Проза

41,8 резултата

Жената на художника /из цикъла "Тя"/

Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах ...
540 3 6

Една споделена, но неизживяна любов (част 3)

Една споделена, но неизживяна любов
(част 3)
След като изкачиха и последното стъпало, Мадан даде указания на насъбралите се 2-3 чужденци доброволци и се обърна към Лия:
- Ани, мога ли да поговоря с тебе насаме?
- Да, разбира се – притеснено се съгласи Лия. И двамата направиха 10-ина крачки встрани о ...
849

Светещото кълбо

Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...
3K 8 14

Превозвач на време 3.

Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
1.3K 2 1

Гердани

I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – ч ...
1.5K 3 8

История за лордове и за гуано

или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...
677 1

Записки от подземието на шестия етаж - 5.

Преди 30 години говорехме с омраза за командно-административната система. Самото й название обяснява що е туй.
Отричахме го, радвахме се, че отмина като тежка болест…
Сега се оглеждам…
Командно-административна система. Налице.
Няма парламент. От нотариат станал само страда. Където се събират някакви ...
1.4K 1 2

Подготвяне

Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...
1.1K 1 1

Первая, Белая и Всея (Глава 9) 🇷🇺

Глава – 9. Сущий в Пустоте.
1. ( Бабыли)
*- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, для государства бо ...
1.6K 1

Записки от подземието на шестия етаж - 4.

Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...
716 1 6

Корени от пепел - 2

***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
1.4K 4 10

Кифла

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
952 4 8

Лидерът - глава 25

Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
955

Страх ме е да те погледна - глава 7

Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
1.3K 1

"Голямата лъжа"

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
1.1K 2

За крушата

През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...
1.2K 4 13

Една споделена, но неизживяна любов (част 2)

Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...
940

Аз си бях Аз!

-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...
1.5K 5 8

Записки от подземието на шестия етаж - 3.

Гледам – наш Боко спира Жипката край нива. На нивата трактор. Отива нашичкият при тракториста и го пита защо е без маска?
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпа ...
745 1 6

Записки от подземието на шестия етаж - 2.

Омаскарихме се…
По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…
А иначе – маските падат.
И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…
хххх ...
997 1 4

Като самотно дърво в гората

На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...
949 4 8

На стенд бай

"Няма да събере четения, не е хорор, откажи се."
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и ...
1.6K 4 8

Старият полковник и пенсията

Старият полковник беше щастлив. Едно, че днес получи пенсията, второ – щеше да я брои. И сега, и следобяда, и утре, и вдругиден…
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворен ...
661 2 12

Книжна история

Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ...
622 3 11

Вечер в сутрин - като всяка друга

1:23.
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38. ...
663

Сексът и етикетът с цената

Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...
938

Великденско щастие!

Великден е празник, носещ позитивни емоции дори и на най-песимистично настроените хора, а на позитивните като мен – едно истинско удовлетворение. Хората казват, че няма пълно щастие, но това не пречи на оптимистите да го потърсят. Да, това си е много тежка задача, трябва доста бъхтене по прашните пъ ...
985 1

Страх ме е да те погледна - глава 6

В предишния епизод: Лили и Стефан малко се скараха заради нападение над годеницата на брат ѝ. Въпреки това, Стефан ѝ прости и двамата пяха заедно в подлеза на метрото, където той обикновено свири.
Глава 6
Взирах се в земята пред краката си, когато пред очите ми се появи шише минерална вода. Вдигнах ...
1.2K 1 2

Ковид 19 или Дивок 91 ?

Какво предпочитате вие, уважаеми читатели? Лично на мен ми е все тая. Но това не пречи да повдигнем завесата и да открием какво се крие зад тайнствените числа 19 и 91. Нали второто е огледален образ на първото. А за тяхното отношение лесно намираме, че е равно на:
19/91 = 0,(208791)
Този запис означ ...
1.1K 6 6

Kато Икар - нагоре или надолу...

„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...
754 1

Загадката на сикретхаус

Малкият Иванчо: Тате, леля Мира как забременя? Нали беше целомъдрена?
Бащата: Перорално, сине.
737 1

Леля Делка

През 1999 – та година, когато се преместихме с майка ми и брат ми в Кюстендилско, отидохме да живеем в селото на втория ми баща. Двамата с брат ми бързо се окопитихме в новата обстановка и на другата година вече тичахме по чукарите над селото, като две бели циганчета. Казвам бели циганчета, защото в ...
1.1K 5 30

Една споделена, но неизживяна любов

Една споделена, но неизживяна любов
(част 1)
Трябваше да бъде обикновен ден, тягостен заради напрегнатата атмосфера у дома… Но не – днес ще е един от малкото й дни [напоследък] с широка усмивка на лице, защото снощи го сънува. Цял нощ – в съня й – те бяха заедно: срещнаха се на някаква огромна ж. п. ...
1K

От любов

- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг. И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...
1.2K 1 6

Приказка за змийска кожа, паднал зъб и банички

ПРИКАЗКА ЗА ЗМИЙСКА КОЖА, ПАДНАЛ ЗЪБ И БАНИЧКИ
-Бабо, бабо, виж какво има пред вратата!- децата изглеждаха доста възбудени, но не и изплашени.
- Може ли да е опасно, бабо?- попита Роси.
Баба им, разбира се, веднага остави айпада си и тръгна с тях да види какво толкова интересно са открили. Пред пътн ...
938

Мъртва любов - четиринадесета част

Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
1.5K 1 1

Коронтина to be... 3

Коронна to be...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над вежди ...
981 4 12