Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.5K резултата

За истинската любов...

Любов, една дума с много значения. За едни любовта е радост, щастие и спокоен живот. За други тя представлява болка, мъка, сълзи и много безсънни нощи. Но какво всъщност представлява любовта... Да кажеш на някого, че го обичаш? Да подаряваш цветя и подаръци или просто да бъдеш с някого? Тя е като ог ...
Sweet_D3ViL (Стоян Керанов)
Sweet_D3ViL
Проза » Други
1.4K 1

Мъдрословия (23)

245. Никой сам по себе си не е съвършен.
246. Понякога в желанието да помогнеш, можеш да навредиш.
247. Не повтаряй на някого колко много го обичаш. Докажи любовта си!
248. Всичко минава по-леко, когато си усмихнат.
249. Яростта не бива да ни води винаги. Тя може да ни доведе или до триумфална побед ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
997 1

Среща

/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
2.4K 1 2

Мъдрословия (22)

239. Да прегърнеш познанието е като да прегърнеш слънцето. Ще извършваш велика постъпка, която ще те унищожи, а в съзнанията на хората ще бъдеш просто „лудия”.
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 1 2

Приказка без край

Има много истории, за войни, за принцеси и много други. Аз ще ви разкажа една подобна история.
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
Нанами (Димитрина Петрова)
Нанами
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца
1.5K

18+ "Не ме съдете" 14/15

Глава XIV
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Повести и романи, Еротична
2.1K 4 12

Гробът на Димо - Хоро

- Хоро! – викнах пак, май за последно беше. – Мъжко хоро, рамо до рамо, в три реда. На всеки ред – станеник. Първия ред – саби и щитове, втори ред – секири, трети ред – копия. Един до друг, никой да не отстъпя, никой да не се бои. Ние сме стопаните тука, ония са гъгрици, наготово дошли да ядат преко ...
khanas (Анани Ананиев)
khanas
Проза
2.2K 1 1

Той е илюзия

Прекрасно е да наблюдаваш хората по софийските улици. Гледам всички тези лица и си представям какъв ли живот живеят. Тази жена ми прилича на учителка, при това строга и несправедлива. Този мъж определено се занимава със спорт и не яде шоколад за закуска. Красивият младеж на бара със сигурност е имал ...
TheNerd (Irina Kostova)
TheNerd
Проза » Други
1K 1 5

Събитията на инспектора

МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
1.1K 2 3

Дòбра

ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Разкази
1K 1 3

Да преначертаеш

Онези моменти, когато искаш да кажеш толкова неща, а думите са неуловими. Когато чувствата преливат от всеки съд, където си искал да ги побереш и давят гърлото ти. И се опитват да избият през очите те, но ги натикваш обратно, с усмивка, и слагаш огледалните си очила. А в тях не се отразява причината ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Проза » Други
834 1 1

"Не ме съдете" 13

Глава XIII
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Повести и романи
2K 4 6

За честта на мъжа V

Доблестния мъж е като лъв, който брани своите си и никога не ги оставя, дори и смърт да има насреща! А смъртта и страха от нея са подлост за него и той върви все напред, безстрашен и готов, като агне водено на заколение. Той е като вълк, който води напред глутницата си и не се бои да влезе в битка и ...
Papalisimo (Давид Иванов)
Papalisimo
Проза
1.3K 2

Селото

- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
chavdar75 (Чавдар Търгохов)
chavdar75
Проза » Разкази
1.5K 1 2

До момичето със смарагдовия поглед

Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Писма
1.4K

Клетва

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
2.2K 9 14

Демоните в мен

Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Разкази
1K 1 4

Последователност 15.08.17г

1 Този живот ми е даден, за да живея.
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...
mariopalatov (Марио палатов)
mariopalatov
Проза
938

"Не ме съдете" 12

Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Повести и романи
1.8K 4 1

ДОРМЕО

Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...
кумеца (Румен Ченков)
кумеца
Проза » Хумористична
1.7K 2 5

Ти си ми съдбата

Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)
Ve2666
Проза
1.9K 2 9

Мъдрословия (21)

232. Една постъпка казва много повече от хиляди думи.
233. Душата може да види това, което очите не могат.
233. Това, че ние не можем да видим нещо не означава, че това нещо не съществува.
234. Слънцето е само, но дава светлина на всички ни. Има какво да научим
от него. ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K 1

Дневникът на един сирийски комар

Долетях с бежанската вълна кръвопийци и инсекти от Сирия, мечтаейки да кацна в Германия и на воля да си посмуча немска кръв. Всички познати комари-гастарбайтери, отлетели в емиграция, разказваха, че немската кръв е най-сладка – с високо съдържание на пивка мюнхенска бира, вкусен баварски холестерол ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
1.3K 2

Студентски улици

Разхождах се сам по студентските улици, а времето бе тъй прекрасно. Зимата все повече започваше да се усеща и това създаваше едно празнично настроение в иначе сивото ми ежедневие. Луната отново бе тъй ярка, а небето червенееше, което ме навеждаше на мисълта, че скоро отново ще се борим с ярко билият ...
Лаконичен (Иво)
Лаконичен
Проза
950 1 1

Нестинарката

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Разкази
1K 2 4

Господарят

Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 1 7

Нещата от живота

- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...
maiaan (Мая Ангелова)
maiaan
Проза » Разкази
2.1K 1 4

Моето твое

Не говорим и не можеш да чуеш интонацията на гласа ми.
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам. ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Проза » Писма, Други
1.2K 2 1

Миниатюри

Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Други
1.4K 7 8

За честта на мъжа IV

Колко болка има по света, колко бедност и нищета. В калта пада човек и всеки го подминава, въздигне ли се всеки му вярва и го следва безропотно. Ако паднеш някога в калта приятелю, не забравяй нито за миг кой си и от къде си тръгнал. Нека това ти дава винаги сили по пътя ти! В битките и в огъня се к ...
Papalisimo (Давид Иванов)
Papalisimo
Проза
2.1K 4 1

Избрани. Белязани

Седя на един от неудобните столове пред болничната стая на майка си. Чакам лекарят да излезе и да ми каже дали тя ще живее, или не. Обикновено бих си играл на телефона, убивайки времето, но сега е сериозно. Макар че, ми е приемна майка аз я обичам като родна. Тя е единственият човек в живота ми. Но ...
SecretWriter (Secret Writer)
SecretWriter
Проза » Фантастика и фентъзи
832

Човекът огледало

Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...
ix3 (3xi)
ix3
Проза » Разкази
1.3K 1

Смъртта на Фружин

Беше година 6968 (1460). Остарелият Фружин лежеше на своя смъртен одър. Вече месеци наред сънуваше божии вестители*, които подсказваха, че краят му наближава. Още в ранни зори, той извика синовете си и им предаде своето наследство. Децата и внуците му дълго оплакваха думите на беловласия старец, но ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Разкази
1K 1

Дяволска история

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 7

Тя

Тя беше тази, която тормозихте. Сигурно трябваше да се обърна учтиво към вас. Сигурно трябваше да ви кажа нещо от сорта на ,,Здравейте!’’, ,,Добър ден!’’, или ,,Добро утро!’’. Сигурно трябваше да се усмихна и да не ви подминавам по този начин. Сигурно...
Наистина ли не можете да се сетите коя беше т ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза
778 2

Сладоледено парти

Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1K 2 3

Щастието е на една ръка разстояние!

Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...
gold (Zlatka Аndonova)
gold
Проза » Разкази, Други
853