Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Снишават се звездите - ІХ част

ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...

Eleya

Проза » Повести и романи

832 1

Греховната тайна на принцесата

Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се о ...

Марчетоо

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Защото така...

Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ...

Anita765

Проза » Хумористична

1.6K 2 10

Прозрение (32)

1. Няма неподкупен човек, ако все пак се намери такъв, винаги може да бъде подменен.
2. Влюбеният човек гледа на света с розови очила, разлюбеният – с черни, а непозналият любовта – без очила.
3. Жената винаги може да те изненада с непостоянството си за неща – маловажни за нея и с настойчивостта си ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Ще стигна

Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ...

Lilia_Anna

Проза » Други

1.1K 3 4

Нечистите - 9

Финиан
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2K

Хлебарките в главата ми....

Първо, второ, трето, пето... Защо живота ми е толкова динамичен? Забравих какво е да седна без някой да ме дърпа и крещи, или да ми трошат телефона. Какво съм правила преди с всичкото това време? Няма значение. Сега темата е друга.
Преди десет години се чудех какво става с главата ми и търсех път къ ...

GearGhost

Проза

1.8K 1

Монолог на една майка

...Не може да се държи така с мен, сине, не може!...Не е редно!...Не е нормално!...
Преди няколко часа заваля и помещението пред банята – половината се беше напълнило с вода, като влязох. Знаеш – и миналата година се наводни долу, нали е вкопано в земята, от напукания цимент на площадката на двора, ...

PepiPetrova

Проза

2K 3 10

Когато ме отнесе каляската

- Ще бъдем едно, скъпи. Ще бъдем като едно, с теб и Бог.
- Мечтая си за този момент, скъпа!
...
Лежа си в леглото. Викам си, че ако това беше нечия история, ще започне тъжно, защото усещам, че скоро ще умра. Отдавна боледувам. Много болести, но това, което ще ме довърши е пневмонията. Лежа си в болн ...

robertratman

Проза » Разкази

1.1K 1 4

Причини 4 - Извън клетката

Има много причини да говорим празни приказки. Но винаги е било културно да се говори за времето. За температурите. Или, за финансовото състояние , като например: „Работиш ли?“ , „Къде?“ „Доволен ли си?“ Или за семейството: "Имате ли дете? Ходи ли на градина?" Бля бля, бля. Звучи отегчаващо, направо ...

Plevel

Проза » Повести и романи

883 6 7

Виждане

Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...

DORA.1

Проза » Разкази

1.2K 2 5

Бягство от ада #4

Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2.2K 1

Попара - 13.

Тази година ще стигне за бюджета…
Реклама. Ако ви е неприятно да виждате паразити по тоалетната чиния, представяте ли си какво им е на тях при гледката нагоре?
Обхваща ме оптимизъм, като сравня България с Украйна. А пък с Белорусия – направо еуфория…
За да дава мъжът повече пари на жена си, е нужно ...

генек

Проза » Хумористична

1.3K 4 5

Нечистите - 8.7

Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.5K 2

Защо така, бе мацки?!

Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, ...

Сенд

Проза » Хумористична

2.6K 4 45

Дъжд

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

exuded

Проза » Разкази

1.5K 2 12

Прелюдия за доктор Ганев

Много неприятна работа е този грип. Стовари ми се на главата в неподходящ момент и се наложи да изляза в болнични. На всичко отгоре ми натресоха един стажант за заместник, който не може да различи вагината от уринарния тракт – ега ти гинеколога, но има от ВМИ диплома като чаршаф. И този същият ще тр ...

radi.

Проза » Хумористична

1K 1

Завъртане между севера и юга

Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ...

gold

Проза » Разкази

912

Бягство от ада #3

3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2.2K

Здравей, мило дневниче!

Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ...

goblenka

Проза » Разкази

2K 3 19

Доктор Вреден - глава 21

Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.3K 1 2

Нечистите - 8.6

Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 2

Иванна 🇷🇺

ИВАННА
Старый вдовец Иоким Пресный хранил свою прежнюю удачу и забытую любовь. Носил плетённый в двенадцать кожаных жил арапник, гнал откормленного коня, и ещё шерстеобрабатывающий доход имел.
Он остановил сани возле собственной кирпичной трепальни, швы в кладке углубились от дождя и ветра, окошки м ...

