Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Разруши Рая ми

Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...

НиколС

Проза » Други

2016-11-11T07:50:40+02:00 1.2K 1

Откровение

Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...

Inzaghi

Проза » Други

2016-11-10T17:16:12+02:00 1K 1

Виенско кафе - 16

Семейната идилия не потръгна добре. Децата си дойдоха скарани. По-точно Галя беше скарана с всички останали. Не беше трудно човек да се досети за причината, беше хлътнала по Криси и го ревнуваше. Беше се цупила по целия път, след качването на приятелката на Криси и накрая на някаква бензиностанция д ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-11-10T17:08:51+02:00 936 5

"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1

Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2016-11-10T09:30:41+02:00 1.4K 2 6

Ще пазиш ли сърцето ми?

Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...

bezdarenqvor

Проза » Други

2016-11-09T20:00:34+02:00 837

Сестра Тончева

Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...

Heel

Проза » Разкази

2016-11-09T18:11:26+02:00 818 1 1

Последен танц

Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...

Lebovski

Проза » Разкази

2016-11-09T18:04:48+02:00 1.1K 3 18

Панихида на чувствата

Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...

suleimo

Проза » Разкази

2016-11-09T17:24:00+02:00 1.8K 5 21

Последният страж на България

Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...

Карадобрев

Проза » Разкази

2016-11-09T17:12:07+02:00 2.7K

Петък вечер

Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-11-09T14:04:37+02:00 1.7K 1 6

Разковани дъски - 71

Докторът ми каза, че съм здрав като пън. Особено в главата...
В България се наблюдава масов BRAINEXIT.
Ден за математика - от сутринта ми е тръгнало само на тъпоъгълници...
Мазни хора – мазни идеали...
Без вяра няма надежда, а без любов първите две се обезсмислят... ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-11-08T22:40:21+02:00 1.8K 4 9

Виенско кафе - 15

Вечерта по време на свиждането стаята ми се напълва с народ. Приятели, служители, всички явно са решили да се изсипят в един и същ ден. Накрая се оказвам с една камара плодове, сокове и цветя. Мама ги гледа и казва:
– Да дадем на сестрите, а?
Аз кимвам и тя отива да извика някой. Връща с една възрас ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-11-08T16:41:19+02:00 1.5K

Скитникът Бернар

Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...

Карадобрев

Проза » Разкази

2016-11-08T16:41:08+02:00 1.1K

Оргазматроник

След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи, Еротична

2016-11-08T16:40:27+02:00 1.9K 3 4

Вилата на мъгливото езеро

– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...

Rois

Проза » Разкази

2016-11-06T22:49:02+02:00 763 3

Писмо до себе си

Исках да си взема пишеща машина. Или просто да извадя някоя от гаража на дядо. Или просто да заема една на приятел. Толкова са старомодни, естествени, сякаш думите оживяват, танцуват и какво ли още не. Но какво щях да напиша? Имам ли какво толкова да кажа?
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...

helpmepaintthestars

Проза » Писма, Други

2016-11-06T22:17:54+02:00 933 3 2

Лятна командировка/9

Потеглих и следвайки следите от колата, излязох на черен път, разделящ блоковете слънчоглед. Почти притъмняваше, затова огледът на околността нямаше голям ефект. Реших да тръгна на запад, а половин час по-късно установих, че решението ми е правилно, стъпвайки на шосето. Продължих в същата посока, бе ...

boky10

Проза » Повести и романи

2016-11-06T22:03:42+02:00 944

Училищна вина

Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...

Mironko

Проза » Разкази

2016-11-06T21:32:27+02:00 1.4K 1

Дълго чаканите гости

Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-11-06T01:00:32+02:00 1.7K 2 6

Макове

МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...

