Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Съдба

Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при ...
1.3K 7 28

Споделена история

Времето беше начумерено, валеше ситен дъжд, а светът суетно се оглеждаше в локвите на булеварда. Изгасих цигарата, и дръпнах щорите, защото в пейзажа, който неталантливият ми прозорец рисуваше, нямаше нищо запомнящо се, а и бледата светлина, която плахо огряваше ъглите на стаята, дразнеше махмурлука ...
2K 3 2

За Андрешко и правилния прочит на разказа днес

- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име.
- А-а-а, тъй, тъй…. ...
1.2K 3 10

Вълненият шал

Станка тичаше с разкопчано манто върху слабичките си рамене, без да усеща мартенския студ в онази военновременна хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Прекоси подредения двор пред кирпичената къща и нахлу рошава и задъхана в топлата всекидневна, където родителите ѝ започваха обяда си.
– Май ...
971 3 5

Eмили - 6 част

Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...
1.3K 1 4

Петдесет плюс, една минус

Най-старата и най-младата днес празнуват.
Най-старата. Не говоря за слабата белокоса жена, прехвърлила седемдесет; в бял панталон, пясъчна блуза с къс ръкав и бяла шапка с изкуствено цвете, която с усмивка посреща днес гостите си. Едва ли е най-стара сред тези жизнерадостни 70-80-годишни, които влиз ...
1.4K

Нежна тишина

Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...
1.6K

СО-вид – 6. Котилото

Яспис – декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Прадедите ни са изработвали от него ками, бижута, амулети и го включвали в керамиката и в други форми на изкуство. Лечителите от Близкия изток, вярващите в Буда използвали камъка за лечение на органи, които са отровени или забол ...
1.6K 1

Вместо нея

Стоеше притаена в тъмния ъгъл на сградата, близо до мъждивото петно светлина от уличната лампа, стиснала дълъг тънък нож. Пухкавите снежни късчета танцуваха своя танц, като изящни балерини, а после безславно потъваха в лепкавата черна кал. Точно както тя потъна в бездната на мрака, съкрушена от него ...
1.1K 2

Лош късмет

Така си беше орисан – с лош късмет.
Роди се в нормално семейство. Родителите му го обичаха, грижеха се за него, възпитаваха го, насочваха го по трудния и усукан житейски път.
После тръгна на училище. Имаше желание да учи, усвояваше уроците, учителите го харесваха, съучениците му го уважаваха и призн ...
943 4 7

Щрих

Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто н ...
894

Може би

Липсвам ли ти, тъй както ти на мен? Видях дявола тази сутрин, щом се събудих. Нашепваше ми, че никога няма да сме заедно, че никога няма да съм добре... Миналото ми смърди на блато! Кръвта по ръцете ми ме плаши, ала закърмен съм с мисълта, че милостта е слабост... Живея в сънищата си, защото колкото ...
1.1K

Кукли през нощта

Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...
1.2K 1 1

Звездите и хората

Умният мъж не сваля звезди, той ще накара жената да се почувства звезда!
Едни броят овце, други пари, трети - звезди. Само който брои звезди знае как с думи звездопад да сътвори!
В очите му се виждаше звезда, а той просто беше с огледални очила!
- Но, скъпи, нали всеки път, когато беше с мен, ме нар ...
979 4 6

Разминавания

/старчески записки/
Е, винаги е било така между поколенията. Дори когато се движат в една посока, съумяват да се разминат. Най-малко – в посоките…
Не говоря за вкусовете. Макар понякога се чудя – какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше ...
723 3 8

Стръкче надежда

Беше красив и спокоен есенен ден. Дядо Васко седеше на огряната от слънцето пейка в градския парк и наблюдаваше дърветата със замислен и леко разсеян поглед. От време на време някое пожълтяло листо падаше и допринасяше за образуването на сияйна жълта пелена на земята. В парка бе изключително живопис ...
1.1K

СО-вид – 5. Коприна и кръв

Пътят на коприната е древен търговски път, свързващ по суша и море Китай със Средиземноморието. Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки, е наречен „Път на коприната“ от Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г. За първи път е изминат от китайския пътешественик и диплома ...
1.3K 1

Лингвистично наблюдение

Владимир Путин стана за първи път президент на Русия през 2000 г. През 2001 г. за президент на България беше избран Георги Първанов. Някой в Русия беше отбелязал, че една единствена буква може напълно да промени съдбата на човека. Ето например, Владимир Пукин никога не би станал руски президент. («П ...
954

Изборът на звездите

След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...
1.1K

Вярвате или не ... 22

Сага за двата бастуна
/ Епизод втори /
- Моите приятели всички до един измряха! - казал тъжно единият.
- Моите са живи, но отдавна са мъртви! - успокоил го другият.
Епизод трети ...
930 2

Под голямата липа...

