Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

В търсене.

Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...

neytiri

Проза » Други

817 2

Ябълки и пасти

– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...

esenna

Проза » Разкази

1.4K 2 5

Психотест /за конкурса/

-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...

Eia

Проза » Хумористична

1.4K 2 8

Декември.

Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...

neytiri

Проза » Други

837 2 4

Неделно събуждане

Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

1K 2

На тъмно (за конкурса)

- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото ...

perperikon

Проза » Разкази

1.6K 3 22

18+ Коледни желания

Мина Бъдни вечер. Посрещнах с нетърпение Коледа.
Въпреки, че скоро ще чукна 40 години все още вярвам в дядо Коледа...
Е, то аз и на политиците вярвам, та на един дядка ли да не повярвам...
Като дете го помня като Дядо Мраз, ама след като дойде
демокрацията побърза да смени политическата си принадлеж ...

plama7

Проза » Хумористична

970 1

Монахът

Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там п ...

exuded

Проза » Разкази

673 1 2

Под масата на ТАЛИЯ (Новогодишен скеч)

Новогодишно празненство на ТАЛИЯ (Териториална Агенция за Либерални Изследвания на Явленията). Обща банкетна маса с въздълга бяла покривка. Веселбата е в разгара си. Камерата ни пренася под масата, където една жена „на четири крака” пълзи заднишком и се сблъсква в друга, която съсредоточено върши не ...

perperikon

Проза » Хумористична

916 2

Старецът

Видях го на спирката на Университета...беше прегърбен, с дълга бяла брада. Носеше дрипи. Подпираше се с бастунче, затрудняваше се с ходенето на тази преклонна възраст. И ето че дойде тролеят. Качих се. Старецът беше в същата посока като мен. Една жена видя, че той иска да се качи и му подаде ръка.
- ...

DenisOlegov

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.1K 3 4

Виенско кафе - 20

Доброто на инсулта беше, че след него вече можех да спя. Събудих се към 8 и Борил го нямаше. Имах среща за която закъснявах, така че се изстрелях към колата си, без да се интересувам от никого. Отидох в офиса, срещнах се с клиента и после реших да видя какви са ги сътворили, докато ме нямаше. Хвърли ...

Elder

Проза » Повести и романи

835 2

Ковчегът на дядо Марко

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другот ...

Мильо

Проза » Разкази

1.1K 1

Среща без време

Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...

exuded

Проза » Разкази

782 1 4

18+ Престрелка край Уинди Хил (за конкурса)

– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.6K 1 5

Всъщност, само един диалог... (извън конкурса)

Всъщност, само един диалог...
– Вие днес закъсняхте.
– Аз винаги идвам навреме.
– Сега е десет и петнайсет, а нашите сеанси са насрочени за девет и половина.
– Не виждам тук други чакащи. ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2.4K 2 4

Спор /за конкурса/

-Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
- Ти пък си широка и дебела.
- Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
- Глупости! И аз имам блясък.
- Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу! ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.5K 12

Учител по неволя - Предколедни нелепици

Учител по неволя
Предколедни нелепици
С треперещи пръсти и с течащ нос, целият посинял от студ, г-н Многознаев държеше четка и боядисваше централната врата на училищната сграда. Той боядисваше не защото искаше да облагороди мястото, т.е. не по своя воля, а защото неговите ученици бяха изписали върху ...

Galifray

Проза » Разкази, Хумористична

1.6K 1 1

Проектът

- Мислех, че срещата е в 11?!
- Седни, Мира.
- Не. Ще стоя права!
- Събрах ви, за да ви помоля след малко на съвещанието да излезете като един екип и да няма никакви скандали.
- Аз подготвих теоретичната част на Проекта. Промените ги коментирах няколко пъти през тази седмица с доцент Николов, повтар ...

670301

Проза » Разкази

1.2K 4

Памфлет

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...

