– Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...
Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ...
Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...
Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...
Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на ...
В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...
Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ...
Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...
Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ...
Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
5 част
– Спокойно, Су Я – потвърди подозренията му НаСеКи Са МеТа – точно в този момент вярната на своя род НаКаКа ИСа СаКа жертва тялото си за делото. Както обикновено КаТа ДжаСа е пиян, а ИОн СаКа още не е изтрезнял. Затова е пратил малкият си брат, БаРа СаСам, да го замества. Та точно с него е ИС ...
Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...
Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не се изгубиш напълно е да смениш посоката!
Две неща нямат граници – въображението и идиотизма, ама то щото и между тях няма граница!
Ако винаги имате съмнения дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, напълнете я с т ...
На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ...
Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ...
Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ...
Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ...
Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ...
Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ...
Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ...
Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ...
Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ...
Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черн ...
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...
В съзнанието на Диди телепатично се прокрадна името на това гигантско образувание - Циклопа! Окото на Циклопа се хранеше със слънчева светлина. То имаше връзка с най-ярките звезди от галактиката, в частност със Сириус C-D и с необичайно ярката звезда VEGA от съзвездието Лира. Мисълта за Циклопа й на ...
17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...
1.
Събуди ме настойчивият глас:
- Ставай! Ще закъснееш…
Да, бе – ще си наруша спокойствието… И за къде ще закъснея? Пенсионерски живот – за никъде не бързам, часовник нямам, шеф хептен… Да не споменавам, че не обичам пенсионерските глутници, обикалящи центъра и ближещи по едно кафе два часа нейде на ...
Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ...
Той
Мартин публикува последното си произведение на страницата си и зачака за харесванията и коментарите. Няколко минути по-късно се отегчи и реши да пише на Поли. Малко след като прекратиха едномесечната си връзка, тя доста се отчужди от него, а понякога дори се заяждаше, което по принцип не беше в ...
По действителен случай
Да се сдобиеш с диплома за висше образование в България, по мое време, никак не бе трудна задача. Имаше няколко сигурни варианти: да я закупиш моментално, да я изплащаш на вноски- тоест да си купуваш текущите изпити, да се явяваш от дъжд на вятър на лекции, или разбира се чрез ...
Гласът и беше топъл с лек акцент:
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...
Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, живо ...
Можеш да перафразираш Историята ,но не и да я промениш - нито по мой, твой или техен начин! Дезинформацията с която сме заливани ежедневно от световните медии не променя Истината, да, но пък променя мнението ни за Истината...
Глава 11 УПОВАНИЯ
1. О, православный и превосходный, ты устал повторять прежде сказанные сложения, а они тебе нужны. Старые Писания писаны на бересте, истлели, трудночитаемы. Пониманием истины войдёшь в Веру Учения. Как идти вперёд – опора нужна. Пусть твой день начинается с одного стиха Учения, зак ...