Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Компарсита - ч,4

Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...

Соларе

Проза » Разкази

2020-04-01T21:07:42+03:00 962 3 8

Контури

Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...

Иринакис

Проза » Разкази, Еротична

2020-04-01T16:53:46+03:00 1.9K 5 32

Как творчеството помага по време на криза

В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...

thedac

Проза » Други

2020-04-01T14:46:53+03:00 780 1 3

Съзнателен човек

Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домаше ...

latinka

Проза » Хумористична

2020-04-01T13:41:15+03:00 1.2K 1 2

Very big brother

Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day ...

CrazyDiamond

Проза » Разкази

2020-04-01T13:21:04+03:00 1.1K 1

Първоаприлска под карантина

Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...

palenka

Проза » Хумористична

2020-04-01T12:37:30+03:00 1.1K 5 30

Прегърни ме...

Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-01T12:29:43+03:00 949 2

Доктор Вреден - глава 34

Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2020-04-01T12:11:48+03:00 1K 2 3

Щастлив живот

Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2020-04-01T11:15:25+03:00 794 4 17

Ден за ден

Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубав ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-04-01T07:55:40+03:00 571

Копнеж

- Познавам те...
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...

Kors

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-04-01T07:53:34+03:00 1.5K

И при криза не е грях, ако има малко смях

1. Един се напил и започнал да се оплаква на някакъв непознат.
- Брато, не съм гей, ама жена не мой ми го дигне...
- Ка тъй бе?
- Ми, става ми само от кози, овце и секъв такъв добитък.
- Ама ти си абсолютен изрод!... ...

mislitel

Проза » Хумористична

2020-04-01T07:52:33+03:00 780 1 10

из.Тиня и чест -1

" Събудих се твърде рано. Мислите ми бяха неспокойни и флиртът им със съня се оказа краткотраен. Навън беше тъмно, както в зимните дни, когато майка ми ме будеше рано-рано за училище. Излизах сънен на двора и студът ме сковаваше. Вървях пеша до училището, всеки ден по едно и също време. Злото куче в ...

КонстантинК

Проза » Повести и романи

2020-04-01T07:51:07+03:00 1.1K

„ It’s my life“

И защото всяка трудност се преодолява с любов, започвам да търся субект, в когото да се влюбя. Оглеждам се, ама нали е карантина - наоколо само мъжът ми. Друг субект на живо няма. Боли ме глава - пази Боже- надявам се не е от започващ процес по подготовка за „коронация“. Просто съм изморена, денят, ...

Блу

Проза » Хумористична

2020-04-01T07:47:10+03:00 1.2K 3 12

Карантина.

Ден 18-ти от домашната карантина: тръгвам на експедиция до хола, с междинен лагер в антрето. За по-пълна илюзия, че съм в планината, отварям вратата на тоалетната и се провиквам за ехо. Вместо ехо, комшията отгоре ми крещи, че съм му стреснал котката и тя се е изпуснала на килима. С ново провикване ...

popolo

Проза » Други

2020-04-01T07:45:36+03:00 677 1 1

На път - 1

Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема още. Край ...

exuded

Проза » Разкази

2020-04-01T07:44:02+03:00 924 1 10

Време е за урок

Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали ...

vega666

Проза » Други

2020-04-01T01:31:33+03:00 685 3 3

Рудоземската обогатителна фабрика

РУДОЗЕМСКАТА ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА
Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Други

2020-03-31T22:13:22+03:00 2.9K 2 6

Мъртва любов - единадесета част

Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...

В.Уайт

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-03-31T17:33:59+03:00 1.5K 1 3

Печатница за фалшиви души - трета глава

- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-03-31T17:29:43+03:00 1.1K

Методът на Методи

Дунапрен трудно можеше да обясни с какво точно го завладя Стела. Сините очи, одухотвотеното излъчване, стройното тяло? Или всичко това заедно? Беше виждал много мацки с подобни качества, но при Стела имаше нещо различно, недоловимо. Синьото в очите, излъчването на лицето, тялото – всичко беше точно ...

CrazyDiamond

Проза » Разкази

2020-03-31T17:14:09+03:00 1K 1 3

Наум в паралелния свят

Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обр ...

Svetozar

Проза » Разкази

2020-03-31T17:12:55+03:00 1.5K

Ако знаех, че се скиташ

Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш, докато вечер се събличам пред огледалото, и за това как искащ и молещ ще се разпадаш на малки частици, които ще те теглят към тялото, което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал неприлично денем в мислите си, в миговете на мъжка самота, преди мен, когато ...

contessa

Проза » Други

2020-03-31T11:24:49+03:00 1.2K 5 35

Под обсада

Отворих плахо и безнадеждно едното око.
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължи ...

