Когато запъхтеният Джесъп се върна в стаята, господарят му дори не бе помръднал от леглото с глава провиснала между раменете. Момчето тихо се приближи и се поклони леко.
- Много съжалявам, милорд. Тя успя да избяга. Никога не съм смятал, че една фуста може да тича толкова бързо.
- Мери си приказките ...
* * *
Влезе с бързи крачки в големия склад. Велизар чакаше в дъното с още двама. Пред тях стояха Джудиста и негов приятел. Щом видяха Антон, нещо им подсказа, че сделката, за която бяха дошли, пропада. Велизар бързо ги накара да седнат на земята. Нямаше съпротива. Бяха дребни риби. Антон спря на две ...
Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкот ...
На село. В стария гараж, където години наред негов горд обитател беше Москвич 504, се настани една улична котка. Беше началото на месец март 2020 година. Започна да носи парцали, картони... Видимо коремът ѝ беше наедрял. Майката изграждаше укритие за новите си рожби. Не я изгонихме. Без друго следва ...
Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сеч ...
Някой много старателно те е научил да ходиш, да говориш правилно, да оцеляваш.
Да казваш "добър ден" и "довиждане".
Да питаш "може ли?", преди да си вземеш.
Да казваш "Оооо, мерси!"
Да не изпиваш всичкия алкохол на масата и да не бъркаш с ръце в тортата. ...
От всички сказания на шир и длъж няма история по-известна и по-затрогваща от легендата за Звяра и Бялата лястовица. Не сте ли чували за нея? Елате насам, тогава, защото тя е на път да се разиграе пред очите ви.
***
1. Звярът от Севера
Слънцето се издигна бавно от морските дълбини, приветствано от жа ...
– Идеята ми се струва малко странна – отвърна Чайлдан. – Да правиш амулети от произведения на изкуството…
…Как ловко ме накара сам да взема решението, стъпка по стъпка, през джунглата на собствените ми мисли. Произведенията на американското изкуство са годни единствено като модели за евтини амулети. ...
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
- Влизайте! - а ти, колега, доведи останалите, не затваряй.
- Следователят посочи този път стола на отсрещното бюро. Киро седна и извъртя глава към вратата в очакване. В кабинета влезе майката на Христина с Боби в ръце. Киро скочи, но първо се обърна с питащ поглед към Симеонов.
- Вземето го. Тъща В ...
- Мамо!
Събудих се от силния вик на детето. Моето дете. Нашето. Беше едва полунощ, а той беше буден.
- Мамо, тате ме помоли да отидем с теб под звездното небе, за да си поговорим с него.
Не, не съм чула правилно нали? Той е говорил с баща си? Значи не е само сън. Сън е - той е мъртъв.
- Мамо, коя зв ...
Пролет е и някой ме следи. Преследва ме мисълта за убийство. Няма лек. Никакви хапчета не ми дадоха след експеримента. Трябва сам да се справя. С нова самоличност съм, но старата непрекъснато се връща. Разкъсва плътта ми и оцапана в кръв, се въргаля из вътрешностите ми.
Преди малко правих секс. С же ...
Част 11. Келчо Мисирката и почти сиамските близнаци
Най-после единодуино ме признаха за победител. Дори не гласувахме. Защото иначе ще трябваше да плащам на Герчо да си доведе тайфата и те да гласуват. Правилно, разбира се! Нали така си избрахме и ромската кметица. Но да карам по същество!
Бяхме се ...
Островът
- Майко, защо си ме кръстила Кармина?
- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.
- Нашият остров ли е тази градина?
- Да, тук сме в Рая. ...
Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречва ...
Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...
Този текст се появява сега, за да запълни един мой пропуск. Едно мое мълчание още от далечната 2015-та година. Недопустимо мълчание. Ала днес, когато не съм сигурен, че ще имам утре на тази мила планета наречена Земя, когато рискувам да се събудя на непознато място, където няма да мога да напиша тез ...
- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакв ...
Пушекът от скарите, пръснати хаотично по протежение на перона се събираше в един общ рояк и се понасяше мазно из града, напомняйки на отрудените и не дотам празни стомаси, че идва онова време от деня, което никой изедник чорбаджийски не обичаше, но спазваше с охота. Всички в градчето знаеха къде и к ...
Бащата седна на дивана и хвана малката ръчичка на момчето.
– Не се страхувай, синко, недей! Този мръсен вирус не може да ни победи! Виждаш ли баба ти?
– Тя ти прави мекички, банички и какво ли още не! Тя не се плаши от нищо!
– Да, тате! А защо баба не се плаши? – момчето погледна баща си с грейнали ...
Срещахме ги немалко по време на експедицията. И хич не се изненадвахме. Космос – в него какво ли няма. А това, чиято същност не можехме да определим, назовавахме със старото, познато и даващо перспектива за евентуално бъдещо разкриване. НЛО…
Понякога „залавяхме“ някое от тях. И под мое ръководство – ...
Преследват ме ...търся спасение!
Живея в свой собствен свят- недокоснати, див, дори примамлив.
Мечтая мащабно за бъдеще правно.
Бягам, бягам гордо и славно..
Настигат ме ... няма спасение, ...
***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...
- Вярвате ли в живота след смъртта? – попита Северин.
Другото момче и по-малкото момиче се спогледаха, подсмихнаха се и Спиро отговори от името и на двамата:
- А бе, Севи, пак ли ще ни занимаваш с твоите простотии? От тия книги, дето ги четеш, съвсем ти се е размътил мозъкът! Ти да не би да си говор ...
Денят бавно вървеше към своя край. Слънцето клонеше към залез, оставяйки червеникаво- оранжеви багри в небето и сякаш бързаше за срещата си с луната. Скоро тя щеше да изгрее на небосклона, разпръсквайки меката си светлина над града.
Светла, на която всички приятели казваха Сиса, тъкмо приключваше с ...
Какво е сутрешен късмет?
ПТП на трамвайните релси. Да се возиш в трамвая, вече да закъсняваш за работа, а може би за среща. Вратите да се отворят насред булеварда, шофьора да излезе и да каже, че в близкия час ням да продължи и още със първите стъпки по асфалта да започне да вали, от тоя ситния дъжд ...
Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд. И пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи.
Из „Откровение на св. Иоан Богослов"
Серни ...
Беше една безпощадно топла вечер. Толкова горещо, че навън всичко беше замръзнало. Нищо не се случваше. Дърветата не мърдаха, въздухът се беше изтеглил високо в небето, нямаше хора. Светът си почиваше.
Аз седях на терасата и гледах града отвисоко. Харесвам много гледката оттук, защото скицираше до с ...
Никога не съм бил нечий преди, защото никога не съм бил “миличък мой” досега… нито съм си представял, че някога... и станах Твой…
Всъщност знам, че не давам признаци за това, но обожавам сълзите Ти когато... Сигурно звучи жестоко да обичаш сълзи, но не съм виждал по-красиви…
Признавам си и без да се ...
В детството си Вера не получи демонстрация по физика на отношенията. Не беше виждала, чувала, докосвала, помирисвала и вкусвала частиците любов между мъжа и жената, които се блъскат и се подреждат и са при единия и при другия едновременно и танцът им не спира. Знаеше, че тоновете книги, които е изче ...
/финалът на първа част от романа-пъзел "Калейдоскоп", не знам защо публикувана предварително/
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанъ ...
Еуфорията и глъча притихнаха като в космическа тишина. На тяхно място през дима, които като чели беше спрял на стоп кадър си направи пролука паниката в чистата и форма. Ако не по лицата, то в очите на няколкото души лежащи на пода, можеше да се види без съмнение, че тя е тук и обгръща всичко с черни ...
Четиридересет минути за един учебен час по математика за Маги бяха истинско мъчение. В последните десет минути винаги губеше концентрация и се ядосваше, защото вътрешно знаеше, че вината не е нейна. Освен с концентрацията, тя имаше сериозен проблем с математичката, която пишеше лебедчета за всяко „н ...
Редник Сергей Иванов изгледа с ужас ротния командир, който се надигна сковано от калта, извади пистолета си и го насочи към небето. Атака! Вражеските куршуми засвистяха. Иванов познаваше много добре и другите им звуци – звънтящия рикошет от метална повърхност, изтракването в камънаци и глухото тупва ...
Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
Да си подредим празните буркани
Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.
Да спомена, между другото, че с ...