Diskordia

Проза » Разкази

2016-11-04T20:36:41+02:00 1.9K 2 4

Трето легло /за конкурса/

Той беше едър старец с червени бузи и гъста, снежнобяла коса. Приеха го в белодробното отделение следобед. Тръгна по средата на коридора, с кални обувки и вълнен елек, който миришеше силно на нафталин. След него притичваше същата като него червендалеста старица, която едвам смогваше да следва широка ...

svdonchev

Проза » Разкази

2016-11-04T19:59:39+02:00 4.4K 2 8

Лачените обувки

Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-11-04T17:12:55+02:00 1.6K 1 5

Очите на кофата за боклук

Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...

exuded

Проза » Разкази

2016-11-04T17:03:44+02:00 665

За писането, лафките и опитомяването

Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...

Lebovski

Проза » Разкази

2016-11-04T14:13:52+02:00 826 3 6

Виенско кафе - 14

Общо взето я караме както в училище, всяко отговаряне на учителя ми носи наказание. Когато се прибирам от хотела ми звъни счетоводителката:
– Слушай, Николов се обади да преведеш парите от фирмената сметка в друга.
– Защо?
– Не знам. Само това ми каза.
Тя е негов човек и е наясно с истинското положе ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-11-04T13:42:02+02:00 952 2

Червено и черно

Скоро не бях писала проза. Като цяло скоро не съм писала каквото и да е. Не е като да нямах идеи или муза. Просто или нямах време заради работа, или бях навън с приятели или просто си губих времето във Фейсбук. Този път реших наистина да седна и да пиша като ми се пише, а не да отлагам за после. Щот ...

etimargi

Проза » Разкази

2016-11-03T23:59:00+02:00 1.6K 2 2

Началото на края

Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...

satanas

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-11-03T21:58:56+02:00 1.2K

Мушмули

Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...

exuded

Проза » Хумористична

2016-11-03T21:41:37+02:00 889 1 2

Писма до дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа,
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...

aleksandra79

Проза » Писма

2016-11-03T11:29:00+02:00 1.7K 2 8

Самотници /за конкурса/

Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-11-02T18:37:33+02:00 1.3K 1 3

На свиждане

Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...

Heel

Проза » Разкази

2016-11-01T18:39:49+02:00 1.3K 1 1

Любовта на чаплата (за конкурса)

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...

perperikon

Проза » Разкази

2016-11-01T10:40:16+02:00 4K 14 15

Страх

Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе откл ...

йеромонах

Проза » Разкази

2016-11-01T09:51:38+02:00 722 3

Разбити мечти - финал

Трънков тактично ги изчака да се нахранят, а после се разприказва отново:
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...

aleksandra79

Проза

2016-11-01T09:49:20+02:00 1.5K 2

Там, където се ражда дъгата (за конкурса)

Там, където се ражда дъгата...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...

TytoALBA

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-11-01T08:36:18+02:00 2.1K 1 3

Тя

Невероятно е как двете думички “да” и “не” са в състояние да променят живота ти в из основи. Първата е символ на съгласие, приемане и крие в себе си невероятни приключения и изпитания за личността ти, докато от друга страна втората се оприличава на отрицанието, отказването, скуката.
Спомняш ли си фи ...

Sola-sole

Проза » Други

2016-11-01T00:51:22+02:00 1.1K

Виенско кафе - 13

Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и к ...

Elder

Проза » Разкази, Повести и романи

2016-10-31T11:21:32+02:00 899 2 3

Гневен свят

В петък се скатавам в планинското градче, където небето е розово, а облаците са на ръка разстояние. Прибирам се сама, дърпам куфара по разбити тротоари. Няма много хора. Студът ги е заключил вкъщи. Комините пушат, децата грабят от последните незаснежени дни, тичат из неосветените улици. Светят прозо ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2016-10-31T11:13:35+02:00 1.1K 2

Червеева дупка

Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен ...

JujuBuju

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-10-30T21:24:05+02:00 1K 3 2

Счупени криле ~ Глава 8 (част I)

Глава 8
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...

CrystalReign

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2016-10-30T19:59:31+02:00 955