Качих се на кораба и изследвах различни острови. Едни бяха каменисти, други прекалено населени, трети пък не притежаваха нищо забележително.
И след дълго плаване пристигнах на него. Не съвсем малък, но не и много голям. На пръв поглед най-обикновен остров, изпълнен с трънливи храсти, но като премина ...
1.4K 1 2

Авторитетът на учителя (2)

Резултати и изводи от анкетите. Първата анкета се проведе сред 30 ученици, а втората анкета - сред 2 учители, 2 родители и 2 други възрастни, имащи отношение към образованието. Резултатите от анкетите сочат, че авторитетът на учителя е много важен в преподавателския процес, но действително има пробл ...
1.4K 1 2

Адашчето и неговите истории

Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...
2K 1

Случаят „Петкова“

Полицейският инспектор Младен Младенов тъкмо отпиваше първата глътка от сутрешното си кафе, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Обаждаше се дежурният на пропуска:
- Колега, дошла е госпожа Станка Петкова. Живее във Вашия район и иска да подаде оплакване.
- Благодаря! Предай ѝ, че идвам веднага. – ...
1.7K 2

Ултрахиперсупер сме

И за какво роняят постоянно сълзи разни хора? Зле сме били, болести, бедност, мизерия, загиваща икономика, изчезваща култура, печеливша медицина, антихуманна държава...
Ами! Инсинуации, братя мои, мръсни инсинуации! Я вижте вестниците, зяпнете телевизиите, чуйте радиата – всичко е ултрахиперсупер. Р ...
920 3 13

Приказка за глупавата принцеса

Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
1.4K 4 11

Просто целувка!

Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...
1.6K 1 1

Невидима близост

Хотелската стая е малка. Уютна. Харесва ми. Перфектно убежище в центъра на града. Моят град.
Бащината ми къща е наблизо. Хората в нея, обаче, не знаят, че съм тук. Искам да съм сам. Майка ми пък е алергична към животни. С Вед съм. Няма как кучето ми да стои в колата, докато аз съм в родния ми дом. Н ...
1.1K 1 1

Организация

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...
1K 1 7

СО-вид – 4. Квартален Армагедон

Колективна памет: Всяка общност на микро и макро равнище се организира около някакви споделени спомени. Това се отнася както за приятелската компания, поддържаща емоционалната връзка около преживени събития, така и за големите човешки общности, които създават сложни възпоменателни ритуали, напомнящи ...
1.2K

Утро

Обичам да гледам сутрин как се суетиш,
как жонглираш между оправяне и усмивки.
Обичам да те усещам наоколо,
да гледам и приемам присъствието ти.
Обичам да мисля докато те наблюдавам ...
632

Събудени мечти

Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
1.1K 1

Ако спра да работя, ще умра!

" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя ...
733 1 5

Шарен боб

Не се стряскай, не подскачай – аз съм… Какво? Да, разбира се – заповядай!... Значи до нашия квартал отиваш... Е, и аз там живея. Иначе цял ден съм в града. Ако наричаш така седенето зад волана, паркирането и пускането на една вода… Обаче, е интересно. Ами разни хора пътуват, пък най-малко всеки втор ...
781 3 10

Витан

Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...
1.4K 3 9

Люляк

Докато мъжът отваряше чадъра над главата ѝ, тя не знаеше, дали думите му закапаха като целувки по миглите ѝ, или капките дъжд паднаха по тях, за да се пързулнат в извивките им като немирни лепрeкони. Не беше сигурна и коя част на деня е, понеже небето приличаше на сърдито море, а вятърът го люлееше ...
972 13 21

До оня свят и назад

Киро умря.
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърд ...
1.3K 4 14

Искаш ли?

Искаш ли хей така сега
да направим нещо забранено от света.
Да откъснем някакво си там листо
от статуквото на най-великото дърво.
Да направим път през пустошта ...
615