Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Момчето с карираната риза - 2

Сава работеше усилено вече трети месец в „пещите” на стъкларската фабрика, въпреки, че наближаваше декември и отвън ставаше все по-студено, в цеха беше горещо и едва поносимо, стъклото се топеше при температура около 1000 градуса. На село си бе ходил само веднъж, често взимаше смените на някой колег ...

rumbic

Проза

1K 10 13

Натам и насам - 5.

Краков е исторически град. Музей – не само в центъра, където е Старият град. Там има два търговски площада – голям и малък, маса църкви, музей, Ягелонският университет, галерии, театри, изложбени зали…
Тръгваме рано за оглед. Нали сме в центъра – модерния, близо ни е до Стария град. Сградата, в коят ...

генек

Проза » Други

884 3 13

Българско хоро

Не се кóсете! Не се тревожете!
Пусти ядове ги забравете!
И за ръ́це здраво се хванете!
Наше ' оро, българско тропнете!

Eipril

Проза » Други

738 3

Аутсайдер

Кой е аутсайдер*? Как се ражда един аутсайдер? Може би в аут - болница? При аут - акушерки? Навън? Някъде в полето? И да е така, какво лошо има в това? Нашите баби са раждали по нивите, под сенките на орехите... Докато са жънели със сърповете си житни класове, хлябът за децата си.
Аз съм се родил (з ...

Eipril

Проза

813 1 1

Точно сега, веднага...

Усещаш ли погледа ми?
Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...
Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох...
Както и да е, нали...
Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих ...

written-springs

Проза » Други

1.6K 7 11

Тик-так

Едри капки дъжд се стичаха по голите ѝ рамене. Зелените ѝ очи се променяха.
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?

silvina84

Проза » Разкази

1.9K 2 4

Убийство в Хамза

Литургията от затвора изпълва жълтото небе като малък гноен мехур. Хепатитът се влошава. Поглеждам нагоре от позицията си на обвиняема. Как конвулсивно трепери вулканът на Луната. Единствен ѝ е, но ще ни посипе с бял прах и ще предозираме като пинчери.
"Бях заключен в твоята кутия с форма на сърце", ...

ВеселинаРайчева

Проза

1.4K 1

.

Черните му напукани ръце внимателно отместиха камъка с трите руни, а под него се намираше някаква стара ръкохватка на меч със златист предпазител и рикасо. Внимателно и предпазливо я изкара от леглото й и започна да я разглежда с детско любопитство. Остеието беше отдавна счупено, а по малката остана ...

ПетърПехливанов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 1

Вяра.

Великден е. Христос бил възкръснал... Аз не Му вярвям. И никой не може да ме съди. Вярата или е в теб или не. Във мен я няма. Иначе имаме боядисани яйца, козунак. Агнешкото чака, да го сготвим, свежата салата да се овкуси. Да е празнично. Да е сплотено. Да е взаимно...
Преди осем месеца я видях. Слу ...

diesto

Проза » Разкази

789 6 1

Листо на вятъра - 5

Пред входа беше паркирана същата кола. Пътувахме дълго и се почудих, ако не ме върнат, как ли щях да се прибера. Шофьорът ме качи до последния етаж в една много висока сграда.
Посрещна ме красива жена, която реших, че е нещо като персонал, защото бе много вежлива, а зад нея стоеше друга, облечена по ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

1.7K 3 2

Посветено на К.Г.Юнг

Съвременният човек, в търсене на душата, функционира досущ като смарт телевизор, поддържащ 4К резолюция - той е орязан, с непълноценна операционна система, но (за сметка на това?) е скъп, безбожно скъп: и не на последно място - излишно модерен!...
NB: В смарт телевизорите, независимо от модела и нац ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

894 1

Да уловиш звезда

Момиченцето не спеше. Болката го отпусна и то лежеше неподвижно. Мислеше си, че ако се раздвижи, тя пак ще се върне. Нощта се беше спуснала неусетно навън и от прозореца на стаята се виждаха само звездите. Сякаш целият свят се състоеше от небе. Даря не помнеше откога е тук. Толкова дълго ѝ се струва ...

