Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

***

***
Беше топла декемврийска утрин. Слънцето се опитваше да пробие гъстата мъгла. Градът беше озарен от греещата навред коледна украса, но изглеждаше унил и пуст.
Тя вървеше по все още заспалите улици. Мислите ѝ се разпиляваха, сякаш някой беше скъсал мънистен гердан в главата ѝ. Блъскаха се, прескач ...
872 1 3

Гълъбин и двата гълъба

В едно село живял селянин на име Гълъбин. Гълъбин имал два гълъба. Той ги хранел поил и много ги обичал, но забелязал, че дори и такива създания, колкото и невинни и чисти да били, серат и цапат.
Колкото и прост селянин да бил, Гълъбин се вглъбявал в себе си и мислел постоянно за битието и за заобик ...
1.2K 1

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/

8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...
905 2 8

Намерих те

Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих с ...
1.7K 1 1

Мълчанието на ореха

В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...
1.8K 3

Изсъхнал кладенец.

Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...
1K 1

Компарсита

Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и бе ...
1.2K 5 17

Всеки си има дом

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...
779 3

Храна за птици 3

– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...
1.1K 4 16

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
1.1K 1 9

33- Глава XXXIV

Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
2K 5 4

Приливи на сърцето- Send love! -1

Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...
1.9K 8 11

Рейвън (из“Хрониките на Каил“)

Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...
1.5K

Душа

Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би ...
1.1K 3

Малкият дявол

- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- ...
1.6K 2 21

Храна за птици 2

Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...
1.3K 5 17

Господин Цайко Цицинкин

— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ...
989

Добрата змия

Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ...
1.3K 3 16

Храна за птици

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...
1.1K 8 9

Книгата на опасните тайни, глава девета

ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...
1.5K

Мъртво вълнение

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...
864 1

Ървин

Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто
Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам
насред океана в януарска сковаваща нощ.
В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше ...
920

Гола

Свалям първо блузата. После всичко останало…Накрая гола съм – не без дрехи – без предразсъдъци съм. Душата ми е гола.
Виждаш ли ме?
Чувствата си оставям на масата.
Питаш ме искрена ли съм – виж сама
Питаш ме ще те обичам ли – а ти не ме обичаш ...
1.1K 1 1

Пеперудени крилца

Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта ...
1.3K 3 13

Не свършват гарите...

Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ...
898 5 5

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/

1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...
820 3 9

Изгубена красота

Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската ма ...
2.3K 1 9

Понякога все още

Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ...
1.5K

Литературни записки по хоризонталата - 5

Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...
1.1K 1 18

Епилог

(Из проект за книга)
Някой може ли да каже кога е излязла от печат за първи път „Под игото“? Някой да си спомня на какво са посветили своите дела народните будители и как са ги възприемали? Не е ли на това робите да се събудят и да започнат да се борят за своята свобода и своето човешко бъдеще? Защо ...
1.4K

Какво се случи с бореца за свобода Правдомир

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...
1.5K 1

На Аделина

Искам да съм фантазията, която те кара да настръхваш.
Искам да съм капките възбуда, стичащи се по бедрата ти.
Искам да се разтапям, като сладолед по меката ти кожа
И да оставам сладък вкус на небцето ти.
Искам да съм всичко, което искаш ти...
1.3K 1

В нощта

Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...
1.1K 3

Старият полковник и новата Нова година

Старият полковник беше готов за гостуването. Очакваше поканата – че как няма да го поканят, знаеше и как ще прекара тая нова Нова година…
Правилата му са ясни. Когато някой дойде в апартамента му – всичко върви по неговия тертип. Защото е домакин! Каквото каже Той… Когато е на гости – всичко трябва ...
765 3 20

Адвокат Деинска

Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуац ...
2.1K 1 1

Водочерпецът

Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти вл ...
4K 3 12

Празен сън

- Курва! Обичах това дете! – изсъска Тишо /нищо че буквата ”р” разпаряше всичко по пътя си/, удряйки с тежкия юмрук облегалката на креслото, което изскърца болезнено и със замах напусна кабинета. Настъпилата тишина в стаята беше даже по-ужасна от последвалите в коридора псувни. Зорница се сви на къл ...
3.4K 8 12

Первая, Белая и Всея (Глава 1) 🇷🇺

ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава 1 Учитель.
* В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, обветренным судьбой и временем суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой т ...
2.4K 2