Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

За последно

Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...

bubulinabe

Проза » Разкази, Други

2018-11-02T15:30:19+02:00 1.1K 1

Сплав

Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...

figaro

Проза » Други

2018-11-02T14:22:05+02:00 1.1K 1

По магистралите на сънищата

За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-11-02T08:13:11+02:00 711 4 13

Пропастта на късмета

…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-11-02T08:11:42+02:00 631 2 8

Студ у дома, а топло навън

В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-02T06:59:54+02:00 724 1 2

Фланелка

Сега е есен и улиците и тротоарите са покрити с листа, мокри от дъждa. Oтвреме-навреме - всъщност често вали. Понякога в това време, в този град ме обзема самота. Както сега. Когато имам свободен ден от работа и се смрачи и започва да не ме свърта в къщи. Тук съм отдавна и би трябвало да познавам ня ...

robertratman

Проза

2018-11-02T01:20:12+02:00 771 1 1

Шахмат на чувствата

Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-11-01T19:43:08+02:00 984 12 17

Огледалният шах

Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахмат/ и Хосе Раул Капабланка /третият официален световен шампион по шахмат/ за предстояща реми-смърт на древната игра? Те са направени във връзка с бурния възход на шаха, при който полезните ходове, осо ...

vega666

Проза » Други

2018-11-01T17:51:13+02:00 1.2K 8 4

Да се гушкаш

На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момен ...

bubulinabe

Проза » Други

2018-11-01T15:55:50+02:00 1.8K 2 2

Сълзите на смеха 2

Добре е, че си взела решение да заживееш на село. Живата природа зарежда! Е, и връзката с хората, също е важна, не искам да прозвучи сякаш казвам: „Забрави за хората, иди в гората!“
- Да, разбирам те напълно! Всичко се обезсмисля, ако емпатът живее отделен от хората. Щом съществуват емпати, то не е ...

vqra.1

Проза » Други

2018-11-01T09:23:23+02:00 915 3 6

Природосъобразно

– Бе, какво ми пускат вечер по телевизора…/На него специално? По личния му телевизор?/
– А какво ти пускат? – питам заинтересовано.
– Новини разни… Какво ме интересува дали Путин и Тръмп ще се срещат, че и за какво ще си говорят? Ако стане нещо – ще разбера…
Интелигентен комшия е. Завършил СПТУ, пос ...

генек

Проза » Хумористична

2018-11-01T08:21:42+02:00 808 2 11

Да живее културата

Ела, ела! Нема да се плашиш! Нема да ти се карам! Сега съм в най-добра кондиция! Ей, страха съм ви взел, бе! Виж сега, искам да говоря нещо сериозно с теб! И да си записваш! Омръзна ми разни академичета и феодални старци да ми приказват насам-натам, че не съм бил културен! Ще видят те една култура к ...

Елка

Проза » Хумористична

2018-10-31T20:52:20+02:00 1K 6 15

Свободата

Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ...

генек

Проза » Хумористична

2018-10-31T08:02:52+02:00 958 4 9

Клецаин

Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с е ...

vega666

Проза » Хумористична

2018-10-31T02:59:20+02:00 1.2K 7 7

Чудовището

Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ...

robertratman

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-10-31T01:05:03+02:00 1.1K 1 3

Сълзите на смеха

Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...

vqra.1

Проза » Други

2018-10-30T21:13:25+02:00 1.2K 4 2

Речник на политическите термини в България

Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...

duffmckagan

Проза » Други

2018-10-30T13:43:36+02:00 1.1K

Приказка за Вяра, Надежда и Добрин

Моята история, която днес ще ви разкажа, е всъщност една необикновена история за приключенията на трима много добри приятели - Вяра, Надежда и Добрин. Но...нека не бързаме и да опитам да ви запозная с тях. Тримата приятели живеели в едно малко, китно и спокойно градче на име Слънчево. Вие чували ли ...

fallingstar

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-10-30T13:35:42+02:00 1.7K 4 4

Душата от студ не може да умре

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...

desitata

Проза » Други

2018-10-30T09:04:25+02:00 1.3K 4 1

Размисли и страсти по време на контролно

Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ...

chrisy26

Проза » Разкази, Хумористична

2018-10-30T08:45:31+02:00 1.7K 5 5

Ела

Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...

thedac

Проза » Други

2018-10-30T08:42:30+02:00 642

С храна си живял - край

33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-10-30T08:05:00+02:00 832 2 13

За едно катерене и няколко умирания

Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...

