Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Пътепис на обратно

Тоя проклет град с тия огромни, каменни сгради, поставени тук сякаш от същия поставил пирамидите и тия прашни улици, начертани сякаш с едничката цел да те изгубят, да те погълнат, да те направят част от всички губещи се...
Помислих, че мога да се върна в този град, сякаш никога преди не съм стъпвала ...

Madeleine

Проза » Разкази

1K 1 1

Сестринска любов

На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и п ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2.3K 3 7

Като сънуващи

-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...

Lebovski

Проза » Разкази

887 2 6

На път

И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...

exuded

Проза » Разкази

733 3

България накъсо - 13

Понякога си мисля, че всъщност оградата по границата ни пази да не избягаме от самите себе си...
Само българин е способен на това: да причака Неволята, да я хлопне с нещо тежко по тила и да я натресе на друг в безпомощно състояние.
И още нещо:
България не е над всичко, България е ВСИЧКО. То е като д ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.3K 6 14

Тази нощ те сънувах

Тази нощ те сънувах. Стоеше с два куфара на улицата, готов за път. Аз отивах на някъде и щяхме даже да се разминем. Но те видях. Беше малко натъжен и гледаше надолу със склонена глава. Изведнъж се спрях пред теб. Ти вдигна очи. Прегърнах те силно и ти казах "Чакай, къде така!? Имаме толкова неща още ...

Kalisi

Проза » Писма

1.8K 2 1

Виенско кафе - 30 последна

В крайна сметка, след като Борил се убеди, че няма да се съберем отново, ме притисна и си взе бизнеса. С печалбата от последната година и малко други спестени пари бях купила два офиса. Не носеха много пари, но си бяха добра инвестиция. Бяхме при нотариуса, да прехвърлям фирмите на хора на Борил и к ...

Elder

Проза » Повести и романи

967 1 7

От събота до четвъртък и 5 години и 1/2 между тях

И отидохме отново в съда. За трети път тази година. Чакахме в една зала със седалки, приличащи на тези на гарата. " Всеки влак си има пътници ", но моят здравичката го закъса. Излезе от релси. Остави ме с куфарите на гарата и чака разрешение, по кой коловоз да продължи.
Чакалнята не е на гарата. Чак ...

Kalisi

Проза » Разкази

1.1K 5 9

Поезията

ПОЕЗИЯТА
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е ...

SimeonAngelov

Проза » Други

1.5K 6

Синът на Хаос

Гадно нещо е, когато те тресне хормонът…
Повечето представители на човешкия вид, носещи ХХ-хромозоми смятат най-великото си постижение, да си хванат някой с ХУ-хромозоми и да възпроизведат себеподобни. Аз никога не съм се стремяла към подобна глупост. Имах си работата, хубавата къща, скъпата кола, м ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.9K 1 5

От дъното на морето

ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...

Мильо

Проза » Разкази

1.5K 2

Виенско кафе - 29

– Имам голям проблем и не знам какво да правя.
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...

Elder

Проза » Повести и романи

964 7

Лайкоберачка

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4

Vita Mortalis

Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

910 5

Всички мразят Понеделник

Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...

karatistkata_f

Проза » Разкази

1.5K 1 1

Изолация (част втора)

Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...

Antinormal

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

858 1 3

Гурбетчия

ГУРБЕТЧИЯ
Лятото беше отминало и есента бе започнала да разпростира своето жълто було, шепнейки с тих и леко студен вятър. Слаб дъжд ръмеше, а селцето бе както обикновено много притихнало в този есенен вечерен час.
По улиците бе пусто, а мъглата се разпростираше лениво над тях. Самотен щурец запя тр ...

boreto_pz

Проза

1.2K 2 2

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...
Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"
Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа... огън от любов!"
Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсм ...

duffmckagan

Проза » Други

872 1 3

Гледна точка

„Всеки човек има определен хоризонт. Когато хоризонтът му започне да се свива и стане съвсем малък, той заприличва на точка. Тогава човекът казва: това е моята гледна точка.”
Мисъл, приписвана на германския математик Давид Хилберт
Всичко зависи от гледната точка.
Ето това е най-важното: да имаш точк ...

exuded

Проза » Хумористична

1.7K 1 4

За родината в нас...

И ти си в мене – ти, родино моя
„Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове...”
Оставям вестника. По принцип не оставям концентрацията си насочена ...

Rumen-Velichkov

Проза » Други

1.3K

Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3)

Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях ...

RaiaVid

Проза

1.2K 5

Ти-шина

Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...

НощенЕздач13

Проза » Разкази, Други

1.1K 1

Петър и Мария 2 глава

Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязох ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

1.1K

Ничия

- Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...

wola

Проза » Разкази

1.7K 1 4

Зимна приказка

Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...
Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снеже ...

