Пясъкът беше топъл, ухаеше на море и небе, меко и леко поглъщаше седалището му. Отпусна се. Приятно…
Но, разбира се – знаеше, че не е за дълго. Трябваше да е внимателен, да се взира в далечината – там нейде, дето беше изтокът, да очаква първия слънчев лъч…
В което беше смисълът на цялото пътуване и ...
Гледам в тъмнината и стоя нащрек.
Не издържам и от време на време поглеждам да видя колко е часът на джиесема. Майкъл похърква до мен. Цял следобед беше спал и сега се страхувах да не се събуди, защото по принцип не спи толкова много. По едно време станах. Беше около три часа. С леки, тихи стъпки се ...
Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...
Баща ми винаги бе искал да има момче. За да го води по мачове, да го учи да кара кола, да ходят на риболов заедно. Но, уви – след мен се родила сестра ми и той се отказал от мечтата си да има син.
Старият (според мене тогава) циганин Нешко страдал точно от обратното – имал шест момчета и нито едно м ...
А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините.
Евангелие от Марка, 13:14
В един тъмен, тъмен град, на една тъмна, тъмна улица имало една тъмна, тъмна къща. В т ...
1.
Боли!
Болката беше едновременно режеща и разкъсваща. Плодът вътре в нея се бунтуваше срещу тази ненавременна болка.
Над нея жужаха трансформаторите на луминисцентното осветление. Светлината бе студена и някак неестествена – бодеше очите и тя инстинктивно ги затваряше и стискаше. Не искаше да е ту ...
- Привет, Майк! Прибрах се – извиках аз от вратата
- Здрасти.
Майк беше седнал на верандата. Хвърлих торбите с покупките на дивана и излязох при него. Наведох се за целувка. Дъхтеше силно на уиски. Беше още четири след обед, а добре се беше подредил. Придърпа ме, но аз се отскубнах, не ми беше до ни ...
ЗА ИСТОРИЯТА НИ И ЗА НАС, КОИТО НЕ Я ЗНАЕМ
Прочетох в един форум едно изказване от български турчин, който се извиняваше за това, което ще каже и че според него, ние не сме си знаели историята. Не разбирам защо господинът се извинява и какво значение има етническият му произход. Вероятно е интелиген ...
Прием в балетното училище: „Как се казваш?“ – „Иван Петров“ – „С това име кандидатстваш? Поне гей ли си?“…
Искаш ли хубаво да прекараш времето си? Не? Тогава ела с мен…
Как ли се чувства таралежът, когато сутрин случайно облече кожата си наопаки?
Ако бащите знаеха какво е презерватив, нямаше да разг ...
БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ
Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.
Уляна Паска ...
Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва г ...
Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото. Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си кафеникаво палто.
Често Гьокче износваше вехтит ...
Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръж ...
„Ух, само да ми паднеш! “ – мислеше Стоимен, обхванат от хормонална треска, зяпайки алчно кръшното моме, вървящо пред него, което така се фръцкаше, че чак коленете му омекнаха и устата му пресъхна.
- Ей, сладкиш, както и да го въртиш, без мойта манивела няма да запалиш! – подвикна и той с дрезгав гл ...
Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обр ...
Положú ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ú са стрели огнени; тя е пламък много силен.
Книга Песен на песните, Библията
Кърджали, Свят Миден
Наближаваше полунощ, когато архангелът и Мирабела се появиха ...
На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! ...
ГЛАВА ДЕВЕТА: ЕНСАРИАН
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Около кръглата заседателна маса бяха насядали около една дузина души. Атмосферата явно бе напрегната. Залата, в която се намираха, не беше нито много голяма, нито много малка, но безкрайно любопитна. Стените й имаха вид на сплъстен ...
Замислям се отново за времето и пространството. Тук са изминали към осем часа, а там бях няколко дни. Доста странно. Няма как да стигна до задоволително обяснение, по-добре да обърна внимание на сестра си и да прекарам времето с нея, докато не е дошъл брат ни с приятелите си. – Виж какво си намерих! ...
/откъси от хаоса/
Глава седемдесет и шеста
За нощните въртели
Тихомълком се намъкнах в спалнята и се шмугнах в затопленото легло. Ама пусто не ми се спи. И се замислих. За мен, за нас, за всичко наоколо.
Казват, били сме цивилизация на кръстопът. И така се окръстопътихме, че се омотахме като колет. ...
Заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.
Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:
- Какво си се умърлушил, тат ...
Майкъл беше взел възможно най – ранния полет. Седна на седалката и затвори очи. Дойде му като гръм от ясно небе. Как стана така, че дъщеря му се плъзна по надолнището, а бившата му жена Полин... да не е можела да я спре? Нали живееха заедно, защо не му е казала досега? Щеше да се разправя с Полин…, ...
