Проза и разкази от съвременни български писатели
Бъдни вечер
Различно издирване - втора част
Тялото на Ника
Щурм на края на света-част 1
-Майор Стоик, сър! Разрешете да говоря, сър!
Няколко глави се завъртяха и погледите на командирите, които щяха да водят атаката се впиха в мен. Мъжът, към когото се обърнах, също ме погледна. Тъмнокафявите му, почти черни очи като че не изразяваха нищо повече от студено безразличие. Тънките м ...
Истината за Адам и Ева
Я по-ведро!
- Добър ден, сержант Петров, моля слезте от колата и отворете портфейла за проверка...
- Ъ?
Катаджията, очевидно във весело настроение, се разсмя:
- Ама съм и аз – все изпреварвам събитията...Багажника отворете... ...
Скок в кариерата
Добре си бях на пълначката, защо трябваше да ме местят, сега само ме мразят колегите, а парите – същите.
Работим в частна пералня с договор с общината, обработваме цялото пране от болници, ...
Несподелено
Преди и аз не помня точно колко, но наистина много години, се влюбих.
Влюбих се така, както само един ученик в прогимназиалните класове може да се влюби.
Неистово, до обезумяване, истински и невъзвратимо.
Обект на това мое състояние беше съученичка, седяща на чина пред мен. ...
Мъртва мечта
- Кое? - изненадах се.
- Качи се на кантара. Бързо!
Послушах доцент Христова.
- Качила си килограм и половина. - възмути се тя. ...
Дупката
От доста дълго време в мен се е появила една дупка, която с всеки нов коментар се увеличава надлъж, нашир и .. ха ха, надолу не я знам, защото в дъното би трябвало да се вижда епилога, дълбочината не е определена и не е от значение. А и интересното е, че дупката може да се запълни ...
CO-вид – 57. На борда на "Презморска хармония" – 3
– Ако ще се мре, поне да е с песен на уста – промърмори Юсеин и вдигна уда от земята.
Хайредин вече беше избързал напред и с любопитство се оглеждаше. Намираха се на нещо като крайбрежна улица. От едната страна, зад висок метален парапет, покрит наполовина с прозр ...
Шесталото
Това, което ще ви разкажа, беше много отдавна – около 1953-1954 година. Случката се беше почти заличила от съзнанието ми, но един ден, след една препирня във Facebook относно младото поколение, изплува отново в съзнанието ми с всичките си подробности. Старите хора в един момент з ...
Приказка за Истината и Лъжата
Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки че в началото много си приличалиq с времето започнали да се различават. Истината израснала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжа ...
Тиха нощ, свята нощ
Вкусът на мрака
Потомци част 1
Ин и Ян
Колко време продължава човешкото съществуване? Шейсет, седемдесет години или за тези с повече късмет цели сто. За някой това може да е седмица та дори и по - малко. А наистина ли хората сме тук на този свят само и единствено да изчезнем някой ден. Може ли само тленната обвивка да си ...
Баба
ми разказваше за методите за контрацепция едно време.
Не се говорило,
разбрали кое след кое следва на второто дете.
Мъжът се изхвърлял на корема. ...
Разбор на една карантина (пардон, година)
Сметките са цели четири страници, също като плановете ти за новата година. ТОВА ще бъде твоята година. А фактът, че го казваш всяка година само потвърждава теорията, че именно сега, 2020-та ще покажеш на света (като започнеш от кака Гинка от третия етаж, която още в гимназията предрече, че ни ...
Нахвърлени записки
- Пуснати са юбилейни монети на стойност 30 сребърника...
- Свобода на словото е правото да отваряш устата, без да има какво да сложиш там...
- Решено е държавата да има ново знаме. На първо време ще е бя ...
Модерната приказка на Вяра, Надежда и Любов
Мистерията на розата
Мадарският конник
Разказ от Георги Гълъбов
Интересно кой беше направил това точно копие на “Мадарския конник” и то върху стената, ограждаща стар опустял дом-крепост в швейцарските Алпи над Берн. Масивната порта беше заключена и никой не знаеше кога собствениците ще бъдат там.
Късметът се усмихна на ...
Дом
Аз се родих в мазето на добри хора. Те хранеха майка ми, м ...
Може би- ч. 2
Харесваше се, въпреки че не беше особено красива, според наложилите се стандарти на Холивуд, ...
Балон
Всички спират цигарите от януари, затова и аз. Така де, с едни цигари ли не мога да се справя. Не знам как точно, но щом някои хора могат и аз мога. Кой, аз ли?...Аз ли няма да ги откажа. След 1 януари, ще видите един нов ч ...
CO-вид – 57. На борда на "Презморска хармония" – 2
Бялата полярна сова щракна с човка, изпърха и кацна на рамото на Хари.
– Много умна сова имате – подсмихна се Том. – Пристигна има-няма пет минути след вас. Ако ви потрябва нещо, господин Потър, веднага ме повикайте.
Джоан К. Роулинг, „Хари Потър“
Меня си кожата – ...
Коледно писмо
Рим
Всякакви по избор
Разказ за българските моряци, които плават по сини, сини океани, и живеят край черно, черно море...
Морско-брачен
Разказ за битието на всеки втори варненец – моряк и всяка втора варненка - негова жена...
Спортно-еротичен ...
Гибелта на една империя-част 30
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме ...
Ревност
Первая, Белая, и Всея. (глава 20) 🇷🇺
*Не стоит поминать и оскорблять имя, которое не тем предназначено. Разве не знаем, как в глиняные утробы болот, когда Земля едва остыла после Великих Завихрений, в тепле жижи, долго держались жизнеобразующие воздаяния. Сочетание возникших органических соединений породили миллиарды ви ...
Този отсреща
Братя
Доктора
С Доктора се познавахме отдавна. Може би още от времето, когато и двамата не сме били родени. Живеехме на няколко десетки метра един от друг. Той до Телефонната Палата, аз на ъгъла на Алабин и Витошка. Учехме в едно училище. Заглеждахме се по едни и същи момичета. Прескачахме заедно съседск ...
CO-вид – 57. На борда на "Презморска хармония" – 1
зъбите ù, в тази чаша с вино – бисерни зърна.
Одеяние от златни нишки стана й обвива –
тъй съзвездия се трупат край сияйната луна.
Ибн Хафаджа ал Андалуси ...
Свърталището на дявола (6-та част)
Явор се събуди рано, стана и погледна през прозореца. Небето беше ясно, но слънцето още не беше подало лъчите си откъм котловината от изток, граничеща с планината, от която вчера се спусна светлината. Околността изглеждаше потънала в идилия, малкото облаци бяха бледо оранжеви и по всичко личеше, ...