Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

От деня - 24.

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...

генек

Проза » Други

2019-06-24T08:05:29+03:00 822 4

Иконата

Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...

vihren

Проза » Разкази

2019-06-24T00:44:58+03:00 1.1K 1 6

Генади

Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...

honesty

Проза » Разкази

2019-06-24T00:33:47+03:00 679 1 1

Среща насън

Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...

самотния-вълк

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-06-23T22:53:54+03:00 1.9K 3 14

Отново и отново

1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-06-23T22:21:57+03:00 912 1

Вълшебният пръстен (16)

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-23T09:16:13+03:00 1.5K 6 13

Дъжд на разстояния

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

МарияДимитрова.67

Проза

2019-06-23T07:53:05+03:00 622 1 4

Минчо 2 - Истинска романтика

-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...

charo

Проза » Хумористична

2019-06-22T14:38:19+03:00 1.3K 3 8

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2

1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-06-22T14:17:36+03:00 653 3

Парвеню

Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнас ...

honesty

Проза

2019-06-22T08:16:14+03:00 756 2

Красива в слабостта си

Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-06-22T07:16:56+03:00 833 8 10

Бисери от банковите салони - 15

Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.
При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава ...

xubavka

Проза » Хумористична

2019-06-21T22:06:33+03:00 1.4K 1 3

Когато порасна

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...

Мильо

Проза » Разкази

2019-06-21T17:31:21+03:00 2.1K 3 8

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

lubara

Проза » Разкази

2019-06-21T17:05:15+03:00 1.2K

Изсипани

Молитва
- ...Моля ти се, Боже, моля ти се! Нека отслабна, а? Поне с десетина кила...То, вярно, че сферата е висша форма в природата, ама аз съм прекалено идеална... Моля ти се, Боже... Пък, ако не можеш... Ти си знаеш защо... Ако не можеш да ме направиш пак слаба – нека приятелките ми станат също де ...

генек

Проза » Хумористична

2019-06-21T08:09:43+03:00 641 4 8

От деня - 23.

Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за ...

генек

Проза » Други

2019-06-21T08:07:36+03:00 680 4

„ Забранено за българи“ - ч.5

Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-06-21T00:49:44+03:00 1.1K 3 11

Черното момиче

До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...

Plevel

Проза

2019-06-20T23:37:58+03:00 1.2K 12 43

Чучулигата със златните пера

Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момче ...

Writer96

Проза » Други

2019-06-20T22:24:07+03:00 968 1 1

Зелените пантофки

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...

Heel

Проза » Разкази

2019-06-20T22:16:56+03:00 1.2K 5

Вълшебният пръстен (15)

15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-20T18:04:05+03:00 1.6K 4 12

Сребро в зарево̀

Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...

thedac

Проза » Други

2019-06-20T18:01:08+03:00 645 1

Оазис

Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от г ...

ВеселинаРайчева

Проза

2019-06-20T17:30:20+03:00 1.1K 2 1

Поетичен оргазъм (Коментари на промоция)

'уникално - Спря ми сърцето и жлъчката ми се спука докато четях... Обаче не ми пука! Твоята творба ме излекува!"
"Получих Поетичен Оргазъм, препускайки из редовете на твоят Шедьовър... Прекланям се пред Таланта ти и целувам Твоето Перо.
ПП
Извинявам се, ако коментарът ми е леко влажен... Надявам се, ...

mislitel

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2019-06-20T17:23:41+03:00 1.5K 3 60

Последен шанс 7

Наведох се към мъжа. Беше се свил и охкаше. Огледах го. Нямаше кръв. Олекна ми…
- Сеньор, сеньор! Как сте?
Той ме погледна ядосано. Много яростно…но мълчеше.
- Много съжалявам, сеньор…много… Дайте да Ви помогна ако можете да се изправите. Ще Ви заведа в клиниката.
Подхванах го под мишниците и той ка ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-20T17:09:11+03:00 704 4

Страниците на живота

Каквото и да напишеш на страниците на своя живот, те ще бъдат прелистени! Затова пиши четливо и само онова, за което да бъдат разлистени отново!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-06-20T17:08:31+03:00 1.2K 1

Тринадесетте възглавници:Мравка в буркан

- Това е седмата възглавница, каза Виктор и без да се бави, започна да проверява дали има нещо в калъфа й. – Ха, какво е това бурканче? Толкова малко, стъклено, а капакът му е надупчен на много малки дупчици!
- Я дай да видя!- Русалия отвори капака и й замириса на сладко. В него можеше да се събере ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-06-20T17:05:46+03:00 845 2

Звяр

Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана и рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.
Цял живот си бе ...

svobodey

Проза » Разкази, Еротична

2019-06-20T17:02:39+03:00 1.4K

Грешният ангел, глава първа

На острова Айтън, и по-точно около голямата и единствена река Стратор, слънцето започна да се издига над хоризонта.
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показвах ...

