2 786 резултата
Координатор: Организира и координира изпълнението на проекта, навременното изпълнение на дейностите, съобразно графика. Оказва методическа помощ и контрол по изпълнението на дейностите. Представя на ръководителя с предавателно-приемателен протокол ежемесечни доклади за резултатите от изпълнението. О ...
917
1
Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...
1185
Преди няколко години във виртуалното пространство се роди нещо прекрасно. Появи се сайт посветен на съвременната поезия и проза, и всички насекоми-творци, или просто любители на писаното слово изпаднаха в еуфория. В началото всичко беше супер - всеки публикуваше, четеше и коментираше без значение ка ...
671
1
23
Ко-брандиране – свързване на два или повече бранда с цел създаване на нов, общ продукт. Заедно, отделните брандове могат по-лесно да постигнат целите си. Освен връзката между тях, синхронизация трябва да има и между всеки един и новия продукт.
Уикипедия
Цъфтежът тук продължава цялата година – на орх ...
Уикипедия
Цъфтежът тук продължава цялата година – на орх ...
1778
3
4
25 декември, 19:40 часа
Жана се суетеше из дневната... Масата беше вече сложена и подредена с вкус. Разбира се, чиниите и приборите бяха от специалния празничен сервиз. Бутилката 10-годишна ‘Бургаска мускатова‘ вече беше отворена. До нея беше заела място любимата салата на Жулиен с извара, печени чу ...
Жана се суетеше из дневната... Масата беше вече сложена и подредена с вкус. Разбира се, чиниите и приборите бяха от специалния празничен сервиз. Бутилката 10-годишна ‘Бургаска мускатова‘ вече беше отворена. До нея беше заела място любимата салата на Жулиен с извара, печени чу ...
1199
1
Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
720
2
13
Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с п ...
629
1
Хората не се определят от техните имена, но в този ден бях твърдо решен да науча Нейното!
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...
807
1
2
Гледам ги отгоре. И отдавна не им се чудя. Не се и намесвам. Просто наблюдавам – малко с интерес, малко с учудване, малко с преситеност. Няма смисъл от емоции. То и емоции не ми се полагат. Нали съм Бог – всичко мога. Тогава – защо да оставям да избиват всякакви чувства от мен? И най-вече в мен…
Е, ...
Е, ...
424
4
8
фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...
1783
3
Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
883
2
1
Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
627
„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...
576
1
Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
991
1
2
Понеделник - дезинфектиране с напалм.
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...
484
7
В предишният епизод: Теодор, Виктория, Станимир и Георги тръгнаха да спасяват лелята на Станимир, която се очакваше да бъде отвлечена от хората на Лидера.
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...
657
Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...
568
1
1
Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...
986
1
2
Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...
1009
1
6
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
1005
1
6
Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
362
2
7
Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
582
2
4
Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
1027
3
29
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
568
4
17
Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...
Лицето му стана по-сурово и с ...
990
1
4
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
771
Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
682
Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...
1271
3
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...
1248
2
1
Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
696
2
Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...
958
2
Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
470
1
7
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
993
2
13
Младият мъж изпрати поредния имейл с данни до централната база данни на Корпорацията и уморено погледна святкащия с флуоресцентна светлина в долния ъгъл на монитора циферблат на часовника. Показваше точно 16:59. След една минута щеше да се изключи автоматично работния профил на компютъра и вече може ...
1915
5
11
Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване д ...
1019
1
2
Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
969
1
3
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
1348
2
5
Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и л ...
979
2
1
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
734
- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
958
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
