Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Разбити мечти 7

Кочев и Марков се бяха запътили към стаята на дежурните полицаи, защото тъкмо им бяха съобщили, че търсеният от тях доставчик на пици е заловен при опит да напусне града, когато до ушите им достигна бодрият глас на Трънков:
- Хей, момчета, тук съм. Нося понички. Знам, че всички ченгета ги обожават. ...

aleksandra79

Проза

2016-10-30T16:55:40+02:00 868 1

Сватбата на богатира

Изисквания за герой:
Първо — героят трябва да притежава здраво тяло, калено в множество битки — напълно задължително.
Второ — героят винаги трябва да мисли първо за другите, да брани слабите и онеправданите — желателно.
Трето — героят трябва да притежава ум, остър като бръснач — не е обезателно.
* * * ...

cattiva2511

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2016-10-30T16:55:07+02:00 1.4K 1

Сашко и Бялата чапла (за конкурса)

Всички обичаха малкия Сашко от Веселата уличка на крайморското градче. Курортистите, които го заглеждаха и му се усмихваха, не знаеха, че той беше роден и израснал пред очите на собствениците на шарените и претрупани с евтини стоки сергии. Негова осиновителка беше украинката Рита, която държеше мага ...

valia1771

Проза » Разкази

2016-10-30T15:05:12+02:00 1.8K 2 11

За предвидимостта, чаплите и... (за конкурса)

Здравейте, драги читатели!
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...

Anita765

Проза » Хумористична

2016-10-30T10:12:28+02:00 1.2K 1 17

Мъдростта на дървото

Татяна Живкова - ЖИВА
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-въз ...

Жива

Проза » Разкази

2016-10-29T20:58:05+03:00 1K 1 3

Главната улица

Главната улица
Обичаха да излизат и да се разхождат по “Главната”. Особено вечер, след лекции. Това се беше превърнало в неизменна част от тяхното ежедневие. Тогава слънцето бавно се скриваше зад ниските, леко заоблени върхове на тепетата и отразените му в прозорците на сградите лъчи придобиваха нас ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-10-29T14:43:04+03:00 1.3K

Делникът и бялата чапла /не е за конкурса/

Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото ...

Eia

Проза » Разкази

2016-10-29T14:33:03+03:00 1.3K 3 14

Чаплин (за конкурса)

– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-10-29T14:17:46+03:00 1.3K 1 7

Бялата чапла и пеликанът / за конкурса за разказ/

Когато пристигна, всички ахнаха и така си останаха – с отворени уста. Въобще не разбраха откъде се появи, но впериха очи в нея като омагьосани. Странна птица беше, но пък невероятна! Облечена цялата в бяло, навирила глава, стъпваше грациозно с дългите си тънки крака и излъчваше сексапил. Носеше се т ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-10-29T01:14:10+03:00 1.6K 11

Орис (Сафина) 12

∞
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2016-10-27T21:50:40+03:00 749 1

Голота

Нека изследваме сега, какъв е смисълът на всичко това? Небето? Звездите? Слънцето? Парите?
Защо Бог ни създаде със сърца? Защо ни проектира, да се нуждаем да даваме и получаваме любов?
Може би отговорът е много простичък, толкова простичък, че не можем да го видим? То е като капка роса върху цвете, ...

jullsify7

Проза » Други

2016-10-27T21:40:48+03:00 918

Просперитет

За изграждането на своя Възход и Просперитет, преуспелите хора /хората от Висшето общество/ разчитат (предимно) на ЛОШИТЕ, а за опрощаване на греховете – на ДОБРИТЕ!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-10-27T18:49:33+03:00 883

Ремонт

На блиндираната вратата на офиса имаше табелка с надпис „Дея – недвижими имоти”. Мартин извади телефона си и прегледа съобщенията, за да се увери, че не е сбъркал. Да, от тази фирма се бяха обадили с молба да им бъде изпратен компютърен специалист. Натисна звънеца и зачака. Отвори мъж на средна възр ...

