Проза и разкази от съвременни български писатели
Невинната - 2 част
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
Господи, и ти ли... ІІІ
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...
Войните на Зегандария (Глава шестнадесета: Елохия)
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...
Дракон
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
Войните на Зегандария (Глава петнадесета: Полисът)
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...
Три дни от живота на една жена - XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
Общ разказ - част 1
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...
Невинната - 1 част
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
Пандемично
Страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
След толкова прегръдки -
оцелях! ...
Войните на Зегандария (Глава четиринадесета: Кийт)
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...
Майка
Жълти хризантеми
Пристъпих на ...
CO-вид – 22. Райската ябълка
Филип Хосе Фаримър „Създателят на вселени“
Във всяка райска градинка се крие по някоя ...
Кръвта на Винка- Глава V
Силимарина стъпваше уверено напред. Гонеше нощта пред нозете си и викаше новия ден след тях. Тъмнината отмина, дойде зората, освети на гърба ѝ саята... и я окъпа в злато. Ала Слънце на Земята будеше съмнения. Тя не беше булка, а бе облечена като такава. Зли очи не трябваше да я петнят с отро ...
Войните на Зегандария (Глава тринадесета: Победа)
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански к ...
Бездомник
Човек над реката
Само това успях да напиша. Две изречени ...
Странник
Дракон
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...
Белези
Три дни от живота на една жена - X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...
Когато водата отмина
Пред автогарата си седеше Куца Пена, продаваше това, каквото човеку не трябва...
И в кметството си беше кметът – който пак успешно отсъстваше, баш когато го търсят...
Кольо Фатмака отново си дремеше на основния градски кръстопът – магистралата, по която вечер се прибирах ...
Сирена
-Здрасти Вас, Ави е, изгубих си телефона, затова ти звъня от този на един приятел. Събудих ли те?
-Да, но не се притеснявай. Не сме се чували от сто години.
-Така е ! Нямам търпение да се видим.
Усетих напрежение в гласа й. Навярно не й е ...
Творчески портрет на Ангел Чортов - Ангар
В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. За да създадеш и да оставиш нещо след себе си, редно е да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов–Ангар е именно от тези хора: направил е 10 книги, някои ...
CO-вид – 21. Космогония на Миден
Умора
Ти си герой
Една есенна вечер под астмата
Войните на Зегандария (Глава дванадесета: Ханс)
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...
Кой е казал, че няма такава държава
Приятел в нужда се скатава!
Всяка жаба да си знае вола, всеки вол - подковата!
Вържи попа, да е мирна попадията!
Денят се познава от вечерта. ...
Спомените от една отминала събота
"Здраве ...
Ний сме дяволи червени
На гости
Юли, 2020
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
Войните на Зегандария (Глава единадесета: Флотът)
Звездният флот бе в състояние на свободно “висене” в открития Космос край орбитата на Зегандария. Гледката към родната планета отвисоко бе наистина впечатляваща. В нея имаше нещо първично и неповторимо. Толкова много липсваше тя на всеки от екипажа на “Ензория”. Свръхмодерн ...
Анафилактичната реакция
Щурци в паяжината
Ще ми се да не бях...
…..
Храня се бавно. С наслада. Много съм гладен. Зверски. Чак треперя. Апетитът надделява над разума. В такива моменти дори ставам подкупен. Не ми се случва често. Всичко, сложено пред мен, върху масата, е свръх съблазнително. Отпивам глътка чер ...