Проза и разкази от съвременни български писатели
Пътешествията на Луната - Пролог
Лесни пари 3 част
Еленски хайвер
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ...
Лятна любов със Смъртта част 3
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е п ...
Към морето
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ...
Пътуването
Господарят на лъвовете (поетична приказка)
Нощ в крайдунавския град - 4./край/
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на ...
Някой ден ще ти разкажа
Странични дефекти
Неуспешната кражба 2 /край/
- Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
- Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдава ...
Изчезването на Нина
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...
Зад обектива...
Виждах. Виждам. Ще виждам.
Снимах всичко и всеки.
Черно-бялото бе превзело душата ми.
Виждах света около мен. Хващах го. Улавях го. Запечатвах го, за да го разгадая. Исках да го изуча, да му направя дисекция. Дали исках да го живея?! Не знам, може би! Макар, че по-интересн ...
Скорци
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учрежд ...
Трохи живот
Орис 7
Трансформации, популации, шаматации
не е охлюв вече, а ламя.
Кротък, като агне бе.
Днес е кмет, кат лъв реве.
Заврян зет - латентен поет. ...
Нощ в крайдунавския град - 3.
Затворих папката, сложих я на купа отляво. И взех предпоследната отдясно. Още малко – и ще съм готов с тях. Но някаква особена полза нямаше. Предупреди ме и цивилният колега, който придружаваше сержанта с чантата. Просто материали, свързани с „битоваците“, както се изрази той, в града. Аз направ ...
Чума
– О ...
Едно тире
издълбано в мраморна плоча.
Не си заслужава толкова много
да се мразим!
Нека се обичаме!
Андрей и Панайот, първа част
- Равновесието е в генезиса на Панайот. Андрей ...
Моят опит като хомосексуален
Идеята за написване на този разказ дойде, след като прочетох книгата на Младежка ЛГБТИ организация „Действие” – „Смелостта да бъдеш”, в която са поместени историите на жени с хомосексуална ориентация. За съжаление обаче, моята история, бидейки гей-мъж, доста се отличава ...
Лесни пари 2 част
Времето и вятърът
Нощ в крайдунавския град - 2.
Спряхме на една пряка от управлението, до малката градинка. Точно в средата й, до тревясала могилка с катерушка, люлка и пясъчник, ползван за тоалетна от динозаври – ако се съди по вкаменелостите в него, имаше дървена барака. Казано направо – резултат от архитектурен аборт. Пред нея бяха струпани ...
Нощ в крайдунавския град - 1.
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да ...
Хана
Небето ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Хана вдигна навъсен поглед нагоре. Бе тръгнала за гъби сутринта, когато слънцето грееше на безоблачното небе. А чак сега стигна по-отдалечена и рядка гора с много манатарки, масловки и други вкусни гъби. И трябва ли да остави всичките и да ...
Шегите на съдбата
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ...
Лятна любов със Смъртта част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...
Неуспешната кражба 1
Портокалът - едно несравнимо удоволствие
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 1
Последни съждения за теб
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...
Вълшебната планина
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ...
Наяве слабак, насън юнак:Началото
Живееше някога едно момче, единствено дете на много грижовни родители. Роди се преди времето си, боледуваше често и си остана слабичко и нежно, въпреки грижите на близките си. Милян, така се казваше той, много искаше да тича с другите деца, да играе по цял ден и д ...
Диалектика
Приятели
Горилите не могат да плуват
* * *
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова ...