Проза и разкази от съвременни български писатели
Иска ми се да живея.
-
"Иска ми се да се усмихна. Искам да почувтвам искри в очите ми! Искам да грейна и да прожектирам щастие...
Искам. Искам! Но виж ме! Лицето ми е от порцелан.
Иска ми се да заговоря искрено в очите на хората. Искам да прошепна истината! Искам да извикам от болка! Искам д ...
Калоян
За малките лъжички
Петър и Мария трета глава
- ...
Край огнището
Лебеди
Облаците над него изглеждаха те ...
Мъжка дума
18+ Ботушът
Автобус ...
Бензинджия
Аз бях
Аз бях жената.
Аз бях птицата.
Любовта се казваше Еридан-космическа приказка
18+ Парижко кафе
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...
Разговор
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...
Счупени криле ~ Глава 11, 12 (част I)
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...
Отврат
Да се смееш ли, да плачеш ли
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...
Дилема
Червената шапчица с вълчия кожух
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...
Торбичката с трохи
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...
Клишетата са чудесни скривалища
Хората се крият зад тях много често. Когато са на показ пред другите, оставят общите вярвания да замъглят истинската им същност до такава степен, че да се слее с тези представи и да заприличат на един от многото, подчинени на съответния стереотип. Не опровергават иде ...
Тялото помни..
Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...
Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В еди ...
Тема
На живо
Месарски магазин
Източници
Те са възобновяеми.
Има дори човеци, при които са неизчерпаеми.
Помниш ли онова утро на плажа?
Откровение
Любовта те кара да полудееш
Единство
18+ По вкуса му...
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал з ...
Facebook навици (част 1)
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всич ...
Божествено
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...
Натрапникът
Орис (Сафина) 20
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...
Дневникът на един афганистански мигрант в България
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...
Най-гениалният човек
18+ Нобилис
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...
Срещи
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...
Писмо до себе си
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгри ...