Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Етюд № 5

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Опомняне

Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...

ЕлисаветаЕмилова

Проза » Разкази

1.2K 2

Първа среща...

Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Хумористична

1.4K 2 2

От село в София и от София в село

Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...

Galifray

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 1

Тракийска душа - 3

***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

1.5K 6 25

"Венец на природата"

Съвременният човек Неусетно се превръща в Изрод... Не знам дали това е проблем, но определено е Проблем, че това НЕ притеснява Никого!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

962 1 5

Тялото

Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...

Аnna

Проза » Разкази

1.1K 4 7

Пазачът на фара

– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...

slaveja123

Проза » Разкази

1K 3 7

Воден пистолет

Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...

Мильо

Проза » Разкази, Еротична

1.3K 1 1

Да се влюбиш във вещица /Неочаквана среща/

Няколко дни се скитах. Вървях все на юг към планините или поне така си мислех. Благополучно успявах да избягна всякакви срещи с хора. Внимателно заобикалях селата и градовете. От хората, останали в тях, едва ли щеше да се намери някой, готов да помогне на една бегълка. Прекарвах нощта на закътани ме ...

KalinaIvanova

Проза » Повести и романи

930 1

За тълковните речници без приложение

И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...

Anita765

Проза » Разкази

931 5 5

Болник

Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен ...

latinka

Проза » Хумористична

1.5K 1 7

С храна си живял - 10.

10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2 17

Как се провали тролчето Спас

Малката принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцеса на есенните глухарчета, навърши шест месеца. Черешите узряха, глухарчетата цъфнаха и стана време да посети замъка на прабаба си, графиня Иванка. Всички много се радваха и бяха готови за височайшето посещение, нетърпеливо гледаха към улицата, къд ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 1

Огледалото /част 15/

Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – лю ...

AnaMarina

Проза

1K 1 2

С храна си живял - 9.

9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2 8

Патриотизмът е някъде другаде

Напрежението в директорския кабинет се усещаше по косъмчетата на кожата. В стаята прави до вратата стояха жена на около тридесет и пет, а до нея възрастен мъж – слаб и прегърбен, с побелели коси, за когото годините вече нямаха никакво значение.
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...

СветланТонев

Проза » Разкази

874 2 5

Изборът на розите

Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия х ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 4

Уиски и любов 2

Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...

Аnna

Проза » Разкази

805 2 3

Насила болен

В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

1.1K

С храна си живял - 8.

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2 11

Почти приказка

Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха ...

troia

Проза » Разкази

1.7K 3 8

Преди да се роди принцесата

Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й п ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

886

Внимавай каво си пожелаваш!

Голямата радост! Голямото чудо! Хубавата Рада му пристана! Колко молби бяха! Колко ходи подир нея! Не! Искала гражданка да става! Искала шапка, чадърче, лачени пантофи... Не щяла да се бъхти на полето и да мирише на обор! И... Ей го! Рада сама му дойде! Хич и не попита, как така, вече не ще град. По ...

goblenka

Проза

1K 5 17

Въздействие от ада (3-та част)

Въздействие от ада (3-та част)
Ужаси
Когато се прибрах, отново усетих познатата празнота на къщата. Иво започваше да ми липсва ужасно много – или поне тялом, защото духом очевидно не си бе отишъл. Реших първо да отида в неговата стая, защото съществуваше вероятност там да има нещо, което да хвърли с ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2.3K 4 11

Толкова буквално

Толкова буквално
Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се и занареждахме – ей, гледай какво нещо е животът! Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Та и ние ...

hristam

Проза » Разкази

962 2 6

Лошо начало

Тя беше една от милиардите мравки. Милиардна дроб от едно дишащо цяло. Погледнато от високо - нищо не значещо в големият поток от мравешки крачета, но все пак вмъкнато във верижната брънка, наречена буболечешко живуркане.Често я настъпваха, натискаха малката и главичка, подритваха я. Е, тя си живееш ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.2K 4 12

С храна си живял - 7.

7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без в ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

996 2 7

Щастлива ли си?

Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...

thedac

Проза » Други

825 3

Баща

Свободна ли е пейката, момиче… може ли да поседна?... Благодаря…
Наистина е хубаво тука. За първи път идвам. Хем да видя какво все го хвалят тоя Бачковски манастир, хем мурсалски чай искам да си купя… Мноого е хубаво. Все ми е било чудно – как все на такива местенца, сякаш паднали от Рая ги правят т ...

Marmadun

Проза » Разкази

1.5K 3 4

Надежда

Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...

дъждове

Проза » Други

920 3

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXII,XXXIII

Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.1K 1 2

С храна си живял - 6.

6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2 6

На добър час, Исмаиле!

Пиша тези редове по повод неотдавна видялата бял свят стихосбирка на Исмаил Али - наш колега по перо и приятел. Бях много приятно изненадан, когато Исмаил ми подари надписана тази първа своя стихосбирка, озаглавена: "Орцево Глас от Родопите - ехо от Рила и Пирин". Аз не съм литературен критик и нико ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

3.2K 13 15

Прозрение (17)

1. Самотата е оправдание за егоизма.
2. Как да съхраня себе си и да бъда модерен?
3. Колкото по-дълго се трупа желание, толкова по-силна ще е страстта.
4. Ненаучените уроци днес, ще повтаряш утре.
5. След всяка обида ставам по-мъдър.

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

907 1

Мая и Ния

Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детств ...

megans

Проза » Разкази

2K 2

Ти уби жена ми

Воден от бушуващите си емоции, младият мъж крачеше по парковата алея, право към обекта, който бе издирвал повече от месец. От напрежението всичко пред погледа му леко се размазваше и мислите му бяха доста объркани, но решимостта му да търси конфронтация си оставаше непоколебима. Не знаеше какво точн ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 3

Ева във влака

Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...

Writer96

Проза » Разкази

1.7K 1 1

Забравените тлеещи мигове

Анелия и Димитър се запознаха в началото на лятото,на рождения ден на техен общ приятел. На партито имаше много хора, но когато ги представиха един на друг, между двамата като че ли бе прехвръкнала искра. До края на вечерта си говореха на различни теми. Излизаха на терасата. Гледаха звездите. Сподел ...

perfanov

Проза » Разкази

864 1

Не вярвам

Топла майска вечер.
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум. ...

I_love_food

Проза » Писма

946

Проза и разкази от съвременни български писатели

Етюд № 5

Опомняне

Първа среща...

От село в София и от София в село

Тракийска душа - 3

"Венец на природата"

Тялото

Пазачът на фара

Воден пистолет

Да се влюбиш във вещица /Неочаквана среща/

За тълковните речници без приложение

Болник

С храна си живял - 10.

Как се провали тролчето Спас

Огледалото /част 15/

С храна си живял - 9.

Патриотизмът е някъде другаде

Изборът на розите

Уиски и любов 2

Насила болен

С храна си живял - 8.

Почти приказка

Преди да се роди принцесата

Внимавай каво си пожелаваш!

Въздействие от ада (3-та част)

Толкова буквално

Лошо начало

С храна си живял - 7.

Щастлива ли си?

Баща

Надежда

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXII,XXXIII

С храна си живял - 6.

На добър час, Исмаиле!

Прозрение (17)

Мая и Ния

Ти уби жена ми

Ева във влака

Забравените тлеещи мигове

Не вярвам

Опашка