Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Трудно се побирам в думи

Малко след осем е. Сутринта. Началото на седмицата. Тръгнах от София в шест. Да изпреваря трафика. А и защото не ме свърта. Имам толкова неща да свърша...
Вече съм в Пловдив. Репетицията ми в операта е в десет. След два часа. Имам поне час да разходя кучето. По дигата.
Пред бариерата на Гребната съм ...

КонстантинК

Проза

2020-04-11T09:48:30+03:00 933 1 1

Седмичен график за справяне с вирусни паник атаки

Понеделник - дезинфектиране с напалм.
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...

mislitel

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-04-11T09:46:44+03:00 643 7

Разлиствай ме бавно...

Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-10T23:04:13+03:00 935 2 1

Лидерът - глава 24

В предишният епизод: Теодор, Виктория, Станимир и Георги тръгнаха да спасяват лелята на Станимир, която се очакваше да бъде отвлечена от хората на Лидера.
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-04-10T17:26:35+03:00 997

Под листата

Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките по ...

DPP

Проза » Разкази

2020-04-10T13:02:36+03:00 1.3K 3 16

Отровената вещица

Отровената вещица
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите ...

kokolinna

Проза » Разкази

2020-04-10T09:42:19+03:00 1.7K 6 8

И кукери ми дойдоха

Дали се минаха два-три дни и таман обстановката се успокои, на закуската (то пък е една закуска от половин чаша кисело мляко, но това е друг въпрос) та на тази ужким закуска, нещо ме стегна за гърлото. Викам си, няма да е от глад, аз съм на еднократно хранене на ден, защото моята диетоложка с четкит ...

latinka

Проза » Хумористична

2020-04-10T09:33:26+03:00 1.2K 1

Обичаш ли

Обичаш ли
Обичаш ли...? Сутрин с косите ти да играя и да искам... Да те изкушавам с възможности, да се смея... С устните си по кожата ти да вая неочаквано... Мило познати невероятности и да флиртувам... Да бъде, както за първи път, едва укротимо. Отвътре и странно пърхащо... И да те мамя с черни очи ...

contessa

Проза » Други

2020-04-10T09:30:37+03:00 1.2K 4 10

На път - 4

Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...

exuded

Проза » Разкази

2020-04-10T09:20:20+03:00 809 2 4

Молец

И молецът станал е хитряга,
от бедняшки скрин избяга.
В депутатски шкаф се свря
и извика:"Демокрацио, добре дошла!"

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-04-10T09:08:07+03:00 697

Създаване на историята

- Добре дошли на екскурзията из руините на историята, мили деца! Пред нас са развалините на някогашен завод. Дълги години той е сковавал зад бетонните си стени хиляди души на работниците... Моля? Работник са наричали човек, който е имал постоянно занятие, получавал е заплата и нямал право на ежеднев ...

генек

Проза » Хумористична

2020-04-10T08:51:43+03:00 581 3 11

Минало бешело /Ранни мемоари/ - край

31.
Има, още много има да се разказва.
Не споменах всички имена – а помня учениците си до един. И много истории остават в мен. Не всичко е за пред хората. Лични истории са си.
Е, каквото можах – разказах. Крив, прав – така виждам миналото си.
Нормален разказ на нормален човек за нормалния ми живот… ...

генек

Проза » Други

2020-04-10T08:50:20+03:00 519 2 8

Привилегията да имаш собствен мост

Обикновен мост. Над река Марица при остров Адáта. Е, не чак толкова обикновен, защото по времето на Римската империя някъде тук е пресичала Виа Милитарист. Почти четвърт век минавам по него, за да отида на работното си място. Така година след година започнах да го наричам "моят мост". Колегите се ше ...

Eipril

Проза » Разкази

2020-04-09T21:50:04+03:00 658 2

Моля те, не ме оставяй...

Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-09T10:04:46+03:00 1.2K 2 2

За особеностите на някои винени сортове

> За твойто тихо идване, което
>
> все още в мен отеква като гръм,
>
> за даденото и назад невзето, ...

vaniapa79

Проза » Разкази

2020-04-09T10:03:49+03:00 657

Взрив

Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...

