Проза и разкази от съвременни български писатели
Родопско сърце - 12
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...
По света у нас - събота сутрин
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...
Горе
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...
Мóре, сестрице, честта си давам, телевизора – не
Прозрение (15)
2. Спомените - носталгия по отминалите дни.
3. Съвременните "кръстоносци" отново са в битки за спасение на своя Йерусалим.
4. Интернет - остров на безплатни удоволстия.
5. Световните водачи имат мисия за народно добруване, само у нас – лидерите ...
По света у нас
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...
Снишават се звездите - ІV част
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...
Внезапна среща
Златната есен
Тоягата винаги има два края.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...
Чудо
Спор
Двойната корона на злото, гл. 4
Джини знаеше, ...
18+ Игрите на страха-осма част
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната н ...
Под дъгата
Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...
Така стават хубавите работи
Луната
Свободно падане
Повярвайте ми...
Последното преобразуване
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
Камъкът и белия чаршаф
Цената на Живота
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...
***
Непростимо добра
Последна спирка- лудостта
Най-сладката работа
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
Когато обичаш
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
***
Дядовата ръкавичка
Дойде есента и неговите роди ...
Етюд № 2 (Той остана)
Седях там, направо върху светлозелената трева, и усещах слаба усмивка на лицето си – усмивка, която никога не ...
Завръщане /Из "Това и жабите в блатото го знаят/
Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая… Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама. ...
Договорихме се
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...
Прозрение (14)
2. Винаги всичко е било едно и също, само ние си мислим, че светът започва с нашето раждане.
3. Във всеки човек има някакви заложби. Въпросът е дали някога ще бъдат открити, а ако все пак по случайност това се случи, мързелът ще позв ...
Нощ в клуба - 11.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...
Лидерът - глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...