Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

- Довери ми се -

ЧАСТ ПЪРВА
ИМЕ: ИВАЙЛО!
ГОДИНИ: 28!
МОЯТ ЖИВОТ, МОЯТА ИСТОРИЯ!
Маските падат за миг. Такъв е животът, въртележка на доброто и злото. Да живеем в мир, хармония и доброта? Не е възможно това! Като по филмите, лошите са около нас. Без тях няма да е интересно. Освен ако не сте от тези, които ревностно в ...
Twin-Peaks (Евгени)
Twin-Peaks
Проза » Повести и романи
1.8K 2

Колко струват буквите

Истински разбираш колко обичаш нещо, когато го загубиш. Загубиш ли го, започне ли да ти липсва, само тогаз става ясна истинската му цена. Цената е производна на търсенето и предлагането или, иначе казано, на обичта и загубата. Обичаш ли нещо, загубил ли си го безвъзвратно, ще платиш и най-голямата ц ...
B (Немо)
B
Проза » Разкази, Други
1.6K 4

Усещане и нощ

　　Романтичните приказки и вярата в звезди бяха оставили белези в душата му също както акнето бе оставило следи по лицето му, но си бе отишло безвъзвратно с младежките години. Тези наивни признаци на младостта той третираше като болест, която не може да се излекува, но все пак симптомите ѝ можеха да ...
Madeleine (Мадлен Аспарухова)
Madeleine
Проза
1.9K

Смучки

Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.3K 1 3

Отворих книгата на 84 страница и…

Беше най-обикновен есенен ден. Прибрах се от училище. Оставих тежката раница в стаята си, която беше на горния етаж и слязох долу за вечеря. Пиле с ориз, което брат ми приготви. Преди около два месеца родителите ни загинаха в самолетна катастрофа и сега сме само двамата. Справяме се някак си. Все ощ ...
Павлова (Станислава Павлова)
Павлова
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K 1

Виенско кафе 2/ 25

След няколко вечери Борил ми казва:
– На вечеря сме утре в „Гълъба“, да знаеш.
Оправям едни документи и не му обръщам голямо внимание, само изхъмквам, че съм чула. Свършвам с работата и ставам да приготвя дрехите за утрешното ни излизане, Борил държеше да си ходим пременени в тон и се хващам, че не ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.2K 4 2

18+ Арадел

Пролог
Годините са онзи крясък на птица посред нощ, който колкото и да се ослушвате, едва ли ще чуете повторно, а надникнете ли през прозореца ще мерните единствено крайчеца на нечие оперение...отлетялата птица, която никога няма да се върне под вашата стряха - това са те!
Ще ви запозная с родителит ...
aradel (Гергана Илкова)
aradel
Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.1K 1 3

Към моята най-голяма любов

Приятели, за пръв път се престрашавам да пиша нещо такова. Не ме винете за неточното произведение, те първа се уча.
Седиш до мен на педя разстояние. Толкова си близо, а всъщност си толкова далеч. Чакам с трепет края на всяка работна седмица, защото знам, че през уикендите ще си тук и ще мога да те в ...
Павлова (Станислава Павлова)
Павлова
Проза » Писма
1.6K 3

Петата Божия заповед

Петата Божия заповед
„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог”.¹
Това е първата заповед с обещание - за да живееш дълго. Каква връзка може да има почитта към родителите с продължителността на живота на човека? Нима това има някакво значение? ...
Stasi.1 (Anastasia)
Stasi.1
Проза » Други
1.9K 1

Тази кучка, любовта

1.
1991 г. с. Кърнаре
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. ...
ОнчеБонче (Ончебонче)
ОнчеБонче
Проза » Повести и романи
1.1K

Сложна любов...

