4 222 резултата
5
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...
1097
1
7
И какво чудно нещо е човекът. Докато ги блъскахме и сечахме поганците, и ония се пребиваха с писъци надолу, мене ми подобяваха на чували, пълни с жито, тръснати на вършилото от работния народ. Ето за това си мислех – за жетва и вършитба и за богат урожай, докле невред цвърчеше кръв и пръскаше преизо ...
935
4
8
Глава 34. Уныние Пророков.
Нищий подвинулся ближе к Учителю, нестерпимая сырость и темень стояла в пещере. Стал рассказывать: «В одном отобранном, ловком учебном заведении, была нанята чёткая охрана для пущей молвы и безопасности учеников. В лицее том сугубо изучали иностранные языки - претендующие ...
Нищий подвинулся ближе к Учителю, нестерпимая сырость и темень стояла в пещере. Стал рассказывать: «В одном отобранном, ловком учебном заведении, была нанята чёткая охрана для пущей молвы и безопасности учеников. В лицее том сугубо изучали иностранные языки - претендующие ...
897
Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...
796
Глава 33. Пророки.
- Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько выдающихся зачинателей порядка, и каждый недосягаем в божественном прозрении. Как только вдохнём прекрасными изменениями, сразу разгадают наше невидимое преображение, не в состоянии будем скрыться, н ...
- Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько выдающихся зачинателей порядка, и каждый недосягаем в божественном прозрении. Как только вдохнём прекрасными изменениями, сразу разгадают наше невидимое преображение, не в состоянии будем скрыться, н ...
1037
4
Момичетата се спогледаха. Пътеката криволичеше и допреди само няколко метра се виеше през джунглата. Гласът идваше от там. Кристина отстъпи крачка назад, но Жулиета реши да не бъде бъзла и попита високо на английски:
- Кой е там?
- Няма да ви изям! – отговори гласът със силен испански акцент, този ...
Момичетата се спогледаха. Пътеката криволичеше и допреди само няколко метра се виеше през джунглата. Гласът идваше от там. Кристина отстъпи крачка назад, но Жулиета реши да не бъде бъзла и попита високо на английски:
- Кой е там?
- Няма да ви изям! – отговори гласът със силен испански акцент, този ...
952
1
5
- Тук ли работи дядо ти? – попитах аз и погледнах огромната сграда.
Бяхме пътували повече от час и половина от посолството дотук. По едно време дори ме хвана страх, защото излязохме вън от Москва – видях табелата за край на града – и продължихме по някакво шосе покрай богаташки къщи. Мрачната физион ...
Бяхме пътували повече от час и половина от посолството дотук. По едно време дори ме хвана страх, защото излязохме вън от Москва – видях табелата за край на града – и продължихме по някакво шосе покрай богаташки къщи. Мрачната физион ...
824
2
4
Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
708
2
J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
880
1
4
3
Бокете се оказа малко градче сгушено в джунглата и насред нищото на няколко часа път от столицата. Инспектор Ромеро беше имала достатъчно време да размисли, докато шофираше по безкрайните завои, но не можеше да си обясни какво би накарало две момичета просто да изчезнат в популярен туристически ра ...
Бокете се оказа малко градче сгушено в джунглата и насред нищото на няколко часа път от столицата. Инспектор Ромеро беше имала достатъчно време да размисли, докато шофираше по безкрайните завои, но не можеше да си обясни какво би накарало две момичета просто да изчезнат в популярен туристически ра ...
1077
1
9
След малко сервирах основното. На моя любим му хареса и не пропусна да ме похвали. Гледах го как се храни с апетит, отпива от виното и ме изпълваше тиха радост и удовлетворение. Не бях вярвала дотогава, че да готвя за любим човек, може да се превърне в празник. Той излиза два пъти на терасата да пуш ...
1237
6
32
***
В този ден много от хората в селото преживяха свръхестествен ужас.
Яна се прибра към седем, след поредната приятна и изпълнена с емоции среща с Явор. Баба й и дядо й вече бяха вдигнали ръце от нея и не й се караха за тези чести бягства. "Не се бойте, сърдити старчета, на мен нищо не може да ми с ...
В този ден много от хората в селото преживяха свръхестествен ужас.
Яна се прибра към седем, след поредната приятна и изпълнена с емоции среща с Явор. Баба й и дядо й вече бяха вдигнали ръце от нея и не й се караха за тези чести бягства. "Не се бойте, сърдити старчета, на мен нищо не може да ми с ...
934
1
8
POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...
701
3
ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ
1
Слънцето припичаше безмилостно дори в априлската сутрин и инспектор Ромеро оправи гънките на сакото си. Беше й топло, но главният прокурор не те вика на лична среща всеки ден, така че тя се беше постарала да изглежда възможно най-представително. Едва беше успяла да намери място ...
1
Слънцето припичаше безмилостно дори в априлската сутрин и инспектор Ромеро оправи гънките на сакото си. Беше й топло, но главният прокурор не те вика на лична среща всеки ден, така че тя се беше постарала да изглежда възможно най-представително. Едва беше успяла да намери място ...