slavi2002

Проза » Разкази

1.5K 8 10

Ден като днешния

Има много начини човек да изчака да цъфнат пролетните вишневи цветове. Не, този герой не си нито ти, нито аз. Става въпрос за очарованието на природата, вдъхновяваща с ранобудното си розовострано лице критикарите по дух. Самовлюбените самохвалковци парадират, че с брилятнта оптимистична гримаса ще п ...

vitality2

Проза » Писма

1.3K 1

Н.Ч. "Пробуда"

Миризма на сяра и канал. Тежък задух сред уж разцъфналите дървета и мрачен небосклон. Четиридесет и пет градуса без следа от слънце. Във видимо неудобна броня, влачещ огромен двуръчен меч, сър Мефестес се подпря на монументална кована врата. Дебелички вади пот се стичаха по подпухналото лице на благ ...

murjoflos

Проза » Разкази

1.1K

Потъването на Созопол

Созопол потъваше бавно. Дъждът си валеше така спокойно, сякаш нямаше намерение никога да спира.
Слязохме от колата всичко беше мокро и тъмно. Сякаш от години никой не бе стъпвал в Созопол. Беше юли. Созопол потъваше през юли. Хората си бяха у дома, морето някак си и то валеше заедно с дъжда, упорств ...

LiYaa

Проза » Разкази

1.1K 3 2

Приказка за Шарлотка и Шарко

В една къща живеела една баба. Казвала се Шинка. Тя си имала едно куче на име Шарко и една котка на име Шарлотка.
Шарлотка и Шарко обичали да играят и правят бели заедно. Беля подир беля и баба Шинка само тичала с точилката подир тях. Ала те бързо се скривали в своето тайно скривалище.
Една сутрин Ш ...

Мерием

Проза » Приказки и произведения за деца

975 1

Разваленият празник

Хижата бе пълна с хора. Настроението бе приповдигнато заради празника. Лееше се алкохол, ехтяха радостни възгласи. Неколцина подпийнали дремеха на леглата покрай стената.
Момичето, което преди минута бе излязло да подиша чист въздух, влетя през вратата. Беше пребледняло, очите му гледаха стреснато.
...

Heel

Проза » Разкази

1K 1 1

Прозрение (43)

1. В спорът не винаги се ражда истината, но задължително се изясняват отношенията.
2. Религията става меч, когато се изчерпят всички други ходове.
3. Загубата е най-благородна, когато победителят признае твоето достойнство.
4. Интуицията е верен слуга, когато логиката отсъства.
5. Кучето те обича, н ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1

Красива лъжа

Беше един от онези дни, в които просто изпитвах желание да седна в градината надвечер, лекият пролетен бриз да гали косата ми, а аз да се наслаждавам на приятното усещане. Точно това и правех, докато не дочух някакъв смях отвън. Отворих градинската порта и излязох на пътя. Там зърнах някакво момиче, ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

616

2

Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.
-Здравей, как си, мале от кога не съм те виждал, какво стана с нея?
На Марто му беше омръзнало, лутането от г ...

Петяилиева

Проза » Разкази

2K 1

1

За втори път я сънуваше. Светицата, която народът боготвореше! Защо избра нея? Какво още й предстоеше? Чакаше отговора ден и нощ.

Ve2666

Проза

2.1K 2

На разсъмване

От скоро не съм добре, изобщо даже! Огромна буца се е спряла на гърлото ми, а сърцето ми забива лудо всеки път, когато те видя! Истината е,че ми липсваш, май съм влюбена! Какво направи с мен? Как изобщо ти хрумна да целуваш чужда жена на разсъмване? Побърквам се от мисълта за докосването на устните ...

Петяилиева

Проза » Писма

1.8K 4

1

Докато се бе опънала на креслото и допушваше поредната си цигара, Ани чу странен шум, а на стената за миг се мярна тъмна сянка. Тя бързо скочи изпущайки горящата цигара върху килима, сърцето и заби лудо, защото си спомни, че е забравила отключено. Ами ако бе някой от тях, дори за секунда не искаше д ...