Бетон

Проза » Разкази

1.6K

Попара - 12.

Статистиката показва, че на всеки мъж след 75 години се падат седем жени. За съжаление е късно…
Жената на моя приятел за мен не е жена. Ама ако е хубава и добричка – той не ми е приятел…
Милиони години ще бъдем скелети, ще срещаме скелети, ще прегръщаме скелети. Я поне сега да стиснем нещо по-сочно ...

генек

Проза » Хумористична

1.2K 1 10

Бягство от ада #2

2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.7K 1

Зов

18.12.2004 г.
гр. Габрово
Драги Явор,
Пиша ти това писмо с призив за съпричастност. Не помня дали съм ти разказвал за моята съседка. Най-вероятно не съм. Мина се казва. Не ѝ знам фамилията. Само знам, че е родена тук, в селото, в което живеем сега - Черневци. Селото е малко, има-няма 10 души живеят ...

AnaMarina

Проза

1.5K 1 7

Попара - 11.

/да продължим странната смесица от нашенски реалности/
Когато:
…мъжът каже весел „Добро утро“ – значи жена му го е оставила добре да се наспи
…жената каже весела „Добро утро“ – значи мъжът й не я е оставил да се наспи
…чуеш за теб да говорят само хубави неща – провери дали си жив ...

генек

Проза » Хумористична

1.1K 2 8

Цветята и последната тетрадка

Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше к ...

perfanov

Проза » Разкази

711 1

Спасителен чадър

Есенен ден. Когато излизах от вкъщи, бях убедена, че слънцето ще се задържи за по-дълго, ала определено грешах. Щом слязох от автобуса, за да се кача на следващия, който спираше близо до работата ми, забелязах, че изведнъж слънцето се затули от тъмни облаци. Като на шега внезапно от небето се изсипа ...

puntina

Проза

1.2K

Монолог по вайбъра

Какво да ти кажа? Да хукна към теб както до сега ли? Как да ти обясня защо няма, като дори не ми се и говори за това, и не само за това, не ми се говори с теб. Е, ако се беше случило преди време, сигурно -щях да ти се обяснявам и от дългото обяснение най-вероятно щях да се почувствам и виновна, че н ...

Станисла

Проза » Хумористична

1.5K 2 12

Транссибирски роман

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

perperikon

Проза » Разкази

2.2K 8 12

Проектът

Проектът
Живка енергично месеше тестото за коледната пита, а зелените и очи хвърляха искри. Изражението на лицето и красноречиво говореше, че нещо много силно я вълнува. Месеше и се подсмихваше, сякаш наричаше питата с коледни пожелания. Коледа беше любимият и празник. Всичките и най-скъпи хора се с ...

MalinaLuna

Проза

714

Сама жена

Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...

honesty

Проза » Разкази

767

Изненадата

Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...

di_t

Проза » Разкази

871 6

Проклет да си, Михаля, ако днес...

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...

линасветлана

Проза

1.5K 1 8

Дима

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

СветланТонев

Проза » Разкази

1.5K 2 4

А сега накъде

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

svetlitschka

Проза

1.9K 3 10

Монолог на един кмет

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...

mariamarkovska

Проза » Други

1.2K 3

Нечистите - 8.5

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.4K

Скъсаният косъм - 22. - финал

22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

873 5 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

Снишават се звездите - ІХ част

Греховната тайна на принцесата

Защото така...

Прозрение (32)

Ще стигна

Нечистите - 9

Хлебарките в главата ми....

Монолог на една майка

Когато ме отнесе каляската

Причини 4 - Извън клетката

Виждане

Бягство от ада #4

Попара - 13.

Нечистите - 8.7

Защо така, бе мацки?!

Дъжд

Прелюдия за доктор Ганев

Завъртане между севера и юга

Бягство от ада #3

Здравей, мило дневниче!

Доктор Вреден - глава 21

Нечистите - 8.6

Иванна 🇷🇺

Попара - 12.

Бягство от ада #2

Зов

Попара - 11.

Цветята и последната тетрадка

Спасителен чадър

Монолог по вайбъра

Транссибирски роман

Проектът

Сама жена

Изненадата

Проклет да си, Михаля, ако днес...

Дима

А сега накъде

Монолог на един кмет

Нечистите - 8.5

Скъсаният косъм - 22. - финал

Опашка