14 759 резултата
Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...
  1746 
На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...
  772 
Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
  2477 
Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
  1787 
- Падишах ефенди - обади се по петолъчката много разтревожен главният евнух, когото моите хора ми бяха доставили директно от Кеймбридж - опасявам се, че трябва да ви съобщя една неприятна вест: вашата елитна съпруга номер 77 пак е в положение. Току що ми съобщи старшата акушерка баба Айше.
- Но защо ...
  974  10 
Без думи, а с жега - алфа версия
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
  763 
Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...
  809 
... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно б ...
  964 
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
  957 
Сгрешеният път
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
  1420 
Аз съм Шира - разказвачът, наскоро бях на гости на братовчед си Ко Та Рак (на галено Ко) и... посгафих малко. Ко има един приятел Но Щен Вълк, двамата живеят в околността на едно много странно село, което на пръв поглед е в постоянната реалност, но явно някъде в или около него има теч и за това мяст ...
  2412 
Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
  1091 
По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...
  840 
Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве. Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си ...
  1504 
От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
  1087  16 
Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
  905 
Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...
  1040 
Тишина. Спокойствие. Безвремие.
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...
  1288 
Един ден се забавлявах с "Танграм" (седим дървени плочки с различна форма, с които се редят фигурки по предварително зададен модел). Упражнението изисква известна доза концентрация и сигурно за това така и не усетих присъствието на натрапника, докато не заговори.
- Това какво е? Какъв е смисълът му? ...
  647 
Хотел „Черен Прилеп”. Кой акъл ме накара да отида на почивка и да отседна там? Ами не знам, може би Господ си бе направил майтап с мен? Знам, че обича майтапите. Не ме питайте откъде, просто знам. Намира ги за поучителни. Само не разбрах какво му е поучителното в моята история. Да не съм любопитен? ...
  1967 
Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието.
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при вси ...
  2488 
Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...
  1404 
- Практикуването на Бойното изкуство е доброволно, всеки сам за себе си избира дали, кога, как и колко да се занимава с тази дисциплина.
Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на та ...
  716 
Сама не мога да повярвам колко наивна бях до скоро. Вбесявам се сама на себе си, когато си спомня за това, колко много исках това и колко много те харесвах. Мислих толкова наивно, толкова детски, толкова различно. Аз не съм такава. Преди нямаше да допусна това да се случи, но сега сякаш бях променен ...
  1834  12 
Никой…
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...
  1428 
- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
  1827 
Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
  1503 
На Хриси, която винаги е насреща...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
  1113 
23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички смятаха, че това са поредни ...
  807 
Момичето стоеше на брега на морето. Тъжните очи се взираха във вълните. Сълзите рисуваха по бузите й нежните си скици. Колко ли време бе прекала тук, на тези скали, взираща се в морето и галена от вятъра? За нея вече нямаше никакво значение.
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
  1353 
продължението...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
  1365 
- Погледни внимателно онази ябълка...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни в ...
  1339 
ЗАКЪСНЕЛИЯТ E - MAIL
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...
  1515 
Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...
  994 
Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
  1004 
Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...
  1360 
Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
  1062 
Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
  1163 
Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...
  717 
БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
  1307 
Предложения
: ??:??