Сара-Хъстлър

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-06-20T08:42:05+03:00 1.5K 1 3

Из югоизточния край на спиралната галактика

Седя на пейка пред блока. Да се чуди човек, как е оцеляла през зимата. Дървена е, става за отопление. То и сегашният сезон не е безопасен за нея – лято е, зимнина се стъкмява. Пак би била полезна. Та седя си и се радвам на този неизползван все още от гражданите енергиен ресурс, разположен под кичест ...

Блу

Проза » Други

2019-06-20T08:32:19+03:00 710 3 11

Последен шанс шеста част

Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес ...

di_t

Проза

2019-06-19T23:29:53+03:00 763 1 12

Вълшебният пръстен (14)

14. Тайфата
Елеонора подцени „Чико от Порто Рико”. Песента стана много популярна, пееха я по концерти, в ресторантите, звучеше по радиото, дори и Леа Иванова я включи в репертоара си. Ние, децата на народни врагове, също я харесвахме, и не само заради мелодията. Защото едно е да разучаваш в час по м ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-19T19:33:51+03:00 1.4K 6 16

Вълшебната теснолинейка

Това се случи доста отдавна, когато Доротея още живееше в дома в Широка лъка, параклиса имаше още един член – леля Вяра. Жена на средна възраст, млада майка, отгледала и двете си деца до пълнолетие, жилава и борбена. Тя и Симеон бяха менторите на младата Дора, те я въведоха в онзи необятен свят на з ...

GearGhost

Проза » Други

2019-06-19T16:52:50+03:00 1.1K

Някакви таквизи

Късмет
И пак играха в Митьови на гол покер. Пламена харесваше тази игра, беше готова да се съблича, но...
Този път не й вървеше на карти... Печелеше...
Страх
Цяла нощ пазачът на сексшопа обикаля магазина, внимателно се оглежда, редовно проверява всяко ъгълче, не си и помисля да угаси лампите... ...

генек

Проза » Хумористична

2019-06-19T08:21:40+03:00 700 4 16

От деня - 22.

Събота. Отивам да си тегля пенсията. Свършвам работата бързо. С кеф. И в този момент влиза жена…
Как да ви я опиша… Жените от малки се самоопределят – още от пети-шести клас. На две групи. Мацки и лелки. Тая беше типична лелка.
Направих едно добро дело. Казвам й:
- Госпожо, не може…
Тя тъкмо е цъфна ...

генек

Проза » Други

2019-06-19T08:20:02+03:00 810 3 11

О писменах

Имам две симпатични колежки в работата си - Калинка и Еленка. И двете са на под 30 години. Назначиха ги по едно и също време преди около година.
Онзи ден (бюрата ни в офиса са едно до друго) станах неволен свидетел на следния прелюбопитен разговор:
Калинка:
- Ох, нямам търпение да се прибера за да с ...

670301

Проза

2019-06-19T07:18:50+03:00 565 1 3

Доктор Вреден - глава 25

Глава 25
Докато чаках Димитър и се опитвах да занимавам съзнанието си с какво ли не, накрая реших, че ще пробвам по неговия начин – легнах на леглото му, затворих очи и решена да медитирам, се опитах да прокудя мислите от главата си. Само че аз нямах никакво понятие каква техника да използвам за мед ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2019-06-18T22:38:34+03:00 1.2K 1 1

Шумковска луканка

Шумковска луканка
Няма човек, който да е бил в Странджа или в Източния Балкан и да не е виждал, или поне чувал за източнобалканската свиня. Това е особена местна порода свине – прасетата са с късо и набито тяло, покрито с груба, черна козина, която на врата им образува гребен от дълга четина. За раз ...

parvanski

Проза » Разкази

2019-06-18T22:28:55+03:00 1.6K 3 3

Батько Коротич 🇷🇺

Батько Коротич
Село это пишется, одним словом. На самом деле тут девять раздельных селения одно за другим тянутся, каждое своё название носит, всех вместе Новоелизаветовкой назвали. Одно село, один колхоз, одно имя ему - «Перемога». А ведь Победы ещё не было, когда название давали. Родина до войны с ...

Бетон

Проза » Разкази

2019-06-18T16:29:53+03:00 1.2K

Последен шанс пета част

Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-18T08:15:23+03:00 744 2 10