14 425 резултата
Да преминеш през Ада
От три години тя беше чиста. На двадесет и една, животът беше пред нея. Но все още си спомняше онзи ден, когато, вървейки по острието, тя залитна повече, отколкото трябваше... към Ада. Не, че животът ù преди беше приказка, но тогава тя не знаеше какво бе истински Ад.
- Мамо, тат ...
От три години тя беше чиста. На двадесет и една, животът беше пред нея. Но все още си спомняше онзи ден, когато, вървейки по острието, тя залитна повече, отколкото трябваше... към Ада. Не, че животът ù преди беше приказка, но тогава тя не знаеше какво бе истински Ад.
- Мамо, тат ...
849
Б А Й Г Е О Р Г И – I
За съжаление и при този разказ се явиха познатите проблеми – писането в „първо лице“ и включването на досадни за четене чисто професионални неща. Колкото и да е недолюбвано оставих „първото лице“, а що се отнася до другия проблем, нямаше как да не се спомене нещо, макар и миним ...
За съжаление и при този разказ се явиха познатите проблеми – писането в „първо лице“ и включването на досадни за четене чисто професионални неща. Колкото и да е недолюбвано оставих „първото лице“, а що се отнася до другия проблем, нямаше как да не се спомене нещо, макар и миним ...
2082
На гарата седеше един мъж и плачеше. Вечерта бавно никнеше на Стралджа. Влаковете идваха, присядаха на перона да си поотдъхнат и пак се втурваха из пътя си. А този мъж продължаваше да хлипа. До десния му крак жълтееше „Най-здравата торбичка”. В нея чифт работни обуща, работно облекло и недопита бути ...
791
1
Лари седеше в парка срещу квартирата си и точно се заемаше с една бира. Беше свършил работа преди няколко десетки минути, а тази бира се беше превърнала в част от ежедневната му рутина. Разводът с жена му го беше докарал до ръба на психозата и единственото, което го пазеше от финалната крачка към лу ...
981
4
Хроника на една кратка любов
Велизар допушваше втора цигара на самотна пейка в Морската градина. Хвърли бегъл поглед на часовника. Бяха минали само седем минути. Така беше се зареял в мислите си, че тези кратки минути му се сториха цяла вечност. Беше напрегнат. От обяда до сега имаше усещането, че п ...
Велизар допушваше втора цигара на самотна пейка в Морската градина. Хвърли бегъл поглед на часовника. Бяха минали само седем минути. Така беше се зареял в мислите си, че тези кратки минути му се сториха цяла вечност. Беше напрегнат. От обяда до сега имаше усещането, че п ...
957
22
Неведнъж се бе случвало, случи се и сега. Втори ден опитваше да опише всичко, но думите му бягаха. Обяснимо е, ако се случи пред нея. Смущаваше се от нея, макар и да го криеше по всякакъв начин. В кафенето всичко бе по-лесно. Сядаше на друга маса и вътре в себе си завиждаше на нейната компания. Бе н ...
694
Неуспешната мисия
Донко Найденов - donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
Не си спомняше кога се бе събудил, нито колко време е спал или колко време е стоял тук. Просто осъзна, че бе клекнал на земята и гледаше някакви дървета пред себе си. Опита да се разрови в спомените си, но в този момент у ...
Донко Найденов - donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
Не си спомняше кога се бе събудил, нито колко време е спал или колко време е стоял тук. Просто осъзна, че бе клекнал на земята и гледаше някакви дървета пред себе си. Опита да се разрови в спомените си, но в този момент у ...
861
6
Предизвиквах завист и едновременно възбуда. Изваждах тъмната страна в хората. Присъстваше и възмущението, но в редките ситуации на по-зрелите, които по случайност, объркани са влезли в клуба.
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...
2096
23
Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...
919
4
Този отсреща май искаше да ми каже нещо, но не обичам случайни запознанства, най-малко пък такива в кръчмата и се опитвам да не му давам повод за активна намеса. Обикновено като пийне човек две ракии и става по-разговорлив, но мен никак не ме интересуват чуждите проблеми и игнорирам всякакъв опит за ...
1236
4
Тя стоеше сама, по средата на улицата, огрявана само от лампата, стояща зад гърба ù. Малки капчици дъжд бавно се стичаха по нежното ù тяло. Бялата рокля бе абсолютно мокра и очертаваше всяка гънка по нейното тяло. Черната ù коса беше мокра и като черни пипала се спускаше плавно по раменете ù. Зърнат ...