Иринакис

Проза » Разкази

2020-04-09T00:07:20+03:00 1.5K 2 10

Коронтинки

Всяка кОрОнтина да си знае Генерала! Да, ама ние с два...
"Първи китайски град забрани яденето на кучета и котки".
В близките дни се очаква бум в спада на цената на кучетата-разхождачи и на нашия пазар поради очаквания гоооолям внос от Братски Китай!
"Предлагаме кучета разхождачи под наем краткосроч ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-04-08T23:42:37+03:00 985 10

Доктор Вреден - глава 37 /Финал/

Глава 37
Бях затворила очи, когато Димитър натисна спусъка. Секунда по-късно прозвуча втори изстрел. И после още един. Ужасена, отворих очи и видях, че всъщност Дими стреля във въздуха, а Мая е на колене, с по-бледо от смъртта лице. Тя не беше застреляна. Дими продължи да стреля във въздуха, над гла ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2020-04-08T16:50:41+03:00 995 2 8

Н. В. Непорядът

Четирите взвода на школата за радисти, където минаха първите седем месеца от военната ни служба, бяха строени за сутрешен развод. Ротният командир изкара пред строя редник Георгиев от втори взвод. Бил се нещо опънал на отдельонния си командир. Те били на всичко отгоре градски, от Бургас, но познанст ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

2020-04-08T11:34:50+03:00 1.5K 1

8 април

Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може ...

генек

Проза » Други

2020-04-08T08:52:56+03:00 829 5 13

На дъщеря ми

Дъще, и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях. Няма да видиш написан ред за интимност, там където има стомана. Нито някой ще може да нарисува цената да си борец. Като приказка от уста на уста, от род на род, като реликва се разказва. И колко малка си ...

Тебазиле

Проза » Други

2020-04-08T07:14:07+03:00 1.4K

Убиец в сайта

Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като с ...

mislitel

Проза » Разкази

2020-04-08T07:12:37+03:00 889 3 29

Тоалетна хартия...

Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...

robertratman

Проза » Разкази

2020-04-08T05:23:37+03:00 1K 5

Копнеж

Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...

limeruna

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-04-08T00:43:58+03:00 787 1 1

Под ритъма на падащия дъжд...

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-07T22:34:38+03:00 823 1 2

Мъртва любов - тринадесета част

Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...

В.Уайт

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-04-07T22:28:46+03:00 1.5K 1 1

Какво е да ме целуваш

Какво е да ме целуваш
Кажи ми! Какво е да ме целуваш? Топла коприна ли? Да погали устните, с които така неотложно жадуваш да ме намериш, полуизгубен в нощите...
Кажи ми! Какво е да ме целуваш? Близост ли? Която обърква мислите... В аромата ми безтегловен да плуваш сред лунни лилии... И да зреят мали ...

contessa

Проза » Други

2020-04-07T22:25:25+03:00 1.2K 5 15

Корени от пепел - 1

Гледаш я тая земя...пръст, а очите ти парят от пълнотата. Ветрецът те полъхва, до слуха ти достига шум от люшнали се мокри треви и класове. Погледът ти се рее по слънчевите върхари на класовете, очертаващи в далечината синевата на хоризонта. Мирише на сол и влага. И да не виждаш с очите си, знаеш, ч ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2020-04-07T17:12:47+03:00 1.4K 5 11

На път - 3

В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...

exuded

Проза » Разкази

2020-04-07T13:32:06+03:00 817 1 3

Ако обичате

- Ако обичате,
защо слагате диамантите в сейф?
- Опасявам се, че ако не ги пазя ще ми ги откраднат.
- Тогава, жените, които ходят с диамантени огърлици са смели, не страхливи като Вас.
- Не, не може да разберете. На тях мъжете им ги купуват. Защото красотата трябва да блести, да се показва, да радва ...

Тебазиле

Проза » Други

2020-04-07T13:17:46+03:00 1.3K 1

Илюзия

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...

sisita60

Проза » Писма

2020-04-07T13:07:29+03:00 1K 1

Първа среща - Ти

Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...

Oracle

Проза » Разкази, Хумористична

2020-04-07T13:05:36+03:00 1.1K 5

Записки от подземието на шестия етаж

Защо да харчиш 2 000 лева и отиваш на Малдивите?
Иди в парка – ще ти струва 5 000 лева…
хххх
Новобогаташи се хвалят:
Аз тая седмица ходих десет пъти в парка… ...

генек

Проза » Хумористична

2020-04-07T07:50:09+03:00 526 3 7

Доктор Вреден - глава 36 (Предпоследна)

Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2020-04-07T01:27:23+03:00 1.2K 2 3

Приключенията на Генади - 2-а част

Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...

CrazyDiamond

Проза

2020-04-06T12:11:43+03:00 1.2K 2 1

***

Роден от майка - червей
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-04-06T11:26:08+03:00 519

Два крака, завързани с тел

Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...

670301

Проза

2020-04-06T09:17:16+03:00 574 1 2

Красота

Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...

генек

Проза » Хумористична, Еротична

2020-04-06T08:58:53+03:00 1.1K 5 13

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 10.

28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...

генек

Проза » Други

2020-04-06T08:57:05+03:00 584 2 10

Българската Мирабел(а)

Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...

vega666

Проза » Еротична

2020-04-06T01:57:31+03:00 1.3K 1 3