1293
7
На херцог Уелингтън трябва да е било кръстено моето кулинарно приключение, защото след като изпекох телешкото, предизвиках на дуел гъбите, мащерката, горчицата и прошутото. Накрая ги завих в бутертестото и намазах с жълтък. Отгоре направих сърчица с формите за сладки и го мушнах във фурната. Изобщо, ...
599
5
15
Имах цял ден да преценя дали не искам да разваля това споразумение. Обаче истината беше, че ми беше интересно поне да чуя детайлите.
Когато на следващия ден отидох на уреченото място, всичко все още ми изглеждаше като сън. Боян ме чакаше в подлеза на метростанция Сердика, както се бяхме разбрали. Об ...
Когато на следващия ден отидох на уреченото място, всичко все още ми изглеждаше като сън. Боян ме чакаше в подлеза на метростанция Сердика, както се бяхме разбрали. Об ...
766
3
16
Трябва ти кръвта на Аполон
Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърба й. От основата на врата чак до кръста - по цялото копринено протежение на гръбнака. Във въздуха се виеше ароматът на мед и канела от сладките, които преди малко беше извадила от фурната. Ейдриън можеше да се закълне, че, когато ...
Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърба й. От основата на врата чак до кръста - по цялото копринено протежение на гръбнака. Във въздуха се виеше ароматът на мед и канела от сладките, които преди малко беше извадила от фурната. Ейдриън можеше да се закълне, че, когато ...
606
4
Глава 5
- Принц Азийл, кралят ви очаква - малко момче на не повече от петнадесет години, съобщи на принца веднага след като прекрачи големите каменни порти на замъка.
Азийл и Кенто пристигнаха в замъка след два дни дълъг път без почивки. Двата бяха уморени, но докладването на краля имаше приоритет. ...
- Принц Азийл, кралят ви очаква - малко момче на не повече от петнадесет години, съобщи на принца веднага след като прекрачи големите каменни порти на замъка.
Азийл и Кенто пристигнаха в замъка след два дни дълъг път без почивки. Двата бяха уморени, но докладването на краля имаше приоритет. ...
364
- Здравейте, Валерий Михайлович - реагира Глухарьов и двамата се ръкуваха, – какво Ви носи при нас? – попита свойски моят партньор.
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунал ...
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунал ...
911
О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
838
Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще ...
631
5
21
Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Доплувайте до брега. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самосп ...
Из „Ръководство за самосп ...
718
2
- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...
687
3
14
Иван стана и изчезна зад третата врата, която се виждаше от масата. След две минути го чух да вика името на Альона. Дребничата брюнетка изскочи от стаята на хазяите и влезе в другата стая, където чувах шуртене на вода. Станах и се приближих. Какво ли ставаше. Альона излезе от банята, както се оказа, ...
817
5
25
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
640
1
4
Изръмжах и продължих след него. Изравнихме се.
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...
747
1
Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бял ...
640
4
18
В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували ...
645
3
15
Глава 32. Средние века.
- Ужасно скучное тысячелетие, даже не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего толкового не принесли, нет настоя ...
- Ужасно скучное тысячелетие, даже не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего толкового не принесли, нет настоя ...
940
Парченцата зеле се гонеха из супата, докато бърках вътре с лъжицата за пореден път. Не ми се ядеше. Не и храна, която ми беше дадена като подаяние. Естествено, хазяите на Иван, двойка университетски преподаватели по неговите думи, не бяха във възторг да ме приветстват в тясното си двустайно жилище. ...
690
1
4
Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...
414
Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
632
1
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
516
8
- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
609
4
17
Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъ ...
702
5
13
Първо попадна на някаква папка.Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри-брат на дядото на мъжа.Той беше по-голям с четири години,но го надживя с пет години. Починал беше на осемдесет и седем години.След него имаше некролог на леля му Цана-майката на Светльо.Тя беше много весела ...
399
Когато пристигна беше на разведиляване.През годините бяха свързали планинските колиби с бетонови пътища. Неговото село беше от другата страна на баира. Когато влезе го посрещна мъртвешка тишина.Отвори прогнилата дървена порта и мина с камиона по наклонения плочник. Спря голямата машина на обраслия в ...
416
4
Глава 7, част 1
Не реагираш нормално...
Ейдриан повдигна брадичката ѝ с пръст, за да погледне тези невъобразимо-сини очи и каза:
- Изпий си чая и после ще те закарам вкъщи! - Фийби кимна и отстъпи назад.
В колата двамата не говореха. Мъжът я придружи до вратата и я изчака да влезе, за да се увери, ч ...
Не реагираш нормално...
Ейдриан повдигна брадичката ѝ с пръст, за да погледне тези невъобразимо-сини очи и каза:
- Изпий си чая и после ще те закарам вкъщи! - Фийби кимна и отстъпи назад.
В колата двамата не говореха. Мъжът я придружи до вратата и я изчака да влезе, за да се увери, ч ...
606
3
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
626
2
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА: МАГИЯТА НА СЪНЯ
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато ...
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато ...
408
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