Иванов

Проза » Разкази

981

Гара Хилегом

- Мислех си, че тук ще е по-добре отколкото в Германия, но нещо хич не върви – на малката холандска гара едно момиче с куфарче за ръчен багаж говореше на български по телефона. Усмихнах се на съвпадението, но седнах до нея без да кажа нищо.
- Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

1.4K 1 4

Благодаря!

Знаеш ли...
Тази целувка промени не само теб, промени и мен, показа ми една друга страна на живота, показа ми цветовете в иначе скучния сив свят. Ти беше човекът, който застана пред мен и не се страхуваше да изгуби или спечели всичко, ти пое риск, който промени не само твоя, но и моя живот. Нещото, ...

cucinka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Виенско кафе - 28

Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол н ...

Elder

Проза » Повести и романи

1K 3

Наказана душа (за конкуpса 2.3)

Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.8K 1 4

Снегът покрива раните

Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъ ...

lubara

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1 3

Да пием чай

Наскоро се запознах с една английска телевизионна драма за началото на миналия век и останах изумена от обноските, дипломацията и отношенията между хората (все неща, които наистина оценявам от тази епоха, въпреки че не оценявам особено Първата Световна война или потъването на Титаник). Ако си позвол ...

Madeleine

Проза

823 2

Ти си всичко

На днешния ден искам да ти кажа нещо, което означава много за мен. Искам да знаеш, че това, което се случи преди 30 месеца, тази целувка ме промени тотално. Благодарение на нея разбрах какво е да си всичко за някого, какво означава да се събудиш и да нямаш търпение да станеш и да живееш. Разбрах как ...

sunchine

Проза » Писма

1.6K 1

С любовта шега не бива

Петък вечер. Двете приятелки за поредна седмица са в рок бара. Вероника е въодушевена и се забавлява, както винаги. Ирина, забила поглед в тениската на бармана, върти чаша в ръка. На моменти присъствието ѝ е само телесно, умът ѝ бяга към него. Подпряна на бара, мислейки си за него, Ирина може да поч ...

delight

Проза » Разкази

2.3K 2

Хей, хайде на кафе

Работех на летището и от доста време харесвах един колега ..., той беше шофьор на автобусите, които караха пътниците от терминала до самолетите... Имах семейство, но се забърках в това някак ненадейно.
Един ден го видях и си казах:
- Какво пък толкова, ще го поканя на кафе, ако приеме, ще излезем, щ ...

chochone

Проза » Разкази

1.3K

Изолация (част първа)

Той се събуди от пронизващия звук на алармата. 6:45. Всяка сутрин с точност до секунда звукът на ехтящи камбани, макар и да беше дигитално компресиран, го откъсваше от единственото му бягство – съня. Обиколи с поглед стаята, но както винаги, нямаше нищо ново – бели стени, бял под, бял таван и прониз ...

Antinormal

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

904 1 1

Магията на числата

Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...

vega666

Проза » Разкази

1.2K 3 9

Счупени криле ~ Глава 9, 10 (част I)

Глава 9
30.06.145 г.
„Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и ...

CrystalReign

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1K

Не мога без нея (за конкурса)

Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой? ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2K 2 8

Двама влюбени и тя

Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силу ...

aleksandra79

Проза » Разкази

1.8K 4 11

Разковани дъски - 72

Жена, която жули само вредни храни и напитки, спокойно може да бъде наречена Жули Е-та.
Автотенекеджията толкова се дразнеше от номерата на жена си, че когато веднъж се ядоса, пренаби и тях.
Когато пиеш греяно вино у дома, това си е чиста проба топлофиРкация.
Рибар на курс по медитация:
- сОмммм, сО ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 2 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пътепис на обратно

Сестринска любов

Като сънуващи

На път

България накъсо - 13

Тази нощ те сънувах

Виенско кафе - 30 последна

От събота до четвъртък и 5 години и 1/2 между тях

Поезията

Синът на Хаос

От дъното на морето

Виенско кафе - 29

Лайкоберачка

Vita Mortalis

Всички мразят Понеделник

Изолация (част втора)

Гурбетчия

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства

Гледна точка

За родината в нас...

Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3)

Ти-шина

Петър и Мария 2 глава

Ничия

Зимна приказка

Гара Хилегом

Благодаря!

Виенско кафе - 28

Наказана душа (за конкуpса 2.3)

Снегът покрива раните

Да пием чай

Ти си всичко

С любовта шега не бива

Хей, хайде на кафе

Изолация (част първа)

Магията на числата

Счупени криле ~ Глава 9, 10 (част I)

Не мога без нея (за конкурса)

Двама влюбени и тя

Разковани дъски - 72

Опашка