Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Виенско кафе 3/ 12

– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...

Elder

Проза » Повести и романи

2.3K 5 2

Ну и принцът на гарваните

Наближаваше късна есен, вече по прозорците сутрин се раздипляха мъгливи оттенъци. Тук таме по шубраците бяха започнали да надникват от онези така прескрасни и едновременно тъжни есенни цветове. Сутрините изпълваха въздуха с прохлада граничещата със студенина. Малко по малко слънцето губеше силата си ...

demi

Проза » Разкази

1.1K

Герой от Гетото

Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличит ...

ppostadg

Проза » Разкази

1.4K 1

Топжурналистката Екатерина

Семейството на Доброслав Чуйпетловски беше много сговорно и отдадено до последната клетка на телосложенията си на щерката Екатерина. Самият Доброслав не заслужава никакво внимание откъм страна на възможности за действие, защото с тази важна дейност се беше нагърбила съпругата му Лалка Величкова, поз ...

latinka

Проза » Хумористична

1.2K 5 13

Инвентаризация

По коридорите на дома за хора с увреждания се разнесоха гласове, имаше едно особено раздвижване, чукане по вратите и призиви да си ги отварят. Даннннн – вратата се отвори с едно гръмко ДОБРО УТРО.
– Господи, сигурно има пожар или е станало нещо – помисли си сънено тя, още стресната от внезапния „поз ...

lusibo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 2 2

Кръвопускане-5

Точно в осем и петнайсет лъснатата черна лимузина стоеше пред портата на къщата. Беше мрачен ден, едва се разсъмваше, а може ми нямаше да съмне изобщо – небето беше паднало ниско и нямаше сили да стане. Шофьорът не побърза да спре двигателя – нека кабината се постопли още. Шефът му не обичаше да нос ...

exuded

Проза » Разкази

1K 4 4

Харизан

ХАРИЗАН
(П О Д А Р Ъ К )
История почти като приказка
Отиваме на село при баба. Ще празнуваме Рождество Христово, както казва баба. Пристигаме привечер. Снегът скърца под краката ни. Баба ни посреща усмихната. Усмихват се и бръчките около очите ѝ. Прегръдката ѝ е мека… и мирише на печена питка...
Ряд ...

Stasi.1

Проза » Разкази

2.2K 1 6

Диалогични монолози

- И е казано – плодете се и се размножавайте... Хм! Има ли разлика? Има! Макар да не е казано в какво се състои...
- Трябва да се замислим над живота си. Защото не е грях вършеното от нас. Това, което правим си е направо...Абе, мани, мани...
- Като си помисля как след тридесет години всички баби ще ...

генек

Проза » Хумористична

907 2 5

Контрасти

Не зная защо пиша този текст, но реших че трябва да го кажа. Вероятно повечето от вас, които гледат новини, са информирани, че на 26-и юни в Асеновград, група от осем роми нападнаха група младежи, гребци, край язовир. Другото сте го чули. Последваха протести, грешно предадена информация, гримирана, ...

Plevel

Проза » Разкази

923 9 22

Пътеките на живота

8
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...

thedac

Проза » Повести и романи

843

Виенско кафе 3/ 11

– Колко струва една вечер с момиче като Кали, Бори?
Борил махна с ръка:
– Не е правила това, не се вкарвай във филми.
– Десет хиляди са страшно много пари просто за подаръци на 17-годишно момиче, знаеш го.
– Не са чак толкова много, зависи от портфейла. ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.4K 3 4

18+ Елисейски мечти

Поетесата Придворна бе в отлично разположение на духа. Неизвестният бе напомпал последното й стихотворение и сега то стърчеше над всички останали на началната страница на Голб бг с огромен брой четения. 16000 - радваше се тя. - Е, нека сега да видят онези от сайтовете. Само си пропилях времето там.
...

