Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Канадски чат

- Приятно ми е да се запознаем! Макензи. Лаура Макензи.
- Карату́чбунарски. Стенли Карату́чбунарски. Приятно!
- Три деца имам от бившия си мъж: Лора, Лана и Леа, още три от бой френда: Дейв, Дениъл и Даяна, и едно доведено от него: Шерил! И най-големият, разбира се, доведен от бившия ми мъж. Но той ...
1.2K 9 23

Пръстен от маргаритки

Пръстен от маргаритки
Неделя е различен от другите дни. Миг, в който Господ си почива и ни оставя сами със себе си. Ден, в който почистваме дома си и подреждаме разхвърляните през седмицата мисли. Неделя е времето, в което творим уют, както в къщите си, така и в душата.
Елена погледна в чашата си с ...
685 2 2

1

В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти ...
2.3K 4 8

Джуджанка - Великанка

Приказна история,специално за Катя Иванова (troia)...:)
Имаше едно царство- господарство…А бе, какви ги говоря! Имаше една земя – малка , малка ала събрала няколко царства. В единият край – този където малките земни наноси бяха накапали като големи петна от течен шоколад, върху зелен килим живееха Д ...
1.2K 8 11

2

Прекрачвайки прага на старата къща, Павел бе обзет от спомени за онова време, което бе безвъзвратно отлетяло. Детството му, като че ли влезе в него в стаята, усещаше с ноздрите си дъхът на онези отминали времена. Унесен бе, но изведнъж усети как някой го дръпна за сакото.
- Добре дошъл, сине!
Блед б ...
1.4K

18+ Малка горска приказка

Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за н ...
716 3 1

Какво е любовта

Любовта е вятър, незнаещ своят път...
Не можеш да вържеш вятъра!
Не може да го затвориш!
Да му заповядваш!
Да го насочваш! ...
619 1 1

Натам и насам - 8.

Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…
Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги ...
709 3 6

Райчо Русев (Райсън) – продавачът на илюзии

РАЙЧО РУСЕВ (РАЙСЪН) – ПРОДАВАЧЪТ НА ИЛЮЗИИ
Никоя поезия не може да бъде силна и трайна, истинска и вярна, ако не докосне сърцата. Такава е поезията на Райсън. Обикновено той създава своите стихове в резултат на лични наблюдения и преживявания.
Стихотворенията му са със социален и граждански патос, ...
1.5K 8 8

Чат

То не беше чат, не беше чудо! И двамата бяха семейни с деца. Започнаха да си пишат от скука. Просто си допаднаха и си споделяха неща, които с никой друг не биха споделили. И неусетно се влюбиха. Още от началото започнаха с открити карти и не криеха недостатъците си. То беше нещо като полет на душите ...
1.3K 4 16

Как намразих мравките

Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...
3.5K 13 26

1

Жалко, че толкова рядко излизаше, иначе щеше да забележи прекрасния мъж от съседния блок. Не, че той не я беше забелязъл, стройна блондинка с пищен бюст. Трябваше им съвсем малко да се срещнат, някакво чудо може би. Чудото се оказа малко улично коте, а те двамата се гледаха и гледаха в очите...
1.8K

Дух

Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории ...
1.6K 2

33- Глава XIV

Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...
1.7K 3 1

Листо на вятъра - 8

– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...
1.6K 3 4

Кроулистът (14)

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...
2.4K 11 6

1

Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...
1.4K 1 3

Любовен чат

Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...
2.7K 7 34

Забранена си ми (16)

Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...
1.3K 4 8

Издънка

Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. ...
1.5K 11 37

Семейства

1 - Начинаещ поет (Н.П.)
2 - Утвърдена поетеса ( У.П.)
Н.П. : Чуй ме Мила, Днес ме обиждат!
Сигурно на талантът ми завиждат?!
Бил съм само стихоплетец!... ...
814 1 2

Момчето с карираната риза - 3

Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...
961 8 16

Стихийни чувства

Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...
1.9K 7 37

Дом культуры 🇷🇺

ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...
1.8K 5

Отново на път

Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...
896 1 5

Нощен етюд

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...
1.2K 4 13

Аз помня

Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...
793 1 4

Найлонов чувал

Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...
798 4 10

Студио Х

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...
836 5 13

"Глупавият брат!"

Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...
876 1

Потайностите на София

Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...
1.4K 1 6

Щраусовата страна

Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...
1.5K 6 11

2

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...
2.2K 1 2

Листо на вятъра - 7

Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...
1.6K 4 3

2

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...
3.6K 3 12

Натам и насам - 7.

А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...
808 5 28

Студио Хикс - 3

"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...
1.6K 5 16

Забранена си ми (15)

Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
1.3K 4 3

Целувай ме дълго

„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...
5.2K 33 106

Първият път

Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...
1.7K 2 7