Толкова много те обичам! Дори не можеш да си представиш... Обичам смеха ти, обичам начина, по който говориш, за нещата, от които си мислиш, че разбираш. Обичам аромата ти, обичам стила ти. Ти пък обичаш да се подценяваш. Постоянно говориш глупости! Как можеш да си по-красив, или по-умен, как дрехите ...
evageorgieva96 (Ева Георгиева)
evageorgieva96
Проза » Разкази
1.2K 1

Четвъртата Божия заповед

ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, ...
Stasi.1 (Anastasia)
Stasi.1
Проза » Други
1.5K

Любовното обяснение на един танкист

О, по-съвършена от Т 34! О, по-вълнуваща и от Парад на победата в Москва!
Накъдето и да се обърна, мерникът на взора ми вижда само вас, защото съм под обсада на Любовта! Но нима кръговата отбрана на сърцето ми ще издържи на силните като преки попадения от осколъчно-фугасни снаряди чувства!? Колкото ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Писма
2.2K 4 4

Как да стана министър

Когато стана министър, ще помисля. Това не е чак толкова голям проблем, че да не може да бъде решен. В крайна сметка бедността не е порок, а пороците създават бедността. Така разсъждавам днес. Да крадеш, е порок. Да лъжеш – също. Да налагаш алчността си и да мамиш бюджета, не е хубаво. Пороците, осо ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
902 2 5

Заплес

ЗАПЛЕС
Голям съм заплес! Права е била кака, като ми викаше, когато бях малък, че съм голям шемет. Тогава не разбирах и се гордеех, че вече съм голям ... Сега разбирам.
Всичко започна с една обява в „mobile.de”. Предлагаха страхотна на външен вид кола за две хиляди и петстотин. Bugatti Veyron. Ама, с ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Хумористична
1.3K 1 1

Не сте ми длъжни

Стигнала съм онзи момент в живота, когато ми е по-важно да давам.
Любов, подкрепа, малки неочаквани изненади, радости.
Стигнала съм го отдавна. И го правя.
Без да търся сметка за даденото, без да има везни, б е з в ъ з м е з д н о.
Не ми е важно ти колко имаш да ми дадеш. ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Проза » Писма, Други
1K

Шап Ши

Сняг валеше на огромни парчета пух. В Сеул такова нещо хората рядко виждаха. Субарото едва смогваше да си почиства предното стъкло и бавно пъплеше към поредното местопрестъпление.
Инспектор Съ Шап Ши дъвчеше фаса между зъбите си и наблюдаваше мъките на чистачката на стъклото пред него. Тя все не усп ...
svobodey (Свободей Огражденец)
svobodey
Проза » Фантастика и фентъзи
1.9K 2

Празнично

24-ти май. Празник. Вали като из ведро, в главата ми кънти "Върви, народе възродени", а ръцете ми - пълни с подгизнали промоции на италианско кафе, немски табуретки и чисто нов френски автомобил... Вървя и се възраждам.
10:38. Блок 60, вх. В. Вратата ми отваря един тържествено почерпен младеж, с кръ ...
superelche (Елена Даскалова)
superelche
Проза » Хумористична
1.5K 1 4

Виенско кафе 2/ 24

– Трябва да го махнеш, мама. Стара си, срамота е. Имаш си дете, то да нямаше, айде как да е. Ама така срамота е, от децата е срамота. Как ще кажеш на Криси? Вие го побъркахте това дете. Андрей се взима, оставя, ти тоя един път го остави, сега пък бебе, побъркахте детето.
– Детето е на 23 и си има со ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1K 3 5

18+ Да си помагаме

Крачех надолу по пътеката и се чудех дали ще успея да стигна до пътя преди да е мръкнало. Не ми се щеше да оставам в гората след залез слънце. По време на разходката бях попаднал на интересни места, които нямаше как да не снимам, затова се бях забавил. А сега се налагаше да побързам.
Чух потракване ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.3K

Скитникът - 11

Бай Георги закусваше и гледаше сутрешния блок с половин око. След поредните реклами се появи ухилена до ушите репортерка и надпис под нея „Стартира новия проект за развитие на града“. Бай Георги грабна дистанционното и усили звука почти до край. Репортерката обясни на кратко предисторията на проекта ...
reinbow (Биляна Битолска)
reinbow
Проза » Повести и романи
1K

