Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Аз лъжецът (откъс)

2
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатл ...
КонстантинК (Константин К.)
КонстантинК
Проза » Повести и романи
1.3K

Любов

Магията наречена любов. Когато се замисля за любов, в мен непременно изниква образа на едно малко сладко момиченце, което попитало батко си - какво е любов, а той отговорил – любов е, когато ти всеки ден ми взимаш шоколада, а аз въпреки това винаги го оставям на едно и също место.
Любов тази малка д ...
Kors
Kors
Проза » Други
1.3K 2 4

Детегледачката на души

13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
Nevium (Нина Чалъкова)
Nevium
Проза » Повести и романи
997 1 4

Безумици под карантина-1

17.04.2020
Има някои видове алкохол, които и досега не са ми по дРоба.
17.04.2020
Ако не излизам от ума на някого, това е, защото спазвам карантината.
17.04.2020 ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2.2K 6 16

Приказка за Нищото и Нещото

Живяло някога, някъде в едно далечно кралство едно момиче. То нямало име. Всички го наричали Нищото или Никой. Животът му никак не бил лек, че чий живот е лек ако го наричат Нищо или Никой. И въпреки, че било нищо - душата му била голяма и светла. Но понеже било Нищо, всички скоро го забравили, а ду ...
Maryroj (МД)
Maryroj
Проза » Приказки и произведения за деца
2.3K 2 1

Слагам край на Корона вируса

Ако ви кажа, че взе да ме съклетисва вкъщи, ще повярвате! И няма как, защото вече месец съм принуден да търпя компанията на художничката. Взех да я наблюдавам под око, защото ме подгони едно съмнение, че тая не е човек, бе! Не може нормален човек по цял ден да мята четки, при това с чалма! Не и ли ш ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1.4K

Така е

Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...
КонстантинК (Константин К.)
КонстантинК
Проза » Разкази
1.1K 1

Незабравимо лято (част 8)

Минаха се няколко дни откакто навърших 17 години, времето беше все тъй горещо и променливо. Един ден, ако вали дъжд, на другия ще грее ярко слънце.Скоро наближаваше панаира в града, много хора, различни атракции и много храна. Всяка година ходим с Ема на градския панаир, играем на различни игри и пе ...
elenkas03 (Еленка Гишина)
elenkas03
Проза » Повести и романи
1K 1 1

18+ Вещици под наем

фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Фантастика и фентъзи, Еротична
2.4K 3

Записки от подземието на шестия етаж - 6.

Извънредно положение. Притиска хората отвред, натиква ги в клетките на домовете, смазва психиката… Абе… Направо пощурява. И довежда до ментални изкривявания, които за носителите си са норма.
Смятах, че след Филчев по-луд няма да има, обаче…
„Аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструме ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
726 1 3

Щрих

Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1K 4 6

Открадната от боговете

Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от с ...
Hathor (Геновева Симеонова)
Hathor
Проза » Други
766 3 6

Силуета

- Ти си като мъж - каза той към Силуета, който се обличаше зад крилото на гардероба. - Идваш, свършваш и си отиваш.
- Какво друго очакваш, това е твоят дом.
Впрочем не беше. Беше на дъщеря му, Белгийката.
"Значи си забелязал!" - помисли си Силуета. - "Работя на 2-3 места, издържам семейството си, гр ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза
797

Жената на художника /из цикъла "Тя"/

Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
560 3 6

Една споделена, но неизживяна любов (част 3)

Една споделена, но неизживяна любов
(част 3)
След като изкачиха и последното стъпало, Мадан даде указания на насъбралите се 2-3 чужденци доброволци и се обърна към Лия:
- Ани, мога ли да поговоря с тебе насаме?
- Да, разбира се – притеснено се съгласи Лия. И двамата направиха 10-ина крачки встрани о ...
NadiaSimeon (Nadezda Simeonova)
NadiaSimeon
Проза
891

Светещото кълбо

Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...
самотния-вълк (Севделин Порчев)
самотния-вълк
Проза » Разкази
3.1K 8 15

Превозвач на време 3.

Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.3K 2 1

Гердани

I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – ч ...
ljskovo (Христина Димитрова)
ljskovo
Проза » Разкази
1.6K 3 8

История за лордове и за гуано

или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...
Петър1 (Петър Димитров)
Петър1
Проза » Разкази
719 1

Записки от подземието на шестия етаж - 5.

Преди 30 години говорехме с омраза за командно-административната система. Самото й название обяснява що е туй.
Отричахме го, радвахме се, че отмина като тежка болест…
Сега се оглеждам…
Командно-административна система. Налице.
Няма парламент. От нотариат станал само страда. Където се събират някакви ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
1.4K 1 2

Подготвяне

Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.1K 1 1

Первая, Белая и Всея (Глава 9) 🇷🇺

Глава – 9. Сущий в Пустоте.
1. ( Бабыли)
*- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, для государства бо ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Повести и романи
1.7K 1

Записки от подземието на шестия етаж - 4.

Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
748 1 6

Корени от пепел - 2

***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Повести и романи
1.5K 4 10

Кифла

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1K 4 8

Лидерът - глава 25

Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1K

Страх ме е да те погледна - глава 7

Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Проза » Повести и романи
1.3K 1

"Голямата лъжа"

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
МихаелаИлиева (Михаела Илиева)
МихаелаИлиева
Проза » Разкази
1.1K 2

За крушата

През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...
breg (Кирил Тенджов)
breg
Проза » Разкази
1.3K 4 13

Една споделена, но неизживяна любов (част 2)

Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...
NadiaSimeon (Nadezda Simeonova)
NadiaSimeon
Проза » Повести и романи
973

Аз си бях Аз!

-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...
anpaskale (Ане Паскале)
anpaskale
Проза » Разкази
1.6K 5 8

Записки от подземието на шестия етаж - 3.

Гледам – наш Боко спира Жипката край нива. На нивата трактор. Отива нашичкият при тракториста и го пита защо е без маска?
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпа ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
791 1 6

Записки от подземието на шестия етаж - 2.

Омаскарихме се…
По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…
А иначе – маските падат.
И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…
хххх ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1K 1 4

Като самотно дърво в гората

На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Проза
994 4 8

На стенд бай

"Няма да събере четения, не е хорор, откажи се."
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и ...
svetlitschka
svetlitschka
Проза
1.7K 4 8

Старият полковник и пенсията

Старият полковник беше щастлив. Едно, че днес получи пенсията, второ – щеше да я брои. И сега, и следобяда, и утре, и вдругиден…
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворен ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
688 2 12

Книжна история

Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
644 3 11