6 456 резултата
Човешките закони се създават,за да се спазват ...или да се нарушават. Явно и тайно Нарушителите се санкционират, но много пъти остават ненаказани. Задавала съм си често въпроса- защо е така?Но получих отговор едва когато разбрах,че над тия човешки закони стоят други- изконни и вечни, които се нарича ...
308
Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
602
1
2
В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
460
Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
529
2
Събуждам се...
Разстроено пиано. Стара, позната мелодия. Кървящи сълзи върху бяло-черните клавиши. Меланхолията се разхожда като аристократка из стаята. Мухълът дебне като контрольор. Дори кактусът вехне от тази мелодия. Тъгата се е пропила навсякъде. Из цялата къща.
И дочувам тази тъжна мелодия. Ко ...
Разстроено пиано. Стара, позната мелодия. Кървящи сълзи върху бяло-черните клавиши. Меланхолията се разхожда като аристократка из стаята. Мухълът дебне като контрольор. Дори кактусът вехне от тази мелодия. Тъгата се е пропила навсякъде. Из цялата къща.
И дочувам тази тъжна мелодия. Ко ...
949
2
5
- Нокту! Нокту!
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...
841
3
11
Открехвам завесата на миналото...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...
910
3
9
Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...
590
3
3
Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
469
3
7
Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
512
3
Трябваше ми юридически човек. Потърсих. Край голямата сграда на съда са леговищата на юристите.
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
315
7
10
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
568
4
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...
908
2
20
Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
474
1
Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
426
2
1
Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...
716
1
6
Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
504
4
Утрото беше навъсено, с тъмни облаци и докато вървеше към гарата едри дъждовни капки закапаха по земята. Влачеше куфара и беше така вглъбена в мислите си, че едва когато влезе в чакалнята усети, че косата й е мокра. Купи си билет и едно какао и докато топлеше пръстите си в чашата се сети за думите м ...
472
2
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
480
3
4
Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
708
4
Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
364
Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
490
10
В материала си "Нови признаци за делимост":
https://otkrovenia.com/bg/proza/novi-priznaci-za-delimost
ви изложих как да намирате признаци за делимост на едно нечетно число К, което не окончава на 5. Ключова роля в тези признаци играе едно ключово число X /простете ми играта на думи/, което намирате ...
https://otkrovenia.com/bg/proza/novi-priznaci-za-delimost
ви изложих как да намирате признаци за делимост на едно нечетно число К, което не окончава на 5. Ключова роля в тези признаци играе едно ключово число X /простете ми играта на думи/, което намирате ...
546
4
В този материал ще стане дума за това как да познаем дали едно цяло положително число се дели на друго цяло положително число, което е нечетно и не окончава на 5, без да осъществяваме процеса на деление.
И така, нека имаме едно предварително избрано цяло положително число N и едно друго положително ...
И така, нека имаме едно предварително избрано цяло положително число N и едно друго положително ...
846
8
2
Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...
399
5
15
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
418
4
В кодирани слова е вложен символ.
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите ...
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите ...
274
Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
1001
2
9
Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...
426
1
2
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
541
3
4
Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.
348
2
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
474
1
"Смъртта не идва, когато я очакваш. Тя идва, когато слизаш в кухнята за мляко." - беше казал един злодей от филм.
Знаеш, че идва...Очакваш я. И все пак... идва неочаквано. Но, когато главата ти вече пуши, нямаш право на сълзи. Когато поемаш товара, нямаш право на сълзи. Когато пазиш тези, които зави ...
Знаеш, че идва...Очакваш я. И все пак... идва неочаквано. Но, когато главата ти вече пуши, нямаш право на сълзи. Когато поемаш товара, нямаш право на сълзи. Когато пазиш тези, които зави ...
389
1
1
Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
484
4
Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...
581
8
Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...
343
Криех се зад прозореца. Мълчах. Копнеех да видя онова, от което най-силно бягах. Сякаш този прозорец беше екран, който прожектираше миналото ми. Изпълнено с недоизказаност. Неразкрити карти. Тайни погледи. Миналото ми, изпълнено с...
Погледнах златистата светлина на нощната лампа. Наблюдавах прашинк ...
Погледнах златистата светлина на нощната лампа. Наблюдавах прашинк ...
1285
4
15
Пропуснах хиляди залези. Загубен между паралела и реалността. Между примамливия сън, в който усещах косите й около лицето си, и стотиците километри, които ни деляха. Между „тук и сега“ и „никога повече, защото...“. Между мечтаното и заслуженото, между пътя и пропастта.
А тя спеше до избраното, а вре ...
А тя спеше до избраното, а вре ...
553
4
3
(1) Събуждането
Шайилиел
Днес се събудих и реших, че ще се самоубия. Ето вече чувам: ама как така, ама защо? Целият проблем е в ангелските тръби. Да, да, същите онези, които причиняват бедствия и катаклизми на Земята. Представете си как действат на бедната ми глава, когато звучат точно над мен. Ами, ...
Шайилиел
Днес се събудих и реших, че ще се самоубия. Ето вече чувам: ама как така, ама защо? Целият проблем е в ангелските тръби. Да, да, същите онези, които причиняват бедствия и катаклизми на Земята. Представете си как действат на бедната ми глава, когато звучат точно над мен. Ами, ...
490
1
10
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
524
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
