Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Старшината

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...
2.3K 2 5

Пия за вас

Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...
1K 1 3

Первая, Белая, и Всея. (глава 11) 🇷🇺

Глава 11. СССР.
*Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ - в царство мельчающих секретарей зашли. В середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разру ...
1.6K

Съгласен съм...

Дълготрайните и обещаващи връзки изискват
разумната преценка както на партньора,
така и на самите нас в тази връзка... Необходимо е
да прекарваме времето без розови очила,
за да видим категорично и конкретно жизнения път ...
894 1

Погледът ми няма крайна точка...

Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
880 1 1

Нашествие в града на Аладин-4

Срещата със Сейфетин се състоя още на следващия ден след пристигането ни. На рецепцията ни посрещна ведър мъж с неизменната жълто-синя униформа, който, за щастие, освен руски, знаеше и български. Поведе тълпата новопристигнали (българите бяхме само петима) към киносалона. Изпълнихме го. Другите ново ...
719

Кризата

Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...
1.5K 2

За любовта и свободата

Развеждам песа и тая заран. Той пуска две разтоварващи го топчета, аз ги приемам в найлоновата торбичка и се запътваме към кофата за боклук.
Там пък комшия изхвърля боклука. Не е от блока, от къщите наоколо е, но се познаваме. Покрай племенника му, когото съм учил.
И се заприказваме. Като разговорът ...
677 3 8

Старческа деменция

Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...
1.1K 6

Старшината

6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...
1.7K 3 5

Къс разказ 3

Амурчето се огледа и съзря две самотни млади непознати една на друга души, седнали на една пейка в парка. Мъж и жена на около тридесет години. Тя люпеше семки, той пушеше цигара.
Амурчето се прицели и улучи с невидимата си любовна стрела сърцето на мъжа. После се помота известно време около тях и из ...
2K 4

Приказка за котето Щастливко

Живееше някога в килера на бедна старица цяло котешко семейство. Жената го беше приютила, защото разчиташе на острите им нокти, които да я бранят от наглите плъхове и мишки. Бащата- котарак се казваше Копчо, защото като малък глътнал балтонско копче, мислейки че е нещо за ядене. Копчето и до днес се ...
2.2K 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 10) 🇷🇺

Глава 10. Преобразование города.
*Сущий шёл рядом с Учителем, водил соучеников по бывшей пустоте; с недоверием шли они по непониманию замысла. Один Учитель восторгался Сущим, всё, чем бы решился сам наполнить оставленную пустоту, оказалось бы туманнее сущего пути.
Подошли к большому обрыву, вдали мн ...
1.9K

Старшината

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...
1.7K 2 2

Гърлици

ГЪРЛИЦИ
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски ста ...
986 1 4

18+ Бе, като сте рекли за секса и езика

Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...
1.2K 6 17

Афродита

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...
2.1K 5 23

Раждането на любовта

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...
782 5

Неочаквано предложение

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...
1.8K 1

Старшината

4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...
1.7K 3 2

Мелодия за Мандолина и горчиви хапчета

Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...
1.7K 3 7

Жена, твоето име е суета!

Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...
1.5K 2 17

Нашествие в града на Аладин-3

От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук би ...
831

Старшината 3

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...
1.6K 3 3

Госпожицата

Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...
2.3K 4 6

Кратка среща

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...
922

Старшината 2

2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...
1.7K 3 10

Прозрение на края на лятото

Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази ...
1.6K 1 4

Разказ

- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...
2.2K 7

Пораснах

Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака.
Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.
Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огр ...
1K 1 6

Старшината 1

Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...
2.2K 1 6

Шапкарят 2 - край

2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...
1.5K 2 10

Предизвикателство

Мислите ти
за мен не те
оставят
знам
обожаваш ме ...
795

Корени - десета част

"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя пр ...
1.4K 4 12

Пътища на мълчанието...

Вървя по пътеката на мълчанието. Усмивката ми прилича на пожълтял есенен лист в мига преди да падне на земята. С тихи стъпки се приближавам...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...
886

Сънят на поета

Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не ...
1.8K 1

Моето космическо момиче

Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...
1.1K 1 3