Heel

Проза » Разкази

2016-10-27T17:06:57+03:00 1.2K 1 14

Виенско кафе - 12

Прибирам се вечерта и пак заварвам Борил на дивана си.
– Не че нещо, ама ти къща нямаш ли си?
– Не искам да си цапам у нас.
Дъвчи чипс с бира и гледа футбол.
– Да, някога този килим беше чист, преди да го изцапаш – казвам това и се заглеждам в килима, той е прекалено чист, както и всичко наоколо. – ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-10-26T00:34:50+03:00 963 3

Накратко за мен

Здрастиии! Мога да започна да ви заливам с всевъзможни истории, разказващи за неизмеримата ми каръщина и глупост, но реших първо да ви запозная малко със скромната ми личност, започвайки от ранна детска възраст. Нашите искали момиченце, даже две. Е, имат ги. Сестрата по-наподобява женско или поне се ...

DqVoL4e

Проза » Хумористична

2016-10-26T00:24:02+03:00 1.5K 2 2

Умиране от любов...

Умиране от любов...
Един студен и мрачен ден тя се събуди и изведнъж осъзна, че той си беше тръгнал. Сърцето и се сви и спря за миг. Затвори очи и се надяваше да е сън. Да е кошмар...
Но отново щом отвори очи, не почувства неговото присъствие. Питаше се как е възможно да се е събудила и нейния любим ...

Kalia1117

Проза » Други

2016-10-25T23:17:43+03:00 878 3 2

Вкус на пролет

И беше ден, и беше нощ.
И после пак, и пак, всеки
ден – все едни и същи
неща. Но ето я пролетта,
чука на вратата и носи в ...

jullsify7

Проза » Други

2016-10-25T19:27:22+03:00 1.1K 1

Приказка-продължение

Вълкан отново отвори очи и се огледа, гореше само една свещ в стаята му. Беше му студено и той се зачуди не трябваше ли да е пладне, лято е , защо трепери? Но тези мисли изчезнаха от главата му , когато си спомни какво каза баща му снощи , преди да го целуне по челото и да го завие да спи. Огледа се ...

Мико

Проза

2016-10-25T18:08:36+03:00 661 1

ТОЧКА НА КИПЕНЕ НА КРЪВТА - Част 7-ма

(Вече съм у дома)
Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-10-25T16:44:52+03:00 787 1

Моята любима книжарница

Минаха години, при това доста години от моя живот. Затова реших да ви разкажа моята история. Роден съм през 1891г. Времена на разкош и величествени бални зали. Баща ми беше генерал, а майка ми обичаше да се занимава с шиене на рокли и грижа за домакинството. През детските си години не обичах да изли ...

B877607096

Проза » Разкази

2016-10-25T16:32:59+03:00 1.1K 1 2

Сюжет за една мелодрама

Млад драматург влиза в бара на националния театър. Не са му приели пиеста и той е сам, болен и гладен. Запознава се със стар пияница, който твърди, че продава пиеси на дребно. Младият драматург е отчаян и му дава пиесата си срещу една вечеря.
Търговецът е продал пиесата на театъра. Известен режисьор ...

йеромонах

Проза » Други

2016-10-25T14:08:22+03:00 638 2

Чакали

Чакали
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя ...

donkooooo

Проза » Разкази

2016-10-23T22:58:22+03:00 1.5K 1

Виенско кафе - 11

Спомням си всички тези неща, докато чакам свекъра си да стигне до колата ми.
– Как си, Алекс?
– Добре.
Той ме оглежда:
– И така изглеждаш... ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-10-23T22:50:59+03:00 866 1 1

Блясък

Да потърсим, къде живее любовта.
Нима в човешкото сърце или във
висока, тъмна кула, страда тя
отхвърлена сама. За кои се мислим
ние, хората, да отхвърлим съвършеността? ...

jullsify7

Проза » Други

2016-10-23T22:44:14+03:00 923

ТОЧКА НА КИПЕНЕ НА КРЪВТА - Част 6-та

(Причината да го направя)
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-10-23T22:39:37+03:00 809

Приятелят на стареца (по действителен случай)

Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала. ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-10-23T22:22:40+03:00 1.4K 1 3

Осъзнай се

Здравей! Ти, точно на теб говоря – да, на теб, пред дисплея. Не унивай, не се натъжавай и не спирай да вярваш в себе си. Защо ли? Най-вече, защото го заслужаваш или по-скоро, защото не заслужаваш. Все се чудя кое е по-правилно да се каже – че не заслужаваме да се чувстваме така непотребни и безпомощ ...

Sola-sole

Проза » Други

2016-10-23T01:25:12+03:00 1.4K 1 1

Приказка-продължение

...Този път вълчият ход беше насочен към самите вълци. Мъжът носеше някаква тъмна дреха, неопределима като цвят и форма, в която беше завил повече пушката отколкото себе си. Единствено качулката беше изцяло за него. Изпод нея проблясваха две очи, светещи сякаш със собствена светлина. Този мъж предуг ...