На иначе тихата и целогодишно спокойна улица „Меджик айз стрийт“ се вдгина голяма врява. Не беше празник, но се редяха тълпи, върволици хора от близки и далечни квартали, за да го видят. Говореше се, че не било истина, а само празни приказки или стратегии с цел продаване на имотите от този квартал н ...
ГЛАВА ОСМА: ТРУДОВА КОЛОНИЯ 206
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Трудова колония 206
- Хей, ставай мързеливецо – провикна се надзирател Виар. – Стига си се моткал. Трябва да чупиш кристали, затова Алиансът пощади жалкия ти живот! ...
Горан отвори очи. От прозореца пред него се виждаше паркът превърнал се в пустиня. Отново стълбове от прах скриваха земята, а небето беше чисто и в него нямаше никакви летящи създания. Не знаеше колко време е спал. Можеше да са часове или пък дни, но слънцето беше високо в небето и всичко се виждаше ...
В една топла майска утрин, когато имаше лек бриз, а отвън идваше душната миризма на липа от парка заедно с детския глъч и викове, смесени с дразнещите, но по своему приятни за ухото на дядо Ненко, звуци на мушиците, накацали по топлите мекици или звътнящи около ушите и носа му, вратата на стаята му ...
Качих се в огромната спалня и изтрещях вратата. Бях много ядосана. Нервно закрачих напред – назад из стаята. После седнах на леглото. Започнах да мисля.
Вярвах в мечтите си за хубав живот, постигнах ги, а сега ако не направя нещо, щяха да се пръснат като сапунен мехур.
Прасссс…и край. Хиляди парченц ...
ГЛАВА СЕДМА: БАЗА ДИОМЕД
Сасия Лесхонд беше красиво русо момиче, което определено не страдаше от липса на обожатели. Пълна отличничка на випуска си, тя изпъкваше сред съучениците си от най-ранна възраст. Родителите й толкова много се гордееха с нея. Другите вярваха, че с каквото и да се захванеше, б ...
12. Чук-чук
Симпсън се събуди от главорезницата на шума у съседите. Вечните ремонти през почивните дни. Някъде някой говори, че има живот отвъд тези стени. Че има семейства с главно „с”. Че има утре, което прилича на днес, но никой не прави разлика, а за това и не търси сметка. Явно ремонтът е от из ...
Бавно и някак незабележимо за света, замираше село Благово. Както много други селца, така и то навлизаше в статистиката на изчезващите. Сградата на някогашното училище бе една от тъжните гледки там, обкованите с дъски прозорци създаваха страховито усещане, стъкла отдавна нямаше, а на входа беше пони ...
Горан отвори очи. До някъде помещението приличаше на сивия коридор, в който бяха влезли, само че беше много мръсно. Мазилката по стените беше изпокъртена, а по пода имаше боклуци. Светлината идваше от единствен, счупен прозорец в края на коридора. Ди лежеше до него и се оглеждаше трескаво. Горан се ...
Фотографът Асен Вълев се изненада приятно, разбирайки, че ще получи модела на двойно по-ниска цена от стандартната. Дамата бе атрактивна – стройна, с приятни форми, симпатично лице и гъста, права, медно руса коса. По имейл бяха пристигнали няколко снимки, на които тя лежеше гола на огромно легло, за ...
…………………………….
Пет години по- късно
Живеех в къщата на Майкъл, в едно имение, зад който започваше гора от високи брястове и чинари, а завършваше до водите на красиво езеро. Имението имаше двеста декара земя, включваща поляни, храсти и скали. Релефът беше разнообразен и красив, завършващ с частен кей в ...
Глава IV
29 се прибра в стаята. За щастие изненади нямаше. Седна на леглото. Огледа се. Искаше ѝ се да угаси лампата, но за съжаление и в това нямаше тази свобода- всичко беше централно. Постоя така известно време. Бръкна под възглавницата и извади една книга- стара и опърпана, но само нея си имаше ...
ГЛАВА ШЕСТА: Енио Хамър
Хамър не беше човек, който прощава или неглижира подлости. Дислан беше злоупотребил с доверието му и щеше да си плати – при това скъпо. Как беше унищожил бойни спидери, които можеха да наклонят везните в тяхна полза! Това беше само със знанието на Миеру – или по-точно андроид ...
По стълбите с пухкав лилав килим и средновисока оградка се качваха, хванати за ръка, аромат на какаови бисквитки и звук от пиано. Тази кулинарно-творческа комбинация бе и най-съкровеният спомен на Ивета от детсвото ѝ. Ако тяхната едновременна поява, за което бяха нужни два чифта ръце - тези на Ивета ...
Диктувам. Обикалям стените на хола, а тя записва. Впечатлен съм. Не знаех, че може. Борави умело с пишещата машина. Леко накуцвам. Изритах един крадец в главата и няколко зъба останаха в крака ми. Крадец на коли. Биха ми инжекция против тетанус. Човешката уста е много мръсно нещо. Работа като работа ...
Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...