Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Седем летни морски разказа 1

Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...

perperikon

Проза » Разкази

2.2K 3 2

Водовъртеж на световете - 9.

Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

888 1 3

Водовъртеж на световете - 8.

Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

893 1 5

Рачел - Седма част.

***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...

LiaNik

Проза » Разкази

963 6 12

Водовъртеж на световете - 7.

Глава тринадесета
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

936 1 3

Опияняваща любов

Да срещнеш любовта на живота си не е много лесно в днешно време. Живеем в свят в който главно се гледа външността на човека, а не неговата истинска същност. Трябва да ценим хората които мислят за нас и които ни обичат, а не тези които просто се възползват от тялото или красотата ни. Хората които си ...

Мери.13

Проза » Разкази

1.5K 1 5

В цирка

Тук почвата не беше тъй рохка. Отдавна не беше копано. Плевелите се бяха впили в розите, а около тях – шипки, ялови, с кафяви връхчета.
– Язък за хубавия корен – кахъреше се и плюеше на дланите си. – Трябва всичко да се окопае.
Огледа другите растения. Има много работа. Нищо. Лека-полека ще ги оплев ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 5 9

Моята Самота

Моята Самота
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка.. ...

valcanyon

Проза » Други

935 3

Различно

- Имаш красива цветна градина!
- Така е, полагам много грижи за нея. Всяко цвете ме дарява с радост. Погледни тези мили теменужки, а ето там виждаш ли червената роза ухае невероятно!
- Прекрасни са, но това бяло цвете, изглежда различно и защо е единствено?
- Не зная от къде се появи, не зная дори и ...

Галина

Проза

1.6K 2

Водовъртеж на световете - 6.

Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

997 1 1

Писма до теб

Затварям очи. Пиша ти писма. Но не с химикал,не на лист от тетрадка. Пиша с мисли върху вътрешната страна на клепачите си. Те трептят. Използвам само главни букви. Ръкописни. Много удивителни знаци. Въпросителни. Многоточия... Често греша. Задрасквам написаното. Бъркам "Обичам" с "Отричам". "Остани" ...

Eipril

Проза » Писма

1.4K 7 6

Мама патица и трите малки патенца

Ходихме тия дни на село до баба с детето. То е на 4г и половина. Трябваше да окосим райграса. Градината на баба – едната половина е засадена със зеленчуци, ягоди, малини и овошки, а другата с райграс и цветя. Баба ми е жилава родопчанка, да ми е жива и здрава и когато става дума за работа, може да с ...

Plevel

Проза

893 10 14

И никой не разбра кой беше отворил прозореца

В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...

Петър1

Проза » Разкази

543 8

Ученически тревоги

Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно. Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...

Галина

Проза

1.7K 1

БГ-екзистенциализъм

В България няма нито Холивуд, нито пък Боливуд, но всички до един играят най-различни роли: едни са УЖ депутати, други - доктори, трети - учители, дори и работниците не са работници, а - екзистенциални философи/терапевти, които от ВСИЧКО разбират, но в НИЩО не са професионалисти!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 1

Гинкини тегоби

Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...

styd

Проза » Разкази

1.3K

Ранняя бахча 🇷🇺

РАННЯЯ БАХЧА.
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...

Бетон

Проза » Разкази

1.7K 1

Към вечността

КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...

NadeBo

Проза » Разкази

546

Танц за огън и лед

Има една специална емоция и тя най-добре се предава по един специален начин. Тази емоция е страстта а начинът и на визуализиране е танцът. Колкото по-силна е тази емоция толкова по-красив е танцът, който я олицетворява. Колкото по-дълго е сдържана, толкова по-буен е начинът и на осъществяване чрез д ...

Fenris

Проза » Разкази

1.2K 3

Нечистите - глава 7.9

Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.7K 1 1

Тайна...

ТАЙНА...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала... ...

muzika70

Проза » Разкази, Хумористична

1.4K 2 4

Преход

Ей вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем.Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление
Знаем - там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се измие ...

генек

Проза » Хумористична

800 2 9

Водовъртеж на световете - 5.

Глава девета
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

842 2 3

Отлетяло щастие

В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената мод ...

СветланТонев

Проза » Разкази

679 3 2

Водовъртеж на световете - 4.

Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

935 1 3

Няколко писма до теб-15

Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...

maracuja

Проза » Писма

1.5K 2 3

Малшанс

- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

973

Храненица

Цял ден колата не спря да лъкатуши по черните селски пътища. Сивата магарица отдавна се беше уморила, ама Илия я припираше да върви, че трябваше до вечерта да са стигнали. Още не беше толкоз горещо, както друга година в края на май. Даже днеска облаците се бяха скупчили в небето и скриваха слънцето ...

Boyan

Проза » Разкази

2.3K 4 5

Нечистите - 7.8

Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...

Shay

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.7K 1

Разказ в петдесет и пет думи

Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

1.2K 3 4

Мъртъв до раждане

– И днес мина...
Каза през дълбока въздишка, докато облягаше мършавия си гръб на елегантно-кафявата облегалка, стърчаща, като разпятие от ореховия стол.
Изпъна кокалести пръсти по дължината на хилавите си бедра и зачака, а погледа му, един измъчен се разхождаше бавно из хладния бетон, като от време ...

noonecan

Проза » Разкази

1K

Самотата на силните, От смут и огън изваяна ,Гл. 2

Още щом го видя да влиза в сградата от прозореца на кабинета си, отец Стайнов знаеше кой е. Сърцето му заби в накъсан, неравен ритъм. Никога не беше забравял тази висока, лесно запомняща се фигура, тъмния, като че ли от рождение безрадостен поглед. Познаваше го от преди четиринадесет години, когато ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

806

Колкото по- близо си, толкова по далече оставаш...

Седиш, чакайки поредното писане или звън от някого, но той вече не те дири.
Седиш отново отчаян и търсиш го за едното "Как си?"...
Просто защото имаш нужда от него, но той явно от теб вече не...
За к'во си му? Нали му помогна за сложното нещо.
Заблудата останала в теб, че той ти е верни авер за няко ...

МаринаЛовчелиева

Проза

948 1

Водовъртеж на световете - 3.

Глава пета
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

928 1 7

Петлите си кукуригат

Като сантиментална натура все съм се заслушвала в славеевите песни и чуруличканията, а не в кукуригането и магарешките ревове. И затова допреди няколко минути наивно вярвах, че петлите кукуригат на разсъмване – нали така и по приказките пише, и по всичко, първи петли и т.н.
Та кибя си тука аз, в пок ...

kcekce

Проза » Други

1.5K 3

Per aspera ad astra*

Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...

TytoALBA

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K

Последно, за Боян П. с ТЪГА

Не за първи път човек обединява ни
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети
и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(
Дано по пътя му натам и все по-нагоре, ...

katt

Проза » Други

1.7K

Сбогуване

Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...

slaveja123

Проза » Разкази

1.7K

На по коктейл със Смърта в познайте кой бар?

-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То ка ...

Fenris

Проза

1.1K 1

Прозрение (7)

1. Фóрмата ограничава твореца, затова не е ли по-просто да се твори безформено?
2. Подай ръка на омразата и тя ще се стопи в нея.
3. Всички хипотези са неосъществими. Погрешна ли е идеята?
4. Трябва да преминеш през всичко, за да осъществиш мечтата си. В противен случай си просто един... мечтател.
5 ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

879 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Седем летни морски разказа 1

Водовъртеж на световете - 9.

Водовъртеж на световете - 8.

Рачел - Седма част.

Водовъртеж на световете - 7.

Опияняваща любов

В цирка

Моята Самота

Различно

Водовъртеж на световете - 6.

Писма до теб

Мама патица и трите малки патенца

И никой не разбра кой беше отворил прозореца

Ученически тревоги

БГ-екзистенциализъм

Гинкини тегоби

Ранняя бахча 🇷🇺

Към вечността

Танц за огън и лед

Нечистите - глава 7.9

Тайна...

Преход

Водовъртеж на световете - 5.

Отлетяло щастие

Водовъртеж на световете - 4.

Няколко писма до теб-15

Малшанс

Храненица

Нечистите - 7.8

Разказ в петдесет и пет думи

Мъртъв до раждане

Самотата на силните, От смут и огън изваяна ,Гл. 2

Колкото по- близо си, толкова по далече оставаш...

Водовъртеж на световете - 3.

Петлите си кукуригат

Per aspera ad astra*

Последно, за Боян П. с ТЪГА

Сбогуване

На по коктейл със Смърта в познайте кой бар?

Прозрение (7)

Опашка