Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Секретни работи

Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...

Mazaco

Проза » Разкази, Хумористична

1.7K 5 15

Завръщането на злите древни 3

Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...

mislitel

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

827 2 4

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.2

Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

1.3K 1

Книга с рецепти

2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...

Kors

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.2K 5

Аз съм Рижко (част втора)

Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...

lucil

Проза » Разкази

1.5K 2

Поздрави

Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...

ИнаКалина

Проза » Разкази

1.5K 1 14

От деня - 41.

Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...

генек

Проза » Други

885 2 7

Гласове

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...

Довереница

Проза » Разкази

3.5K 13 25

Лично дело (2)

‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази

1.2K 1

Може би

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

626 1 1

Писмо до теб

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...

sisita60

Проза » Писма

1.2K

Предложението

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.
– Така си и мис ...

Heel

Проза » Разкази

1.2K 1 2

Пъстрата бабина черга

Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топ ...

StanSlavVas

Проза » Разкази

644 1

Безразличието на обществото ражда убийци

В блока живееше жена, която пребиваше детето си от сутрин до вечер. Съседите бяха непрекъснато в кавги с нея. Двама човека се оплакаха в полицията, но учудващо за всички нищо не и направиха. Дори инстанциите до които пратиха писма и записи на писъците на детето ,не се позаинтересуваха сериозно. Месе ...

tedi

Проза » Разкази

1.3K 1 2

Вълната

Отплува любовта...
Остави две гребла.
И лодка...Сам-сама...
Една вълна...
И лодка... ...

Eipril

Проза » Други

640 3

Сънувах те

Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...

katenstain

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

896 2

Задушница

От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...

slaveja123

Проза » Разкази

1.4K 1 3

Размис(ъ)ли

Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

912 6 18

Ден за размисъл

Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...

генек

Проза » Хумористична

654 2 10

Ден за размисъл - 2.

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...

генек

Проза » Хумористична

559 2 2

Политическият метеоризъм

Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

784

Как влязох в „Революция Z“

Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

1.4K 7

Грамота за участие

Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в из ...

latinka

Проза » Хумористична

2.1K 1 2

Достойнство в нужда

Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 2 15

Стихозавър

Поетът е особен вид птица, с чупливи криле и ранима душа. Понякога се издига до Седмото небе, друг път пропада до Седмият кръг на Ада. Понякога лети нависоко, друг път пристъпва в блатото, но винаги е готова да зарови клюн в мастилото и да зарее мисли в облаците.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

678 1

1 ноември

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...

генек

Проза » Други

740 3 11

Защо ни е 1 ноември?

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...

генек

Проза » Други

1.8K 5 11

Какъвто ме правиш ти

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...

Stormrage

Проза » Разкази, Еротична

1.4K 1 7

Обир на заем

Джош не обичаше да работи. Сам по себе си този факт щеше да остане незабелязан от историята, ако не беше срещнал Саймън. Двамата бяха израснали на „Роутланд авеню“ в квартал „Алертън“ в Ливърпул, в който все още витаеше духът на Джон Ленън, който също като тях беше роден тук. Колкото и странно да зв ...

Greg

Проза

2.4K 3 14

Черните наметала на Нощта

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...

kleopatrasv

Проза » Повести и романи

1.3K 1 2

На Коледа

За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...

pavli

Проза » Разкази

1.5K 1

Изборът на традициите

„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...

LiaNik

Проза » Разкази

1.3K 7 18

Дали искаме?

За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - ...

генек

Проза » Други

698 5 14

Предпразнична горчилка

Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили).
Но да се замислим над миналото, да пренесем опита в настоящето, просто да с ...

генек

Проза » Други

738 3 7

На Коледа стават чудеса

Скъпи мои читатели, ще Ви разкажа една история случила се в навечерието на Коледа…
Стефан беше момче на десет години. Учеше в спортното училище на град Пловдив. Ставаше всяка сутрин в 6 часа сутринта, за да може да използва градския транспорт. Той сменяше два автобуса, за да стигне до училището, защ ...

Eipril

Проза

1.4K 7

Който не владее духът си

„Който не владее духа си е като съборен град без стени.“ Притчи 25:28
Ще разгледаме кратко тема, важна за всеки християнин.
За съществуването на „дух“ разбираме още от първите думи в Библията: “А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ Бит.1:2 ...

Stasi.1

Проза » Други

1.3K

Меандърът на Арда - част втора

Писмото приключваше тук и Григор не можеше да издържи повече от седем секунди преди да извади плик номер три и да зачете последната част от историята. Все пак прибра внимателно второто писмо в същия вътрешен джоб на якето, но нямаше време да го пъхне обратно в плика:
Баба Лили гледаше с недоумение.
...

Stormrage

Проза » Разкази

1K 1 3

Маестрото

Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свя ...

kleopatrasv

Проза » Повести и романи

1.4K 1

От деня - 40.

Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа. ...

генек

Проза » Други

847 1 8

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.1

- Това ли е адресът? – попитах Глухарьов, когато той зави по някаква нашарена с дупки (или по-скоро кратери) задна уличка между блоковете.
Гадни блокове, не много високи, по около седем-осем етажа, но гадни. Типичния соц кошмар – мръсносив бетон, изпъстрен с петна от ръжда и курешки по горните етажи ...

Bistra_Stoimenova

Проза

1.2K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Секретни работи

Завръщането на злите древни 3

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.2

Книга с рецепти

Аз съм Рижко (част втора)

Поздрави

От деня - 41.

Гласове

Лично дело (2)

Може би

Писмо до теб

Предложението

Пъстрата бабина черга

Безразличието на обществото ражда убийци

Вълната

Сънувах те

Задушница

Размис(ъ)ли

Ден за размисъл

Ден за размисъл - 2.

Политическият метеоризъм

Как влязох в „Революция Z“

Грамота за участие

Достойнство в нужда

Стихозавър

1 ноември

Защо ни е 1 ноември?

Какъвто ме правиш ти

Обир на заем

Черните наметала на Нощта

На Коледа

Изборът на традициите

Дали искаме?

Предпразнична горчилка

На Коледа стават чудеса

Който не владее духът си

Меандърът на Арда - част втора

Маестрото

От деня - 40.

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.1

Опашка