
Снегът блестеше с метален отблясък, сякаш Бог беше взел голямо парче арсен и го стриваше на снежинки. Малките смъртоносни кристалчета се сипеха от небето, задушавайки всичко наоколо с бялото си покривало. Беше тихо. Всъщност последният звук, който чу, бе от куршума, пронизал го в дясн ...
  530 
Една история с щастлив край...
Толкова дълго му се струваше времето, прекарано в мрак. Ето, че най-после щеше да се появи на белия свят. Нямаше търпение да излезе от тясната черупка, в която бе затворено. С малката си човчица дълбаеше една дупчица, искаше му се на всяка цена да излезе навън. Бореше ...
  727 
Отпи…
И остави чашата…
Празна!
Обърна я…
Да си гледа на кафе… ...
  1361  16 
И на този шести октомври слънцето изгря, както всеки ден. Да, небето бе покрито със сиви облаци, вятърът вещаеше идващ студ. Но животът се бе родил отново и през това утро. С какво беше по-специален този ден ли? Може би с нищо за мен, за теб и за много други хора. За една жена обаче, шести октомври ...
  1119 
Една любов…
Погледна я с нежен поглед, сякаш виждаше отражението си в нея. Сякаш погледна себе си… с други очи. Погледна и видя душата си в нейната. Усмихна се леко... сякаш знаеше, че това е началото... но началото на какво?! Дали бе открил всичко, което е търсил... или бе на път да загуби всичко,к ...
  776 
Линк към първа част >>>>
Линк към втора част >>>>>
Една нощ се прибирам от Търново по магистрала Хемус. Наближавам града. На входа на града като на всеки друг град в България има ограничение. Насочвам се към първия светофар и блея. Моята лента свети червено. Таймера отмерва секундите в обратен ред – ...
  901 
ЛИНК към първа част >>>>
- Голям фен ти е ! Непрекъснато се опитва да те подражава. И като поза, и като реплики, и като наглост в погледа. Но за съжаление е само една твоя семпла карикатура.
- Вярно?! Никога пък не съм предполагал, че точно той ми е фен. И още по малко пък и че се опитва да ме пунти ...
  1215 
ОТ УХАНИЕТО НА ШУМАТА ЩЕ ДА Е
Есен е. Паркът те обгръща с ухание на окапали листа, с лека и топла мъгла, и с усмивки от афишите на отминалото лято. Алеите са лъснали от влагата, накапани от жълто, кафяво, червено, уж безразборно, но красиво, както може само есента. Уж крачиш по алеите и уж си там, а ...
  1381  15 
Мила, Майче,
на леля кукличката и сладуранката ми тя,
ако знаеш само колко много ме зарадва писмото ти, направо ме върна в пролетта на моя живот. Пиши ми, леля, пиши, и вече можеш да се обаждаш по телефона. Вчера най-после дойдоха техниците и ми оправиха кабелите. Мишките изгризали и жичките чак, пр ...
  1283  10 
Значи това е Данчо, съученикът на Станислав, същият този Станислав, с когото цяла сутрин решавахме пресложните за седмокласната му главица, задачи по математика. Миналото лято Данчо се ожени. Ожениха го родителите му.
- Защо, бе Кольо, защо тази сватба? – съпругът ми умееше да контактува с хората. У ...
  919 
ПРАТЕНИЦИ НА СЪДБАТА
Преди няколко години започнах работа в една фирма за продажба на енергийни напитки. Отговарям за цялото черноморие. Както за градовете така и за курортните селища. Седалището ни през зимата е в Сливен. Лятото го караме на разменки. Eдна година сезона съм командирован в Бургас др ...
  1334 
Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...
  663  10 
Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше ...
  824 
СВИНЬКЯТА
От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:
- Де се губиш, бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв, оклюман ми са вижда.
- Върнах се б ...
  1407  19 
Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите. Малък, каменен, тесен, обрасъл с мъх и папрати. В подстъпите на Балкана. Може и ...
  836 
(Продължение)
- Айде, гепектрегер! - подвиквам на Дамбата - Германците идват! Стига си зяпал и точил лиги по Лилянчето, ами се стягай. Искам да ги обуем здравата.
- И аз искам да ги обуем здравата, да им пръснем шушоните направо, измекярите!
Дамбата е свестен пич и аз много си го харесвам, понеже ни ...
  782 
Не бях наясно със своята странност чак докъм шестнайстата си година. Трябваше да се заровя в купища книги, да изгледам няколко филма и най-вече, да проведа един изключително специален разговор, за да осъзная за какво става дума.
Специалният човек, с когото проведох въпросния разговор, беше моята пра ...
  753 
Есенният дъх се усещаше в речния бриз и караше момчето да стиска по-силно ръката ù, опасявайки се да не избяга и тя заедно с лятото.
Момичето се усмихна, сякаш отгатна опасенията му, след което се изплези, отскубна се, побягна и каза през глава:
- Ако ме хванеш, ще остана с теб завинаги!
Гониха се и ...
  1371 
ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН НА ДАСКАЛИЦА ИЦА
Гимназиалната учителка Христина Христова, по известна в провинциалното градче като Даскалица Ица, още от събота се застяга за първия работен ден на новата учебна година.
Отпусна няколко от плисетата на копринената си рокля, сама се боядиса в любимият си сламенорус ...
  1001  13 
Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...
  1143 
Беше привършил работния ден - пребледнял, копнеещ да дойде моментът, в който ще я види отново. Въпреки множеството им раздели тя все още вярваше че са един за друг.
Чакаше асансьора делящ го от работата и света навън. Капнал, реши да се обади на половинката си, за да си предаде не дотолкова отчаян в ...
  685 
Предложения
: ??:??