Мико

Проза

2016-10-22T17:34:09+03:00 1.1K

Кавал

Ако нямаш никакви "трески за дялане" - от теб лесно може да се издяла кавал, а ако си с чепат характер - никой не може да те направи на "кавал"!...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-10-22T17:29:00+03:00 964 1

Елена, по мъж Величкова

Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по ...

exuded

Проза » Разкази

2016-10-22T17:27:09+03:00 1.2K

Клошар

Имам се за що-годе начетен и интелигентен човек... само че за кратко време успях да направя някой не дотам интелигентни неща, които промениха живота ми тотално. Бързам да ви уверя, че не става дума за някакво престъпление! Просто допуснах грешки, а и външни фактори оказаха влияние за това развитие н ...

novaka_68

Проза » Други

2016-10-22T11:51:06+03:00 730 1

***

Животът е като любовта. Или върви добре, или се проваля. Ако решиш, че не ти върви, ами огледай се. Около теб навсякъде има болка или радост. Погледни в грешките на другите и помисли какви правиш ти. Замисли се, че ако в момента нараняваш някой близък, правиш грешка. Замисли се как пчелите жужат око ...

Магчо

Проза

2016-10-21T22:48:06+03:00 1K 2 1

Пожълтели снимки

Имаше време, когато можех да се закълна, че ще останем заедно завинаги. И всеки път, когато хората ме питаха защо ти си моята отрова и въпреки това аз се връщам към теб винаги - аз просто не знаех отговора. Не знам дали сме пораснали толкова, че да мога да погледна в лицето ти и да те гледам с удово ...

Nero

Проза

2016-10-21T22:30:48+03:00 952 1

Нали?

ВСЕКИ знае, че на света няма по-хубави човешки качества от честността и коректността, но НИКОЙ не е дотолкова малоумен, че да бъде ВИНАГИ честен и коректен!...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-10-21T22:26:04+03:00 783

Приказка

В гората беше тихо. Група мъже с мрачни лица крачеха и се оглеждаха при най-малкия трепет на листата в утринната мъгла. Не беше валяло отдавна. Всичко беше някак посърнало и дори това, че нямаше вятър, не пречеше на листата да трептят от леката мараня,която караше всичко в далечината да изглежда про ...

Мико

Проза » Разкази

2016-10-21T22:14:26+03:00 658 2

Фирма

Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...

exuded

Проза » Хумористична

2016-10-21T22:10:45+03:00 876 1 3

Пеперудите

Въпреки късния час, пред кабинета за спешна помощ потока от хора не секваше. Чакането ме изнервяше до краен предел и с нетърпение очаквах да излея свирепия си гняв върху дежурния лекар. Загледах се в увития в мокри кърпички (нямах дори салфетки в чантата) смазан показалец на дясната ръка и се запита ...

tankatanka79

Проза » Разкази

2016-10-21T22:09:08+03:00 888 2 7

Двойници

Тези са имитаторите. Седят и чакат от устата ти да изпадне някоя дума. Някоя по-необикновена, така. Не някаква простолюдна и разбираема. Нещо като "епигенетика", като "фокусиране на изследванията", като "цитокини" и "невронауки". И тогава се спускат, захапват я, и започват да я осмукват. Олигавят я ...

670301

Проза » Други

2016-10-21T21:36:02+03:00 782 1 1

Виенско кафе - 10

Виждам свекъра да се задава и му махвам от прозореца. Обичам го този човек, от всички мъже в живота ми, без сина ми, той е най-свестния. Баща ми по самогъзието много прилича на Андрей и една от причините да не се разведа толкова години, донякъде бе факта, че ми се виждаше по някакъв начин напълно но ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-10-20T23:23:52+03:00 981 2 4

Писмото до теб

Сърцето ми тупти, като сметанов еликсир.
Чувам как тихо искам отново да те докосна, мишле.
Твоят трепет ми липсва, защо го няма отново морето, за да видя погледите ни за първи път, когато ние не можахме да се докоснем, да ти прошепна: ,, Любов моя ,, .
Изгрева тогава заслепяваше.
Усещах как нежно ме ...

ПреславаР

Проза » Други

2016-10-20T23:06:10+03:00 821