649
- Маркизе, на война ли си бил? Къде си се нашарил така?
Маркиза ме изглежда отгоре, отдолу, припалва цигара от цигара, попримигва като недоспал и пристъпва от крак на крак.
За отговор не трябва да бързам. Маркиза е от чешит нагоре. Ако го питаш днес и ти отговори утре, е добре, защото съм имал случа ...
Маркиза ме изглежда отгоре, отдолу, припалва цигара от цигара, попримигва като недоспал и пристъпва от крак на крак.
За отговор не трябва да бързам. Маркиза е от чешит нагоре. Ако го питаш днес и ти отговори утре, е добре, защото съм имал случа ...
784
3
Отвертка
Когато първият удар полетя към него, примижа с леко отворени уста. Никога не стискаше зъби в такива ситуации, защото после освен болката, трябваше да преглъща и костни остатъци. Пък и звукът от удара се променяше – не беше просто „Бам”, а „Бльок” или нещо подобно, което трудно се описва с д ...
Когато първият удар полетя към него, примижа с леко отворени уста. Никога не стискаше зъби в такива ситуации, защото после освен болката, трябваше да преглъща и костни остатъци. Пък и звукът от удара се променяше – не беше просто „Бам”, а „Бльок” или нещо подобно, което трудно се описва с д ...
791
4
Владимир, Владо, както му викаха повечето познати, се беше излегнал на леглото в стаята си и от стария компютър слушаше някои от златните хаус сетове на вече отдавна загубили известността си диджеи. Лежейки, младежът посегна към малката си практична паласка и от нея изкара една цигара от кутия Давид ...
582
2
Тя не вярваше, че любовта побеждава всичко. Още в началото му подари един талисман – една сребърна рибка, май с някакви сини камъни. Искаше ù се да си сложи нейната рибка на онази кожена каишка с кръстчето и камъка, който си бил купил от Италия. Но той прибра рибката в един портфейл с чуждестранни м ...
609
2
Тази нощ професорът предпочете да спи на дивана, в хола. Оправда се с необходимостта от съсредоточаване върху утрешната тежка черепно-мозъчна интервенция. Когато най-сетне си легна, сякаш усети фините пръсти на виртуалната си приятелка, внимателно масажиращи челото му. Тя го галеше, навела се над не ...
994
18
Сбогуване с ТЕС - ІІІ
Трябваше да подпишем договор за спешна доставка на нова тежка строителна техника с белгийския филиал на фирмата „Катърпилар”. Всичко беше готово, дори ние с главния счетоводител Димитър Трендафилов бяхме подписали. Липсваше само подписа на Генералния директор. Обадих се на Джер ...
Трябваше да подпишем договор за спешна доставка на нова тежка строителна техника с белгийския филиал на фирмата „Катърпилар”. Всичко беше готово, дори ние с главния счетоводител Димитър Трендафилов бяхме подписали. Липсваше само подписа на Генералния директор. Обадих се на Джер ...
1750
7
Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...
3360
56
Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...
1023
20
В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълше ...
933
1
15
Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...
811
7
Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...
605
Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на к ...
751
2
Седим и си чакаме. Времето е изгубило всякакво значение. Колко минаха? Седмица ли – две?
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...
818
6
- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...
561
Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...
677
2
Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта ...
1030
4
Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...
1112
1
7
Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...
1823
2
4
Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с ...
Лежим си с ...
1034
9
На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящи ...
614
В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
808
2
- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...
663
Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...
Дядо Митьовата къща бе ...
691
3
ПОМПА КЮЧЕК
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
2346
11
Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
1065
20
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ù отговори мило и учтиво. След срещата им обаче той ù отговори още само веднъж, за да ù каже: “Баща ми никога не е говорел за вас, знач ...
673
Петък вечер. А на мен ми се излиза. Ама къде да ида? То тука едни дискотеки, едни клубове... мани-мани. Направо да ти се отще да излезнеш. Ама както и да е. Трябваше да изляза малко, за разнообразие. Взех си един душ, облякох се набързо и тръгнах. Преди няколко часа ми звъннаха да ми кажат, че довеч ...
698
2
- Ще ме дават по телевизията! - с тези думи нахлу в палатката им Ко Та Рак.
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...
558
Кап, кап, кап.
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам. ...
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам. ...
1132
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