генек

Проза » Хумористична

2020-03-31T08:15:11+03:00 700 2 20

***

Поезията е безсмъртна птица.
Тя прелита от душа на душа
и от век на век.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-03-31T07:52:24+03:00 557

Да продължим заедно...

Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-31T07:52:08+03:00 1K 1

Петият е вторият трети

/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...

МарияДимитрова.67

Проза » Писма

2020-03-31T07:51:42+03:00 907

Из Работния тефтер на една жрица на любовта

22.05.2019.
Днес работих 6 часа. Общо за деня, 12 свирки.
8 на случайни клиенти, по 25 лева = 200 лева
3 на редовни клиенти с отстъпка, по 15 лева = 45 лева
1 на полицай. Както обикновено, взе ми 50 лева ...

mislitel

Проза » Хумористична, Еротична

2020-03-31T07:47:36+03:00 1.2K 1 8

Различен следовател (книга 1, част 1) глава 13.1

Ние с моя партньор, следователят-човек, наистина бяхме изтеглили късата клечка. Така се оказа, докато Глухарьов умело шофираше по вече почналите да се задръстват улици на района (все пак вече беше към осем) и ме посвещаваше в подробностите по случая. Трябваше да му се признае безспорното умение, с к ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2020-03-30T22:50:14+03:00 1.3K 1

Регионалният музей "Стою Шишков",Смолян

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ”, СМОЛЯН
След дългото ми отсъствие от този край, реших отново да посетя Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян. Докато изкачвах стълбите към него, се обръщах към града и се радвах на изключително красивата му гледка, а отвсякъде ме обгръщаха ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Други

2020-03-30T21:53:39+03:00 870 2 6

Генади и Генади - проджект мениджъри

‘На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ръката, която го храни. Смятам, че е подходящ.‘
‘Сигурен съм, ч ...

CrazyDiamond

Проза » Разкази, Хумористична

2020-03-30T17:54:09+03:00 1.2K 1 1

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 8.

22.
Че казах – началници. В инспекторатите има назначени служители. За контрол и методическа помощ на учителите. Тоест – трябва да са най-най-добрите в района, за да насочват и ръководят учебната дейност.
На теория…
На практика… Споменах какви са. Последен случай преди пенсионирането. „Експертка“, н ...

генек

Проза » Други

2020-03-30T08:48:56+03:00 565 3 2

Нормалните ни подлудяват

Събудих се от тръскане и крясъци. Нещо люлееше Нашият човек, а наоколо… Врява, истерии, викане…
- Ма, и тоя лудият ли…
- А стига, де! Щом и шашавите тръгнаха по банките…
- Абе, я се махай с тия твои сто лева… Аз десет хиляди лева за погребението опазих, трябва спешно да ги обърна в пари…
- Десет бон ...

генек

Проза » Хумористична

2020-03-30T08:44:43+03:00 612 3 8

Перфектното убийство 🌐

Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.
- Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.
Дъщеря ѝ както винаги влетя като ура ...

palenka

Проза » Разкази

2020-03-29T23:12:37+03:00 960 4 22

Сагата за Ройдън I - Вероника - глава 2

Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-03-29T22:24:14+03:00 1K

Дроню MADE BY Цоню

Дроню се появи на този свят в завода за дронове в Каспичан. Заводът беше собственост на фирма със смесено участие. Дялове във фирмата притежаваха китайски концерн за смарт електронни изделия и каспичанският бизнесмен Цоню Цонев. Основният бизнес на Цоню беше контрабандата на цигари и търговията с др ...

CrazyDiamond

Проза » Разкази, Хумористична

2020-03-29T22:22:12+03:00 800 4

Липсваш ми...

Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-29T17:42:59+03:00 955 1 2

Доктор Вреден - глава 33

Глава 33
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2020-03-29T17:40:22+03:00 1K 2 2

Доктор Вреден - глава 32

Глава 32
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2020-03-29T17:40:00+03:00 1.1K 2 3

Соня - пета последна част

Наближаваше септември. Виктория трябваше да тръгва на училище, а все още беше при баща си.
- Другата седмица ще дойдем да те вземем.
- Добре, мамо.
- Кажи на татко ти, че ще дойдем в събота. Довиждане и да слушаш.
- Чао, мамо. Обичкам те! ...

svetlanal

Проза

2020-03-29T11:38:16+03:00 1.4K 2 4