Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Миниатюри

ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
826 4 6

Ужасно

Родителите са толкова ужасни…
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето. ...
The_Outsider (Dark Wolf)
The_Outsider
Проза
1.1K

Късметлия

От малък си беше късметлия…
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него пад ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
897 3 7

Кървави следи в лабиринтите. Глави четвърта и пета

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
688

Пара гнедых (часть 4) 🇷🇺

Нет ничего слаще ветра родины, три года долго идут, а три широкие реки переплыть всего забава для коня.
Только пустыня морская преграда коню.
Многочисленные табуны столетиями пасутся вдоль тучных степей Причерноморья, бьют копытами пути давние по: таврённой многими народами Таврии, бессребренице Бес ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Повести и романи
1.6K

Живот без продължение

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...
JulianaNikiforova (Юлиана Никифорова)
JulianaNikiforova
Проза » Разкази
1.8K 7 10

Сърцето

Сърцето е нашият пътеводител.
То е съставено наполовина от душа и наполовина от кухина.
Тази кухина трябва да се запълни с друга половина.
Когато две сърца се срещнат и си паснат,
едната половина на едното сърце прави копие на половинката си душа, която притежава, и я слага в кухината на другото сър ...
The_Outsider (Dark Wolf)
The_Outsider
Проза
1.5K

Плувайте, плувайте, мамка му

Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяп ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Разкази
1.3K 2 2

Оферта

- Добър ден!... Не, не затваряйте вратата. Още не знаете какво ще ви предложа... Ох, ох! Кракът ми.... Оооох... Благодаря! Ще седна... Искам да ви направя стахотно предложение. Нашата фирма - световноизвестната "Енимал планет трейд за еврибоди", ви предлага изключителна оферта. Ето - вижте! Този сло ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
837 2 6

Лъжата, сама за себе си! (Огледало!)

Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...
katt (Кат Кат)
katt
Проза » Разкази, Други
1.9K 2 4

Сънят на Барет

Само мъртвите ще видят края на войната.
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
Syd_Barrett (Николай)
Syd_Barrett
Проза » Повести и романи
2.3K 4 8

Силуетът зад ъгъла

Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на е ...
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
AdelaideKaltenberg
Проза » Разкази
1.3K 4 3

"Не ме съдете" 30

Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Повести и романи
1.6K 2 6

Трапът

Тя се опита да си спомни коя е, но не успя. Потискащото чувство, че личността й се е разпаднала на парчета като изтървана от високо ваза обаче бързо се стопи, благодарение на медикаментите. Унесена в неспокойна дрямка, тя престана да напряга измъчената си глава. Така бе много по-хубаво, много по-спо ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
2K 1

Централната крайна улица

(За разлика от измислените приказки, тази не е с хепи енд…., защото е истинска)
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улиц ...
heartandsoul (Надя)
heartandsoul
Проза » Разкази
746

Кървави следи в лабиринтите - част трета

ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Кракат ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
633

Пара гнедых (часть 3) 🇷🇺

- На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я давно его не видел, до полуночи доедем, у него и заночуем.
Хлестнули запряженных лошадей молодцы, Тимо расширенной повозкой с двумя привязанными сзади лошадками, впереди едет; Панчо с двумя парами то ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Повести и романи
1.7K

Споразумение

В ранната утрин, когато колите за събиране на боклук и птичките още не бяха озвучили тихата уличка, до голямата кофа спря продърпаният, но вече полузимно екипиран клошар Васко. С опитен замах отвори капака. Бързият поглед му показа, че вечерта е била добра не само за жителите на уличката - част от т ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
775 1 4

Ханджийки - 3. Омайно вино - край.

***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази
1.7K 8 19

Цяла вечност в една секунда 3 (последна)

"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държе ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Разкази
1.1K 2 4

Самота или свобода

Беше тиха нощ.Толкова тиха, че можеше да чуе как снежинките падат на земята. Дори вятърът се беше отказал да разрошва косата ѝ а само от време на време повдигаше крайчето на шала, който си бе сложила. Момичето обърна глава към тъмното небе и остави лицето си на нежната милувка на снега. Пое дълбоко ...
JulianaNikiforova (Юлиана Никифорова)
JulianaNikiforova
Проза » Други
1.5K 3 7

Когато те няма...

Сега съм сам,макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря. ...
Боби79 (Ганчо Попов)
Боби79
Проза » Писма
1.3K

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 11

Когато Елка се прибра в къщи, видя Иван да пренася в колата костюмите си със закачалките и няколко кашона с вещи.
- Отиваш ли някъде?
- Да. В апартамента.
Ставаше въпрос за апартамента на починалата му леля, в който щеше да живее Джини.
- Защо? ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Повести и романи
789

Проклета съм била!

Упрекват ме, че съм черногледа и проклета! Не съм, бе!!! Просто съм реалистка! Да речем, ей я онази дебелана от третия етаж Гинчето! Като слиза по стълбите и с памук в ушите я чувам как пуфти като локомотив. Прилича на диня! Така се е окръглила! Ама защото яде!!! И все се оплаква колко е зле, каква ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1.3K 8 16

Кървави следи в лабиринтите - част втора

ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм н ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
703 1

Проблясъци

Животът е за богатите, за всички останали ни остава да вярваме в Бог!
Разликата между хората не е в богатството, а в дебелото им черво!
Има ли значение че живеем в 21 век, след като мисленето на някои се е застопорило в Средновековието
По какво се различава човека от животното?
По това че има чувств ...
Соларе (Румяна Друмева)
Соларе
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K 3 4

Гласът на разума

В детската градина се стремеше да седне до стената – за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
791 4 16

Окото на настоящето

Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Други
618

Силата на любовта

Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Други
598 2 2

Празник

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаич ...
JulianaNikiforova (Юлиана Никифорова)
JulianaNikiforova
Проза » Разкази
1.1K 1 6

Няколко писма до теб-13

Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...
maracuja (Мария Георгиева)
maracuja
Проза » Писма
1.4K 1 1

Кървави следи в лабиринтите

КЪРВАВИ СЛЕДИ В ЛАБИРИНТИТЕ
Повест
Слънцето се спускаше към хоризонта. Дългият, почти летен, ден не искаше да се предаде, но вечерта го поглъщаше бързо. Вятърът помете и последната светлина и я захвърли на пелени върху зелената гора. Там тя зимоморничаво се разпръсна сред шубраците. Гъмжилото от хор ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
692

Към града и към света

Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.
– Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.
– В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.
– В смисъл, че те виждам двоен. Трии ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази, Хумористична
974 1 6

Счупени криле - глава 15, 16

Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
CrystalReign (Crystal Reign)
CrystalReign
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
830

Скок

/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разполо ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Разкази
941 1

Цяла вечност в една секунда 2

📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Разкази
959 6 5

Сълзите на мъдростта

Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Други
684 5 6

Времена

Какво време настана само – пазарно. Та се налага в речника след думи като любов, патриотизъм, хуманизъм, морал да се пише в скоби “остаряло, архаично”.
Една любов само остана - към парите. Имаш ли пари – всичко можеш си купи. Лекарите дори ще намерят всяка нужна им болест срещу парите ти. И в отделн ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
802 1 6