vega666

Проза

1.1K 4 4

Ловецът и коледното еленче

Ловецът и коледното еленче
Някога, много отдавна, в подножието на една планина имало голяма и гъста гора. От незапомнени времена из нея бродели много диви животни; сред храсталаците ѝ се криели големи мечки и зъбати глигани, красиви елени и грациозни сърни. Тук рядко пристъпвал човешки крак и животн ...

parvanski

Проза » Приказки и произведения за деца

3.2K 2 4

Лютеница

Колата на Лизи свърна след табелата на село Каменци и подскочи жизнерадостно за кой ли път, когато успешно премина през поредната дупка на пътя. Кафето в стомаха й се разплиска, заплашвайки да се върне, откъдето е дошло. Шосето пък криволичеше спокойно пред нея и сякаш й намигаше с тези свои очи ямк ...

IGeorgieva

Проза » Разкази, Хумористична

1.9K 1 2

Баба Юлка и дядо Георги

1.
От дълги години бяха заедно дядо Георги и баба Юлия, напоследък модерно наричаща се госпожа Юлка, добре си живееха, без думи се разбираха, един без друг не можеха. Хубави деца отгледаха, красива къща вдигнаха, богат имот стопанисваха.
Но годините вече тежаха, косите посребряха или заминаха във ве ...

генек

Проза » Хумористична

1.8K 1 9

Кръвопускане-4

Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 9

Пътеките на живота

7
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...

thedac

Проза » Повести и романи

934 1 1

Виенско кафе 3/ 10

След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по тов ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.6K 5 4

Говорещата змия

Говорещата змия
Авторът на книгата „Изчезваща благодат” – Филип Янси споделя свое впечатление от интервю, в което се казва: „Как може да смяташ за сериозен човек, който вярва, че животни могат да говорят”? Става въпрос за следния случай, описан в Библията: „А змията беше най-хитра от всички полски з ...

Stasi.1

Проза » Други

1.2K

Мъдрословия (43)

345. Смъртта е просто част от един продължителен процес.
346. Всеки период от историята си има своя бич. Ако през средновековието това е чумата, а сто години преди нас е туберкулозата, то в наше време същинският бич е глупостта.
347. Разстоянието често създава погрешни впечатления.
348. Не бива да о ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

931

Аркадия

След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.8K

18+ За такситата брат

Шибан есенен ден. Мрачен, мокър, неприветлив. Отварям очи и всичко ме боли. Все едно не знам на колко съм години и всяка сутрин трябва да ми се припомня.
Чак след кафето успявам да се раздвижа. Поглеждам часовника – минава 11. От офиса са звъняли 4 пъти.
Какво са се разбързали?
Излизам навън и се на ...

Oracle

Проза » Хумористична

1.8K 2 4

Този път няма да ти се размине 12

Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа ка ...

Heel

Проза » Разкази

910 1 1

Безмерна луна

Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекъ ...

Eipril

Проза » Разкази

2.2K 2 15

Синьо (5)

5
Вече беше средата на ноември. Цял ден белият пухкав сняг отрупваше всичко навън. Часовете свършиха и Алекс излезе от училището. Както можеше да се очаква, улиците бяха тъмни, а тротоарите – непочистени. Момчето въздъхна и се запъти към техния блок. Нямаше хубави обувки и краката му скоро се намокр ...

Iamhere97

Проза

680

Кръвопускане - 3

Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...

exuded

Проза » Разкази

986 3 4

Иванова без комплекси

Ами пълничка съм си. И? Какво от това? Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия, го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: “Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: “Почакай, още ...

генек

Проза » Хумористична

948 6

Къси разкази край Огоста

Сега пиша,но сякаш пак съм там. В моето родно,мило селце Люта! На левият бряг на река Огоста .Така наричат реката хидролозите. За нас тя е повече от това пониятие. Тя ,Огоста тече във вените на всеки от нас. Край нея са преминали щастливите и тъжни дни на добрите хора живели там. Там край огризаните ...

Eipril

Проза » Разкази

876 1 7

Прекрасно е

Прекрасно е да бъдеш запленен
от чувството едно-единствено, наречено любов, да бъдеш всеотдайно окрилен,
но още по-прекрасно е да бъдеш вечно впечатлен,
да черпиш от това нестихващо и необятно вдъхновение
от твоя дух, душа и тяло, изпълващи ме целия с вълнение ...

Silfredim

Проза » Други

1.5K 1 1

Мъдрословия (42)

350. Ако краят е начало, началото край ли е?
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

866

Кръвопускане-2

Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 4

Иванов си мисли, че мисли

Седи си Иванов пред Новата година. И мисли. Не е трудно – но му се налага да е сам. Тъй като жена му и мисленето някак си...Като риба с майонеза. Става, ама...
Пък и на Иванов му е леко с жената. Просто е като движението по пътищата. „Да”, „Добре, мила”, „Разбира се”, „Аз ще го направя”... И никакви ...

генек

Проза » Хумористична

810 2 12

Виенско кафе 3/ 9

След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.6K 5 4

Как да се премахне Луната

Веднъж при Императора се появил някакъв Учен, който изложил странна теза, подкрепена с искова молба (в писмен вид, с най-подробни описания и аргументи) за премахване на Луната. В подкрепа на своя иск, ученият мъж изброил следните доводи:
1) Луната осветява пътя на всякакви скитници, прелюбодейци и б ...

TytoALBA

Проза » Приказки и произведения за деца

1.9K

Аркадия

На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.3K

Проблясък

Един подаден залък, една единствена милувка, една усмивка и една проронена сълза, една искра и някой да я отрази, едно докосване на себе си, чрез другия, едно докосване на себе си, чрез себе си... Достатъчно е... Има ме... има ме във всеки и всичко.

Rilska-Iglika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Виелица

Зимата се бе надвисила над малкото провинциално градче, носещо името Своге. Снежната виелица поклащаше големите борове в страховит танц. Планината ехтеше и белееше, а малкото градче спокойно се бе сгушило в подножието ѝ. Като истински закрилник, старият Балкан, пазеше своето чадо. Деня обаче малко п ...

MisterVanko

Проза » Разкази

968

Фаталната жена

Беше фатална жена, опасна, бомба със закъснител. Гледаш я - невинна, мила, нежна, но в това се криеше силата ѝ. Силуетът ѝ бе величествен. Не показваше много емоциите си, беше стройна, излъчваше сила, дори малко мъжественост се криеше в погледа ѝ, стоманеност. Беше самостоятелна, решителна, знаеше к ...

evgeniya

Проза » Други

2.2K 5 4

Възмущение

Къде водиш детето, 11 ч. вечерта е? – попита медицинската сестра младия човек, който буташе инвалидната количка със седнало в нея момиче.
Ами на гости, – отговори усмихнато той.
Ама как така, по това време ли, тя трябва да си ляга – възмутено нареждаше тя, вървейки до него, опитвайки се да ги спре.
...

lusibo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1 4

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11

Весели пуканки с комерсиални и церебрални смущения
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...

rygit

Проза » Повести и романи

714

Проза и разкази от съвременни български писатели

Виенско кафе 3/ 12

Ну и принцът на гарваните

Герой от Гетото

Топжурналистката Екатерина

Инвентаризация

Кръвопускане-5

Харизан

Диалогични монолози

Контрасти

Пътеките на живота

Виенско кафе 3/ 11

18+ Елисейски мечти

Ловецът и коледното еленче

Лютеница

Баба Юлка и дядо Георги

Кръвопускане-4

Пътеките на живота

Виенско кафе 3/ 10

Говорещата змия

Мъдрословия (43)

Аркадия

18+ За такситата брат

Този път няма да ти се размине 12

Безмерна луна

Синьо (5)

Кръвопускане - 3

Иванова без комплекси

Къси разкази край Огоста

Прекрасно е

Мъдрословия (42)

Кръвопускане-2

Иванов си мисли, че мисли

Виенско кафе 3/ 9

Как да се премахне Луната

Аркадия

Проблясък

Виелица

Фаталната жена

Възмущение

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11

Опашка