Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

Есенна песен

Мъглата се спусна като бяла завеса пред заоблените била на Родопа. Птиците бяха отлетели. Мирисът на есен не пробуждаше живот. Тревата беше попарена от слана. Тъжна и тиха есен. Не искаше да прилича на никой. Криеше се в себе си. Линееше.
Старата чешма обрасла в мъх шумолеше и се изливаше в зеленяса ...
849 8 13

"Повече от всичко" - 2, с Яна (imperfect)

Роклята ли?
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...
1.9K 7 5

Бебе по клинична пътека

Калин Китаеца слизаше мудно по фасадата на една пет етажна кооперация. Последната седмица не му се стори кошмарна, тя беше такава.
Преди десетина дена почти си отряза палеца на дясната ръка. Нелепа история. Режеше дървата в двора на майка си. Циркулярът, макар и стар, самоделен, от времето на социал ...
1.3K

Пазар

Днес на Пазара за молитви беше спокойно. Слънцето грееше меко, температурата устройваше всекиго и клиентелата беше слаба. Та на кого са му нужни молитви в хубаво време?
Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри прод ...
1.5K 3 2

Тракийска душа - 2

***
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...
1.2K 8 21

С храна си живял - 5.

5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...
1.2K 2 9

Хищник

О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...
724 2 2

Измамно приятелство

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...
1.8K 1 5

Дългият път към куково лято

Здравейте, драги читатели!
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...
935 3 7

С храна си живял - 4.

4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...
1.1K 2 10

Тракийска душа - 1

Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тез ...
1.6K 9 16

С храна си живял - 3.

3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В м ...
1K 2 4

Юнзула

Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - ра ...
1.3K 6 8

Урокът на Хитър Петър

Урокът на Хитър Петър
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...
890 3

Измислих си цвят

Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
1.4K 3 3

Бай Мишо

Кога и защо е станал Бай - не знам. Слушам за него вече 10 години и все си е Бай. Казват, че така се обръщат към майстор. Ама, ние се обръщаме така просто към по-възрастен. Та, наскоро се запознах с тази личност. Не! Не преувеличавам! Личност е! При това, забележителна! Бай Мишо се оказа около 70 го ...
2K 4 17

С храна си живял - 2.

2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...
1.1K 2 11

Писател

Писател
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...
916

Двойната корона на злото, 7

Върнаха се няколко дни преди първото заседание на новоизбрания парламент.
-Мога ли да целуна един министър председател или е прекалено лично?- каза Джини на баща си, който я посрещна на летището. Той мълчаливо я притисна към себе си. Беше странна, като че ли беше напълняла, а черната й коса беше изб ...
1.1K 1 3

Ключето

/част 1/
Вятъра я накара да потрепери. Въпреки това не закопча палтото си, нито дори се опита да се загърне с него. Продължаваше да върви и да се бори с мислите в себе си. Борба, която не спираше и която я побъркваше от известно време.
- Слаба си - измърмори на глас и се огледа, стресната от собстве ...
1.3K

Нивы детства 🇷🇺

Нивы детства
Даль полей, бескрайнее небо, высокое горячее солнце, и отовсюду тёплый ветер.
Эх, Бессарабия - край скучный, распаханная везде степь. Посевы и насаждения кругом колышутся: виноградники, сады, заросшие баштаны, море нив колосистых, кукуруза; и отары овец – словно облака упавшие плывут.
Д ...
1.7K

Погнусата и сляпата Вяра

Времето се смени толкова рязко, сякаш някой бе сбъркал разписанието на студения северен вятър. Пълните с шумни младежи улици, бавно започнаха да запустяват. Ще забележиш само няколко минувачи или най-много местните пияници с техните малки шишенца. Дори във въздуха се долавяше нещо различно, навяващо ...
683

Архиви

Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...
836 1 2

С храна си живял - 1.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
Не е за слабонервни, стресиращи се, романтици, девици! Проверете предварително да не сте бременни или с нервозни сърца! Не препоръчвам пълни стомаси - лесно се разтоварват! Т.е. - полезно е за отслабващи...
1.
Плъхът беше прекрасен – едър, сочен, ухаещ на храна. Двадесет чифта очи хи ...
1.2K 2 14

Обвинението

Тя седеше на неудобният кожен диван, леко присвила единият крак под себе си и облегнала гръб назад. Вратът я болеше, а в устата си имаше остатъчен вкус от различните видове коктейли, които беше опитала. Добре, че се ограничи до тези с един вид алкохол, в противен случай щеше да и е много-много трудн ...
1.1K 5 15

По струните на изгубената мелодия-Глави XXX,XXXI

Глава XXX
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...
1.1K 1

Прозрение (16)

1. Безнравствените желания са безгранични.
2. Непозволените средства дават по-бързи резултати.
3. Всяка прочетена книга ни приближава с една крачка към дълбоката печал.
4. Не се надявай на чудо, след като без да предполагаш си убил своя ангел-пазител.
5. Преди да изрека някаква мисъл, някой друг веч ...
949 2

Родопско сърце - 15

***
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от ду ...
1.5K 5 18

Ежедневието на пилота

Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.
Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.
Голям парк, з ...
789 2 10

Любовното обяснение на един автомонтьор

О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!
Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата и започна да бие на четири такта с максимални обороти ...
1.9K 5 7

Черно; Бяло

Въглен и диамант. И двата оставят следи. И двата могат да пишат. Диамантът издълбава; отнема от материята, на която пише. Въгленът оставя от себе си. Диамантът е войната. Въгленът е любовта. Диамантът е дете на безброй години действие на природата. Въгленът е дете на дни, часове, или минути пламъци ...
2.9K 9 5

Ретроградна еволюция в Съмърдед

Картината, висяща на пропуканата стена, придаваше неописуема, неповторима атмосфера в заведнието. Тя пленяваше със своята злокобност, загадъчност и някак си обединяваше клиентите чрез тъгата, която разпръскваше в сумрачното помещение. Там почти всички се чувстваха като близки и нямаше стени, които д ...
2K 1 3

Немила и Недрага

„Колко е хубаво да си говориш с мислите в леглото по пижама? – премина през главата на момичето, след поредния „автоматичен залп” от изнизали се пачки* на мисловни картини и настъпилата временна тишина на бойното умствено поле.
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...
964 4 11

Орташка работа

Знаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия, неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най-ху ...
3.1K 4 9

Двойната корона на злото гл. 6

Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомени ...
897

Контракция-т.е.-свиване на обема (в „хайку-рамка“)

По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш
1.6K 1

Пирожки

Лимузината спря на пешеходната пътека и от нея слезе красива млада жена, с дълго палто от бели норки. Тя сложи черните си очила срещу слънцето и тръгна по оживената улица на малкото градче. Тъмната ѝ атлазена коса беше прибрана във висок кок. Носеше високи луксозни ботуши и като че ли при всяко потр ...
919 13 24

По правилата

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...
920 2 8

Когато снеговете се стопят

Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...
1.4K 5 7