Малки разговори – На път за никъде

– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
Eddie92 (Георги Георгиев)
Eddie92
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
2K 2

Виенско кафе - 2/ 23

Седя в кухнята и съм зяпнала озадачено телефона си, докато чакам да се свари кафето ми. Новият прехвален органайзер, който си сложих ми е затрил срещите за днес.
– Какво се чудиш?
Вдигнах очи към Борил, който тъкмо влизаше:
– Защо си по анцунг?
– После ще се облека. Елианчето помоли да я закарам до ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.2K 2 3

Гробът на Димо - Азбуката, молитвата

- Ако наруша клетвата, нека падна мъртъв от коня! – рече йоанитът. На български. Сигурно Шуна го е научила какво точно да каже. Малко заваляше думите, но му се разбираше. Славянин беше. Немец не може да говори така нашия език. Славянин значи. Кой ли е и какъв? Не го е избрала Шуна случайно. Има тука ...
khanas (Анани Ананиев)
khanas
Проза » Повести и романи
2.1K 1

Бялата

Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...
Anita765 (Ани Монева)
Anita765
Проза » Разкази
915 1 5

Гората дъхтеше

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...
iliqnakzkz (Илияна Димова)
iliqnakzkz
Проза » Други
859

Орис (Сафина) 25

> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Повести и романи
1.3K 1

Първият българин е бил човек. И обратно!

Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
1.1K 1 8

Виенско кафе - 2/ 22

Има дни, в които на човек му се струва, че е разсърдил някой бог. Първо откривам че в офиса са забъркали голяма каша, после имам адски изнервяща среща и ми се проваля сделка и накрая за десерт много неприятен разговор с майката на Жани. Криси и Жани се бяха раделили преди пет месеца и това ми докара ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
2K 3 3

За адвокатите, авокадото и свидетелите

В последната си книга «Как да се пътува с една сьомга» покойният Умберто Еко описва ситуация, в която героят, като не може да излезе наглава с администрацията на хотела, иска да му извикат адвокат, вместо което му донасят едно манго. Станала е малка двойна грешка – първо объркали адвокат (avvocato) ...
VladimirKostov (Владимир Костов)
VladimirKostov
Проза » Хумористична
1.2K 1 1

Мечтателка

Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от ...
svdonchev (Светослав Дончев)
svdonchev
Проза » Разкази
3.2K 2 1

Книгата

Беше толкова тихо в старата библиотека на малкото затънтено градче, когато изведнъж голямата врата, понатежала на старите си панти се отвори и силно изскърца, а в тишината шума прозвуча, като писък на изплашена птица. Вътре влезе момиче, на около 12 години, облечено с панталони и спортно яке, на лиц ...
Мария-Скандалото (Мария Попова)
Мария-Скандалото
Проза » Разкази
1.5K 2

Сафари с променлива гравитация

— В днешното ни предаване гостува — както сам се нарича — експерта по артефакти от Зоната, самопровъзгласилия се за доктор: господин Нюлън… Та кажете, „докторе“, каква е била целта на Посещението?
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1.7K

Нищо не знам за любовта

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Проза » Писма, Други
991 2

Началото .... (0/...)

Увод
Признайте си, всички сме се питали този въпрос не малко пъти: Сами ли сме в тази вселена? Да, дори и ти драги ми читателю! Бас ловя, че ако не си изричал точно тези думи на глас, то се е случвало да преминат през ума ти, когато вечерно време отправиш замечтан поглед към безоблачното небе срещай ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Повести и романи
1.5K

18+ Парченце циферблат

Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, ...
Alex.Malkata (Алекс Малката)
Alex.Malkata
Проза » Еротична
2.1K 6 7

Лютенска седянка

Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Проза » Разкази
861 2