Петяилиева

Проза » Разкази

2.4K 2 2

Песента на скореца

В тази топла майска привечер въздухът беше натежал от аромата на цъфналите люляци,преминаващите вече лалета и от медения прашец, разнасян от работливите пчели. Обагрен в пурпурно слънчевият диск се сливаше с хоризонта и го възпламеняваше така, че всеки погледнал право в него виждаше как земята и неб ...

LiaNik

Проза » Разкази

1.1K 9 20

Студио хикс

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

palenka

Проза » Разкази

2.4K 7 23

Има време!

Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща сре ...

Writer96

Проза » Разкази

936

Листо на вятъра - 4

Глава трета
Сценарият
На следващия ден наистина ми звънна този г-н Хоган и поиска да се видим. Нямах причина да му отказвам, напротив, чувствах се виновна и задължена. За момент се зачудих не трябваше ли да съм поласкана, че Джеръми Хоган ми определи среща, лично ми звънна по телефона. Колко ли млад ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

1.8K 4 6

* * *

Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш.
Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за т ...

sisita60

Проза » Писма

1.4K 1 4

Родолюбие

Вързвам въдици за попчета. Ние, въдичарите на Бургаския мостик, въпреки че виждаме, как рибарите с многото мрежи, от януари до средата на април, обират едрите лихнуси и стронгили, не се отказваме от своята слука. Каквото е останало, за нас е. Предимно дребни и средни попчета, а понякога и някое по-е ...

cosigin

Проза » Разкази

1.1K 1 1

Две голи истини

Животът в България, през двадест и първи век, не е свобода, а слободия. И режимът не е демокрация, а автокрация!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

898

1

Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...

Eia

Проза » Разкази

2.7K 4 18

Натам и насам - 4.

Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…
Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие ...

генек

Проза » Други

924 3 8

Спомени от далеч

Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...

Филип

Проза » Разкази

836 2

Рамката на Бориело

Изработи ме майстор Фабио Бориело през далечната 1613 г. Първият ми спомен, изобщо, е как той сръчно резбова дървото – явор, докаран от областта Ломбардия, – правейки смешни физиономии при всяко движение. Човекът обичаше занаята си и сякаш остави част от душата си в мен. Помня как ме гледаше с благи ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.8K 2 2

Пролетен танц

Вселената се събужда за живот. Багрите ѝ покриват всяка гънка на земята. Тогава в нея има само радост, цветя и хора, които жадуват за любов.
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас ...

yankova41

Проза » Разкази

1.9K

1

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

perperikon

Проза » Разкази

2.5K 2 17

Наследниците

-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..

di_t

Проза » Разкази

1.5K

Аз и Веска -продължение

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..

di_t

Проза » Разкази

1.4K

Беглецът

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…

di_t

Проза » Разкази

1.4K

Изневяра

- Бате, ще правиш ли любов? - дочу зад гърба си женски глас човекът с шапката. Сам не разбра, как се остави мургавото момиче да го хване за ръка и поведе към неосветената част от парка.
- Имаш ли пари?

Eipril

Проза » Разкази, Еротична

1.7K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Момчето с карираната риза - 2

Натам и насам - 5.

Българско хоро

Аутсайдер

Точно сега, веднага...

Тик-так

Убийство в Хамза

.

Вяра.

Листо на вятъра - 5

Посветено на К.Г.Юнг

Да уловиш звезда

Ден като днешния

Н.Ч. "Пробуда"

Потъването на Созопол

Приказка за Шарлотка и Шарко

Разваленият празник

Прозрение (43)

Красива лъжа

2

1

На разсъмване

1

Песента на скореца

Студио хикс

Има време!

Листо на вятъра - 4

* * *

Родолюбие

Две голи истини

1

Натам и насам - 4.

Спомени от далеч

Рамката на Бориело

Пролетен танц

1

Наследниците

Аз и Веска -продължение

Беглецът

Изневяра

Опашка