Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

Старият полковник и Униформата

Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...
770 3 12

Любовта е болест

Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...
2K 4 15

За злите хора

Как може да си зъл... без да си прост?!!! Интелигентност ли е нужна, за да си зъл?!!! Естествено, че Проблемът на хората е, че са прости... иначе щяха ли да се мислят за умни?!!!
887

Както ръчица пипнала, тъй гърбица носила

– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...
3.8K 1 7

Опустошителна любов

Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
1.4K 1

Последното хоро

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, бл ...
945 5

Шарени години

„Тате каза, че ще ми купи колело...“
Не сядай на дивана, тъкмо съм го застлала! И си смени новите дрехи, че в къщи ще ги изцапаш.
Аз те пускам, майка ти – не! А за пари – питай баба ти, вчера й донесоха пенсията.
През пролетта ще се садят картофи, през лятото ще се копаят, а есента ще се вадят... св ...
1.6K 7 11

Английският пациент

Когато Жената я прихванат дяволите...
- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо;
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
- Пак ли бързаш, бе, Станчо, рано е още! Мони още е у Цолови, Дими я пратих до супера, нека дойдат де ...
1.1K 7 23

Храна за птици 8

Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...
1K 11 29

Не е лесно..

Когато е тъмно, мрачно и студено навън, една запалена лампа може да върне светлината в очите ти, една запалена печка може да върне топлината в тялото ти.. Лесно е.. Но когато е тъмно, мрачно и студено вътре, в теб.. Не е лесно да стоплиш душичката, да й върнеш светлината, не е лесно.. Не става с едн ...
589

Первая, Белая и Всея (Глава 4) 🇷🇺

Глава - 4. Скития.
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...
1.9K

За всичко има разумни обяснения

От известно време Сийчето Рачкова я гонеха съмнения, които в крайна сметка се оказваха неоснователни. Ще речете, какво пък толкова? Няма жив човек, който да живее без съмнения. При това нейните бяха в реда на нещата. Глождеше я мисълта, че Мирон й кръшка. То пък чудо голямо! Че кой не кръшка? Ама Ми ...
1.6K 3 8

Тримата братя и златолистната вишна, гл. трета

Антъни Сивенов беше роден в Америка, но родът му произхождаше точно от селото, където беше прекарал последните си години рицарят - монах Антон Пескар, а и точно на него беше кръстен младият мъж. Дори все още понякога посещаваше старата къща на прадядо си като се стараеше това непременно да става на ...
1.1K 2

За свестните хора

Да си добър и чувствителен човек, според моето скромно мнение, винаги е било хубаво и от полза. Хубаво, защото придава Стойност на човека и - от полза, защото не допринася Вреда на никого. Исус Христос са го разпнали именно, защото е бил добър и чувствителен човек, а не, защото е извършил престъплен ...
2.6K

Толкова някога /киноповест/-край

28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
720 2 14

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 10.1

На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
1.4K 1

Млекарницата

Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управ ...
1.3K

Когато Господ го хванат дяволите...

Когато Господ го хванат дяволите,
ангелите започват да танцуват с тях танго
Телефонът тихо изписуква. Съобщение от шефа: „Днес в 17:00 оперативка в офиса!!!“ С три удивителни. И защо, по дяволите, ги наричат удивителни? Удивление от заповедите на началника? Да бе! Някого подобно събиране в петък при ...
1.9K 6 11

Генезис - 2

Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
1.9K 2 6

"По-добре късно, отколкото никога!"

- Извинете, не видях, че все още има някой тук.
Мъжът вдигна поглед от екрана на компютъра, в който се взираше вече няколко часа и измери със студен поглед чистачката, застанала на вратата на кабинета му. Жената стискаше парцал за под и изглеждаше изключително притеснена, че е прекъснала работата му ...
1.6K 5

Толкова някога /киноповест/ - 5.

22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...
704 1 8

Хора, животни, правила и още нещо... - 2

Белчо
Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и ...
1.3K 1 9

Среща пред езерото

Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха. ...
1.2K 1

Идеи за световен мир

Моя ме заведе на футболен мач. Леле к‘во стана след мачо, мани бегай. Феновете на отбора, който падна, като се нервираха и нападнаха феновете на тея дето ги биха. Оти го отнесох и аз, като бех за първи път на мач, така и не разбрах? Още ме боли гърбо и разни други места отзад.
Викам това ми беше за ...
1.6K 2 10

33- Глава XXXVI

Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
1.8K 5 4

Толкова някога /киноповест/- 4.

16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...
757 2 8

Да си непушач е самотно занимание

1. Когато човек запали цигара – потъва в размисли, а непушачите не мислят, защото не палят.
2. Пушачът се успокоява с една цигара, а непушача няма кой да утеши.
3. Темите за разговор при непушачите са по-малко и затова често скучаят. Те не се вълнуват от новите цени на цигарите, марките и аромата им ...
2.3K 6 37

Признание

Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...
739 6

Генезис

Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
1.7K 2 8

Храна за птици 7

- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
1.1K 7 17

Храна за птици 6

Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...
861 8 16

Раздяла

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...
1.3K

А ти сърце

- Къде сте тръгнали мои крака?
- Отиваме на Запад, към по - хубавото.
- Кой прегръщате, ръце мои?
- Западът! Богатият Запад!
- Къде гледате, очи мои! ...
823 1 3

На път към дома

Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...
1.5K 2