Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Божур Карамфилов и различното кафене

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...

DPP

Проза » Разкази

2019-06-13T15:11:24+03:00 1K 9 32

Последен шанс – трета част

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-13T09:12:07+03:00 1.4K 3 12

„Забранено за българи“ - ч.4

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-06-13T09:02:44+03:00 1.1K 4 15

Аз я убих

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...

ЕленаДамянова

Проза » Разкази

2019-06-12T22:44:06+03:00 1.6K 3 9

Свалете знамената!

- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...

Eia

Проза » Разкази

2019-06-12T19:18:29+03:00 3.2K 10 38

Провал или Успех?

"Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-06-12T19:09:41+03:00 774 1 2

След дъжда - Част втора

"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...

katenstain

Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична

2019-06-12T13:29:20+03:00 1.9K

Камък

Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...

exuded

Проза » Разкази

2019-06-12T12:53:31+03:00 831 4 14

Последен шанс втора част

После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-12T12:43:23+03:00 1.2K 4 12

Градушка

Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад ...

АндреяДраганова

Проза » Писма, Други

2019-06-12T12:27:49+03:00 1.7K 1 1

Война във времената

Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-06-12T11:01:34+03:00 655 1 4

Листо на вятъра - 23

Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-06-12T08:43:26+03:00 1.4K 2

Щастливката

Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ...

Сенд

Проза » Разкази

2019-06-11T22:57:01+03:00 1.2K 6 16

Последен шанс

Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-11T08:43:13+03:00 1.7K 7 14

Думи за поета Борче Панов от Р. Македония

ДУМИ ЗA ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ ОТ Р. МАКЕДОНИЯ
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Други

2019-06-10T22:37:25+03:00 1.3K 6 11

33- Глава XVII

Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-06-10T20:11:31+03:00 1.4K 4 5

Майки - откъс 4 от романа

Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...

NadeBo

Проза

2019-06-10T08:45:59+03:00 587

Островът на спасените

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-06-10T08:11:30+03:00 732 2 8

Изкачването

Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...

Plevel

Проза » Разкази

2019-06-10T01:05:18+03:00 1K 13 29

Листо на вятъра - 22

Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-06-09T19:11:35+03:00 1.4K 2

***

Ще бъдем толкова заедно,
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19

MilenaNik

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-06-09T19:11:13+03:00 1.4K

Вълшебният пръстен (10)

10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-09T18:56:53+03:00 1.6K 3 9

Тя и морякът

Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...

ЕленаДамянова

Проза » Разкази

2019-06-09T15:43:28+03:00 1.8K 2 5

Ирина

Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-09T10:11:18+03:00 939 2 7

В жълтия град

— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...

МарияДимитрова.67

Проза

2019-06-09T09:49:18+03:00 705 1 2

Тобовци – продължение

***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...

Мильо

Проза » Други

2019-06-09T09:44:14+03:00 1.6K

Кроулистът (21)

Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...

vega666

Проза » Разкази

2019-06-09T09:14:59+03:00 2.3K 12 4

Достояние

Рицар на бял кон
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...

Бернард

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2019-06-08T22:31:00+03:00 788

Тобовци

(пиеса)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МАРКО
НЕДА
РУЖА ...

Мильо

Проза » Други

2019-06-08T20:34:02+03:00 1.6K 1

Майсторът на килими от разрушения град

-Тая възглавница е много дебела!- каза Роси, която едва успяваше да я помръдне от мястото й.- Хайде да видим какво има в нея!
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-06-08T18:37:56+03:00 800

Приятелка

Не бяха се виждали от много време, Ния дори не си спомняше за какво се бяха скарали. Ето пиеха кафе на терасата, а приятелката нервно пушеше цигара след цигара и нервно потропваше с крак.
- Хубаво ти е тук! - каза - Семпло, но е малко старо обзавеждането!
Ния скромно наведе глава.
- Да, не мога да с ...

honesty

Проза » Други

2019-06-08T17:39:47+03:00 685 1 3

Насилие

1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...

Мартин84

Проза » Разкази, Еротична, Други

2019-06-08T17:24:39+03:00 2.9K 7

Три...

Очите ти, момиче, са хартиени топчета, от онези, белите листи (формат номер четири)... (извадени от принтера на някое от случайните ти работни места), за да надраскаш поредното - в напреднала бременност умопомрачение. Да почерниш белотата им с глупостите си, та чак докато узрее вечерта, когато се пр ...

Незабравима

Проза » Други

2019-06-08T17:12:43+03:00 1.5K 1 7

След дъжда - Част Първа

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...

katenstain

Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична

2019-06-08T10:57:57+03:00 1.6K 2

Сабине - българката

Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...

ЕленаДамянова

Проза » Разкази

2019-06-08T10:10:37+03:00 1.8K 4 11

Вълшебният пръстен (9)

9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-08T10:09:23+03:00 1.5K 4 19

Приятели от фронта

Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...

vihren

Проза » Разкази

2019-06-08T10:06:06+03:00 959 1 2

Пази, Боже, от Видини очи

Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-06-08T08:38:46+03:00 860 8 19

Любов и жарава

Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ...

Qndov

Проза » Разкази

2019-06-07T22:26:34+03:00 2.1K 1 11

Две...

Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...

Незабравима

Проза » Други

2019-06-07T21:13:22+03:00 1.3K 2 4