Разкази - Проза

Цигарен дим над рая

Ц И Г А Р Е Н Д И М НАД РАЯ
Слушай сега за осите:
Една сутрин още по тъмно отиваме с Митака на риболов и той, отвързвайки лодката, ми казва да не го гледам за лудо, а да скрия добре храната в някоя цепка между скалите, за да не я изядат гларусите. И да си отварям зъркелите да не се намокри храната, ...

APOLON

Проза » Разкази

2009-07-21T08:21:55+03:00 1.5K 4

Балкан

Б А Л К А Н
Беше късен следобед в средата на месец октомври 2007 г.
Бавно напредвах по изоставената улица, която почти цялата бе превзета най-вече от магарешки бодили, но можеха да се зърнат и всякакви други представители на ниската флора, които бяха успели по някакъв си техен начин да пробият асфал ...

APOLON

Проза » Разкази

2009-07-19T21:09:22+03:00 1.8K 8

Големият ден продължава

Големият ден продължава
Бях ударил две бири, за да избистря светогледа, защото довечера трябваше да заведа Арчи при съседката. Онази същата, която винаги си я представях гола. Така и не намерих правдоподобно обяснение на този смущаващ ме факт, макар че прехвърлих набързо целия Фройд, но пък на кой м ...

Greg

Проза » Разкази

2009-07-19T20:08:12+03:00 1.3K 22

Щракане

Щрак Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак... Разнасяше се от съседната стая. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк озадачено се спогледаха.
- Какво пък е това?! - притеснено измърмори вълкът, а после още по-притеснено добави: - Само дано не е някоя гърмяща змия!!! - той изпитваше паника, когато наоколо имаше о ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-19T19:49:25+03:00 851 2

Раса

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

Вирассами

Проза » Разкази

2009-07-19T13:40:19+03:00 1.1K 1

Тъпaнара

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

akonitin

Проза » Разкази

2009-07-19T12:01:40+03:00 1.6K 13

Нещастникът

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Mechok

Проза » Разкази

2009-07-19T11:38:56+03:00 1.4K 7

Джакузи

- Но... - заекна Но Щен Вълк, като ги видя.
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-18T20:43:23+03:00 2.4K 2

* * *

В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...

galaktika

Проза » Разкази

2009-07-18T13:27:01+03:00 1.4K 23

Сефте

Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-07-18T13:21:10+03:00 2.8K 5

Изгубена

Изгубена
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-07-18T12:15:19+03:00 1.6K 4

Реплики

Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...

stanef

Проза » Разкази

2009-07-18T11:30:35+03:00 1.1K 5

Юли

Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...

icohim

Проза » Разкази

2009-07-17T21:09:29+03:00 837 2

"Продадената" рисунка

Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...

Sara88

Проза » Разкази

2009-07-17T15:21:15+03:00 1.5K 2

Фарс (недовършен)

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...

dfshwsh

Проза » Разкази

2009-07-17T15:14:47+03:00 957 1

Ааа, аз ли съм?!

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-17T11:35:30+03:00 905 8

Моят герой

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-07-17T11:07:29+03:00 3.4K 18

Една красива февруарска нощ

Красивата февруарска нощ бе съпроводена от лиричния глас на вятъра, носещ кристалночисти снежинки. Бялата постеля обгръщаше всичко. Красиво бе за онези, които наблюдаваха от домовете си. Красиво бе навън в този миг на нощта. Луната се отразяваше в белотата на снега. Сливаше се със снежните фигури, и ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза » Разкази

2009-07-17T03:20:13+03:00 1.6K 15

Скелет в гардероба

Плътният, намусен облак над главата ù се разпръсна на рехави парцалчета. Дъждът се размина, но въздухът беше все така напрегнат. Тия приклекна до тухлената ограда, където си беше направила леха, надяна ръкавиците и зачопли пръстта.
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...

Регина

Проза » Разкази

2009-07-17T03:04:18+03:00 1.6K 9

Да си отгледаме душа

Капките напират през стъклото, сякаш вятърът ми праща сълзите ти. Да ги докосна с дантелени пръсти, да усетя дълбините на тази мъка, която пречиства облаците на душата ти. Има те! В мен. Има те…по мен. "Има те" е единственото сигурно нещо в ден като днешния, в който хора без лица ходят по уморените ...

qnaq

Проза » Разкази

2009-07-16T14:53:12+03:00 1.1K 2

За Границата между нормалността и лудостта

/из "Хрониките на Звяра"/
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-16T01:33:20+03:00 947 4

Любовна игра

- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-07-16T00:27:26+03:00 7.6K 1 39

Лицето на клоуна

Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...

dfshwsh

Проза » Разкази

2009-07-15T17:40:47+03:00 1.1K

Шестата стъпка

След като се събудих, сладко се протегнах и чак тогава още по-сладко се прозях.
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-15T12:10:12+03:00 850

Едно сакато начало

Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...

cloudmaker

Проза » Разкази

2009-07-15T11:54:41+03:00 986 4

В очакване на дневната светлина

- Татко, какво правиш тук? Събудих се, а теб те нямаше…
- Чакам майка ти, момчето ми.
- Но майка умря преди 10 години, а ти си вече стар! Не стой тук - ще се простудиш. Пък и даваш лош пример на внука си.
- Знаеш ли, преди да се оженим с майка ти, ходех всяка вечер преди изгрев слънце на чешмата изв ...

Rasha

Проза » Разкази

2009-07-15T00:38:50+03:00 1.1K 2

Трудно разследване

По едно време в офиса се отби Муржо и обясни на санскрит, че кучката Пелагия от съседната пряка се е разгонила, поради което е получил покана да участва в тържественото шествие по случай събитието. Освободих го от задължения и вече се канех да затварям кантората, когато се появи онази красива дама с ...

radi.

Проза » Разкази

2009-07-14T19:57:04+03:00 941 9

Мотелът

Живея в малко градче, близо до столицата. Градче, в което нищо не се случва или ако се случи, се знае още преди да е станало.
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весе ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-07-14T14:27:49+03:00 1.4K 1 27

Дали гората е пренаселена?

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-14T12:13:30+03:00 672

Сватбата (продължение)

Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...

Rasha

Проза » Разкази

2009-07-14T00:45:49+03:00 1.1K 2

Стефани

В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2009-07-12T22:06:39+03:00 1.2K 3

Каскетът

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-12T19:24:14+03:00 769 1

Мъртъвчо

Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

stanef

Проза » Разкази

2009-07-12T19:00:34+03:00 5.2K 14

Урок

У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...

alistef

Проза » Разкази

2009-07-12T17:36:02+03:00 839 2

Павлина

Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-07-12T16:07:16+03:00 1.5K 12

Двама стари приятели

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

remer

Проза » Разкази

2009-07-11T16:14:41+03:00 1.6K 3

Подарък от сърце

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2009-07-11T15:58:52+03:00 2.1K 4

Опит за разказ

Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...

Мимче

Проза » Разкази

2009-07-11T15:44:08+03:00 2.2K 16

Лунен спомен - втора част

Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-07-11T15:31:30+03:00 1.1K 15

Сълзи от 1 до 7

1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...

stanef

Проза » Разкази

2009-07-11T15:04:33+03:00 1.1K 14