Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

"Ерекция" към щастието - глава II

"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2.1K 2 2

Историята на една капка

Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...

Eipril

Проза » Разкази

1.4K 1

Есенни листа - червени, кафяви и жълти

Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...

robertratman

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1 4

Лепило и вълни (7)

Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1.4K 2

Хубавата Отеро

Хубавата Отеро
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

1.9K 4 15

Орис (Сафина) 36

>

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.6K 2

Калина (по действителен случай)

I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...

Boyan

Проза » Разкази

4.1K 3 6

***

***
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...

lusibo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 2 3

Село на римски път - 7.3.

3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...

генек

Проза » Повести и романи

1.3K 2

Имам нови очила, търся си погледа

Имам щепсел търся си контакт.
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.1K

"Ерекция" към щастието - глава I

"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

1.8K 3

Довиждане

Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...

thedac

Проза » Други

957

Зелената бележка

Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...

robertratman

Проза » Разкази

967 4

Излет

Хребетът се беше извил като камила. Едногърба. Те са много трудни за яздене, тези хребети, и никой не ги одобрява, когато е на път. Казват, че в Южна Африка имало камили...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По д ...

exuded

Проза » Разкази

1.8K 4 6

Мокър сън

Живея си аз някъде из 2103-а година, джвакам си кубчето от Хлорела* и замезвам с яйчица от японски пъдпъдък, наредени върху салата от репички, соеви кълнове и лук. Лежа разплут на масажиращ неврологичните ми точки шезлонг и зяпам небрежно в морската шир. Морска шир, обграждаща ме и от четирите стран ...

murjoflos

Проза » Разкази

945

Българино

Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...

thedac

Проза » Други

1.4K 2 5

Чувствам се като цигара „Като пържола в чиния на в

Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.2K 2

Орис (Сафина) 35

>

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.6K 1

Крушата

– И така, докъде стигнахме с купуването на самолети за авиацията? – запита генерал-президентът Боримечков.
Генералът беше опитен военен пилот. Учил се бе да лети в Долни Дъбник на съветски „Миг“-ове. Това хич не бе лесна работа. Най-трудното беше да се пребори с принципа, че само „нашите хора“ трябв ...

B

Проза » Разкази

1.7K

Село на римски път - 7.2.

2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...

генек

Проза » Повести и романи

1.2K 2 1

Орис (Сафина) 34

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.6K 4

Есенно листо

Денят беше страхотен – ползотворен. Тръгнах си от работа в 15:00 и не бях изнервена. Отидох с най-добрия си приятел в посредствена кръчма над нас, смяхме се, хапнахме. От там се запътихме на следобедна разходка към Каменните гъби. В колата обсъждахме на лежащите теми за празнотата на хората и нечове ...

Мушмулче

Проза

1.1K 1 1

Есента е занимание самотно

Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...

йеромонах

Проза » Литературни очерци

1.3K 1

Куклите на мама

Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми. От месеци си мечтаехме за романтично лятно пътешествие, само двамата, и ...

hristam

Проза » Разкази

2.7K 14 10

Обичах

Обичах да те прегръщам, чувствах се закриляна. Обичах топлото ти тяло и ръцете ти, които като обръч ме обгръщаха. Обичах да те гушкам за лека нощ, обичах да споделям нощите с теб, а сутрин първа да се събуждам, за да те гледам. Никога не ми беше достатъчно, исках още и още като лакомо дете. Обичах д ...

runi921

Проза » Разкази

917

Село на римски път - 7.1.

Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...

генек

Проза » Повести и романи

1.1K 2 1

Джеф и "Вещицата"

Не знам как да започна този разказ – с описанието на Джеф, или на заведението “Вещицата”. За мен те са взаимно свързани, появиха се едновременно и също така едновременно изчезнаха от живота ми. Първият път, когато срещнах Джеф, се случи в кафенето, което не беше случайност – той постоянно киснеше та ...

robertratman

Проза » Разкази

1K 1 2

На среща с комшийката

На среща с комшийката
Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък д ...

diesto

Проза » Разкази, Хумористична

2.6K 1 14

Най-трудното нещо.

Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
Да стискам зъби всяка веч ...

Kalisi

Проза » Разкази, Писма, Други

2K 2 1

Да срещнеш''правилният''човек

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

nadia.nanito

Проза » Други

1.2K 1 1

Пътуване из Гватемала

Пътуване из Гватемала
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

1.4K 6 9

Лошата жена

Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени ...

latinka

Проза » Хумористична

2.7K 6 15

Село на римски път - 6.4.

4.
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...

генек

Проза » Повести и романи

1.3K 2 1

Да изчезнеш напълно

Аз бях следващият наред да разказвам. Моята история. Чувах покашляния от събраните в притъмнената църква, столовете, на които седяха, проскърцваха. Притеснявах се. Изправен, с амвона отпред и разпятието зад мен се чувствах самотен пред вторачените в мен очи. Чудех се как да започна.
Началото е най-т ...

robertratman

Проза » Разкази

1.2K 1 10

Есен

Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде п ...

messedupmind

Проза

1K

Село на римски път - 6.3.

3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...

генек

Проза » Повести и романи

1K 2 1

Две жени пият кафе

На пръв поглед напълно обичайна гледка – познати, приятелки, съседки събрали се на чаша топло кафе, за да се оплачат от мъжете и да се похвалят с новите си обувки. Две жени пият кафе – най-обикновеното нещо на света.
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...

Madeleine

Проза » Разкази

1.5K 1 3

Лепило и вълни (6)

Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Иска ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1.2K 4

На Катя

В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
От съседн ...

thedac

Проза » Разкази, Еротична

1.2K

Разстояние

Кой ти каза, че си далеч?
Ти си тук, точно тук - посочих с пръст гърдите си. Не исках да я загубя, въпреки разстоянието.
- Малко по-наляво от гръдната кост, върху сухожилния център на диафрагмата, точно там си - продължих аз, както винаги, с великите ми изказвания.
Беше глупаво. Настъпи мълчание. Ре ...

stefanoV_

Проза » Други

1K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

"Ерекция" към щастието - глава II

Историята на една капка

Есенни листа - червени, кафяви и жълти

Лепило и вълни (7)

Хубавата Отеро

Орис (Сафина) 36

Калина (по действителен случай)

***

Село на римски път - 7.3.

Имам нови очила, търся си погледа

"Ерекция" към щастието - глава I

Довиждане

Зелената бележка

Излет

Мокър сън

Българино

Чувствам се като цигара „Като пържола в чиния на в

Орис (Сафина) 35

Крушата

Село на римски път - 7.2.

Орис (Сафина) 34

Есенно листо

Есента е занимание самотно

Куклите на мама

Обичах

Село на римски път - 7.1.

Джеф и "Вещицата"

На среща с комшийката

Най-трудното нещо.

Да срещнеш''правилният''човек

Пътуване из Гватемала

Лошата жена

Село на римски път - 6.4.

Да изчезнеш напълно

Есен

Село на римски път - 6.3.

Две жени пият кафе

Лепило и вълни (6)

На Катя

Разстояние

Опашка