ZAGORA

Проза » Други

902 2 2

Хм!

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...

Lebovski

Проза » Други

1.1K 2 12

Любовното обяснение на един готвач

Сладка моя,
Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черн ...

duffmckagan

Проза » Писма

1.3K 1

Съботно катерене

СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...

rozza

Проза » Други

718 1 1

18+ Добрият барман

Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...

Heel

Проза » Разкази

844 1

Цигуларят

Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...

Boyan

Проза » Разкази

1.5K 3 7

Забрави ме!

Забрави ме!
...Пишеше в тетрадката му:
Небето плаче днес
болките
на тези със пресъхнали очи ...

Kalia1117

Проза » Други

836 2 4

Орис (Сафина) 15

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

736 1

18+ Нула цяло и три секунди

Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те у ...

йеромонах

Проза » Разкази

1K 1

Oрис (Сафина) 14

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

825

Разговор

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...

teddy7

Проза » Други

853 1

Баба Кера и Жана

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

2.8K 2 7

Болка

Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...

exuded

Проза » Разкази

831 7

Странник

- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...

angelbard

Проза » Разкази

723

Само една грешка...

-Недей! Моля те недей! Не го прави… Не ми го причинявай! Спомни си за всичко хубаво, за всички усмивки, за всеки момент на щастие… Не ги заличавай с тази трагедия! Моля те!
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах т ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

945

18+ Виенско кафе - 19

След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.
– Какво правиш? Може нещо да е станало с детето. Давай, звъни на сестра и или някой друг.
– Нищо не е станало. Припка си към вкъщи. Виж – той ми показа телефона си и наистина точката се движеше.
Погледах малко картата и как се движ ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.3K 5

стари грегерии

Аз съм възможно на-лошият лъжец – не мога да излъжа себе си...
И прозрачните идеи имат своите "тъмни страни"!
Някои хора са дотолкова добродетелни, че им израстват крила върху ума...
и той отлита накъдето му видят очите!
Овцете със златно руно... не се радват на дълъг живот! ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

816

Съществуване

Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...

exuded

Проза » Разкази

562 2 1

Прегърни ме

ПРЕГЪРНИ МЕ
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...

Мильо

Проза » Разкази

963 2 3

Капитанът

Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...

inakrein

Проза » Разкази

1.3K 10

Грижовник

Ганев постави любимеца на дланта си. Поднесе му тревица и с възхищение заследи как стръкчето бързо намалява. Но дочу лай на кучета. Внимателно премести скакалеца в специално сандъче и затича навън. Тъкмо навреме… Един лагерник се бе изкатерил по бодливата ограда. Лудчо! Приискало му се да бяга от Бе ...

Eia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 2 7

Париа, детето облечено в пламъци - Първа Част

Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...

Stransky

Проза » Фантастика и фентъзи

859

Проза и разкази от съвременни български писатели

В търсене.

Ябълки и пасти

Психотест /за конкурса/

Декември.

Неделно събуждане

На тъмно (за конкурса)

18+ Коледни желания

Монахът

Под масата на ТАЛИЯ (Новогодишен скеч)

Старецът

Виенско кафе - 20

Ковчегът на дядо Марко

Среща без време

18+ Престрелка край Уинди Хил (за конкурса)

Всъщност, само един диалог... (извън конкурса)

Спор /за конкурса/

Учител по неволя - Предколедни нелепици

Проектът

Памфлет

Хм!

Любовното обяснение на един готвач

Съботно катерене

18+ Добрият барман

Цигуларят

Забрави ме!

Орис (Сафина) 15

18+ Нула цяло и три секунди

Oрис (Сафина) 14

Разговор

Баба Кера и Жана

Болка

Странник

Само една грешка...

18+ Виенско кафе - 19

стари грегерии

Съществуване

Прегърни ме

Капитанът

Грижовник

Париа, детето облечено в пламъци - Първа Част

Опашка