Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Прозрение (27)

1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

827 1 1

Тайната съставка

Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...

misha_sll

Проза » Разкази

1.3K 1 1

Не ме предавай

Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ...

670301

Проза » Разкази

932 2 1

Бумеранг

Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

965 4

Последният селянин

В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...

Eipril

Проза » Разкази

2.2K 9 24

Скъсаният косъм - 5.

5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 3 11

Причини 1 - Каубойска среща

***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...

Plevel

Проза » Разкази, Повести и романи

1.1K 8 16

Постулатите

на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...

Samadhi

Проза

1.1K 2 2

Петък вечер

„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...

esenna

Проза » Разкази

2.3K 4 13

Снишават се звездите - VІ част

НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...

Eleya

Проза » Повести и романи

986

Просто (не)познати

За да може всичко при мен да бъде
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.

artofselflove

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Огънче

Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...

dominosf

Проза

1.9K 4 6

Домашното

Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...

zelena

Проза » Разкази

1.4K 3 11

Бюрокрация

Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...

yserd

Проза » Разкази

1.3K 1 4

Проклятието преследва алчните - 11

Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.1K 2

В очите на рибата

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

perfanov

Проза » Разкази

849

Скъсаният косъм - 4.

4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2.1K 2 8

Белите коне и принцовете

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

1.8K 2 7

Доктор Вреден - глава 18

Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.3K 2 3

2 минути

Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...

Solas

Проза » Разкази, Хумористична, Други

1.4K 4 5

Заслужава ли си?

Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...

Средногорски

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

1.2K 1

Времето на убийците

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

perperikon

Проза » Разкази

1.7K 4 13

Тайнственият балкон или къде живеят летящите...

Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

1.9K 3 9

Няма безплатен обяд

По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...

DORA.1

Проза

1.7K 1 2

Злоба

Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...

Галина

Проза

1.6K 1 12

Проклятието преследва алчните - 10

Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Мечти

Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...

smalldoll93

Проза » Други

1.2K 3

В движение

Той беше пощальон. Обичаше работата си. Толкова я обичаше, че не можеше да си представи да върши друго. Всъщност неведнъж се бе убеждавал, че тази професия е единствената възможна за него.
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.8K 1 7

Скъсаният косъм - 3.

3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 3 9

Емоция / за конкурса за разказвачи /

Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...

СОЛАР

Проза

982

Последната картина

Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото ...

Аспасия

Проза » Разкази

995 3 4

Песни старого дома 🇷🇺

ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА.
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает сыпучие откосы, подтачивает опоры уставшей основы. Новые два дома, на добротных ровных наделах рядом построены, недалеко от пустыря посажены. Сквозняк шумн ...

Бетон

Проза » Разкази

1.6K

Градът на срама

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

JaneEm

Проза » Разкази

1.7K 2 1

Кафе с дъх на диаманти

Кафе с дъх на диаманти
Да те оберат посред бял ден – това си е чисто и просто кощунство! Представете си само: пиете си кафето рано събота сутрин, а яркото слънце, пухкавите като вакли овчици облачета пъплещи едва едва по синьото небе и досадно врещящите чайки, предвещават един страхотен уикенд, кога ...

JaneEm

Проза » Разкази

1.3K

Проклятието преследва алчните - 9

След като затвори телефонната слушалка, началникът на батальона се усмихна и си помисли: „Какъв прекрасен ден!” Тази утрин отново „райските двери” се отвориха за него. Кака Цеци (както целия личен състав я наричаше), неговата съпруга бе позволила да потъне в любовна забрава. Това се случваше, рядко, ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.8K 1 5

Причини

Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...

Plevel

Проза » Разкази

924 8 21

Скъсаният косъм - 2.

2.
Играта е много, много интересна...
Или – беше интересна...
Защото изведнъж спря...
После се оказа – завинаги... ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 4 14

Моят сън

Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази

2.1K 4 7

Спомен от подземието

Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи, когато дървата в камината отдавна са изгорели и сивкавобялата им пе ...

vega666

Проза

1.6K 11 11

Оградата

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Довереница

Проза » Разкази

3.3K 14 41

Проза и разкази от съвременни български писатели

Прозрение (27)

Тайната съставка

Не ме предавай

Бумеранг

Последният селянин

Скъсаният косъм - 5.

Причини 1 - Каубойска среща

Постулатите

Петък вечер

Снишават се звездите - VІ част

Просто (не)познати

Огънче

Домашното

Бюрокрация

Проклятието преследва алчните - 11

В очите на рибата

Скъсаният косъм - 4.

Белите коне и принцовете

Доктор Вреден - глава 18

2 минути

Заслужава ли си?

Времето на убийците

Тайнственият балкон или къде живеят летящите...

Няма безплатен обяд

Злоба

Проклятието преследва алчните - 10

Мечти

В движение

Скъсаният косъм - 3.

Емоция / за конкурса за разказвачи /

Последната картина

Песни старого дома 🇷🇺

Градът на срама

Кафе с дъх на диаманти

Проклятието преследва алчните - 9

Причини

Скъсаният косъм - 2.

Моят сън

Спомен от подземието

Оградата

Опашка