Ready_4_whatever

Проза

2018-10-29T11:11:38+02:00 1.2K 2 2

Тишината от рая

Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" ...

Аnna

Проза

2018-10-29T11:00:52+02:00 694 5

Килийки като в кошер

Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ...

kalli

Проза » Разкази

2018-10-29T10:53:37+02:00 2K 3 11

Малка нощна музика - 2

Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...

exuded

Проза » Разкази

2018-10-29T10:51:17+02:00 916 4 5

Ад или рай?!...

Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...

oven640330

Проза » Разкази

2018-10-29T10:42:14+02:00 926

Замъкът на Жабока-Принц

Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?
ЗАМЪКЪТ НА ЖАБОК ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-10-29T10:41:27+02:00 1.6K

С храна си живял - 21.

31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-10-29T08:13:57+02:00 932 1 7

В капана

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...

robertratman

Проза » Разкази

2018-10-28T23:31:05+02:00 2.2K 5 5

Ново начало

По един странен,но изключително красив начин си толкова разбита и наранена колкото мен. Опитвайки се да се впишем в този объркан свят се намерихме. И счупените ни парчета се превърнаха в добре подреден пъзел и по същия странен и красив начин ме допълваш. ❤

Alisa.T

Проза

2018-10-28T11:35:09+02:00 745 2

"Повече от всичко" - 3, с Яна (imperfect)

Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...

written-springs

Проза » Писма

2018-10-28T11:33:15+02:00 1.6K 5 9

Празнотата

ПРАЗНОТАТА
Странно как хората търсят нещо цял живот!
Повечето така и не го намират. Може би, защото не знаят какво точно търсят.
Някои от тях знаят, а други си мислят че знаят. Някои търсят приятелство, други любов, трети търсят семейство, а някои истина или може би пък кураж?! Истината е че нещата ...

The_Outsider

Проза

2018-10-28T08:18:15+02:00 1.2K

Когато времето не стига - погледни през прозореца!

Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-10-28T00:44:53+03:00 872 9 14

След дъжда

...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...

Аnna

Проза » Разкази

2018-10-27T21:22:24+03:00 667

Аз,Ти

Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...

suhache

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-10-27T21:18:25+03:00 1.3K 1

Сляпа надежда

Пролетта в Караново през 1990 година доста се забави. Пристъпяше на пръсти, плахо и страхливо като неопитен крадец. Из дворове и градини нищо не беше цъфнало. Само дрянът със своя жълт цвят разваляше черно-бялата картина. Усещаше се, че зимата си отива. Белият вятър подухваше едва и караше хората да ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-10-27T19:47:33+03:00 765 1 4

Любов

Влюбил се бръмбарът в една красива роза. Тя била най-уханната и най-алената сред своите сестрици от розовия храст.
- Прелестна си. Ще бъдеш само моя. – заклел се в сърцето си напористият ухажор.
И започнал да кръжи всеки ден около нея. С времето забелязал, че неговата любима има много почитатели. Пр ...

troia

Проза » Разкази

2018-10-26T23:19:43+03:00 2.1K 8 25

Да се влюбиш във вещица /откъс от романа/

Бягството
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен ...

KalinaIvanova

Проза » Повести и романи

2018-10-26T22:11:27+03:00 1.5K

Димитровден

Празник е. Димитровден. Край на строителния сезон. Колко ли хора празнуват имен ден, или професионален празник? Не знам. Днес, обаче, нали съм си зевзек, се подготвих за именни дни. Трима са! Всеки забележителен с нещо. Мъже. За всекиго съм подготвила по два огромни ореха, символ на мъжката им сила. ...

goblenka

Проза

2018-10-26T11:52:30+03:00 987 3 12