2 740 резултата
Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...
562
Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...
1158
1
– Исках да те питам, за жената ти… – започна тя ей така от никъде, без дори да премества поглед от звездното небе.
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...
885
2
2
Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...
1047
2
1
Съни се събуди на брега на езерце в другият край на гората. Огледа се стреснато, бельото и пратката и си бяха на мястото, значи имаше да се притеснява за две неща по малко. Раните които бе получила във схватката с горският тигър не бяха превързани, но бяха почти заздравели и намазани с някакъв стран ...
706
- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...
1097
2
Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...
1067
1
2
В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...
В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...
788
2
В подножието на Морените цареше черен мрак и когато от южната им страна се разнесе черната мъгла, остана незабелязана за очите наоколо. Изви се в спирала над студената земя, издигна се и започна да се сгъстява, за да оформи един едър закачулен силует. Алабаст, без дори да се огледа, закрачи бързо в ...
1495
2
Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед наго ...
609
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
741
2
2
"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
1410
4
По време на приятния юнски следобед, гарата на големия приморски град кипеше от живот. Туристите, които посещаваха морския курорт бяха извънредно множество. За последния месец населението неспирно се покачваше. Тая гледка терзаеше ума на нещастния дух, който обитаваше гарата вече близо два века. Как ...
551
4
Казвам се Дионисий (Διονύσιος). Аз съм ромей от благороден род. Чрез своята удивителна досетливост, родителите ми успяха да ми осигурят едно изключително приятно детство. От ранни зори ме принуждаваха да чета светото писание и да отправям молитви към Бога. След сутрешната молитва, учителите, които б ...
531
1
Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Въпреки това реших, че искам да изляза с колелото, надявах се, че може би към обяд слънцето ще се покаже иззад облаците и светът ще стане цветен и жизнен. ...
613
1
Някога имаше едно огромно село, което кипеше от живот. Хората в него живяха в разбирателство. Те никога не се караха, винаги бяха задружни и винаги полагаха общи усилия, за да се справят с проблемите, които ги настига. Тяхното село беше един малък рай, пред който бледняха и Слънчевата страна , и Уто ...
473
1
Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, ...
936
1
Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя ...
587
Студените пориви на вятъра преминаха на вълни през проядените зъбери на високите градски стени, спуснаха се в ниското сред крайните редици от схлупени къщурки, завихриха прахоляка от неравните калдъръмени улички, разбудиха листата в бръшляните, в старите брястове, в каваците и поеха невидими към сър ...
1601
3
Беше най-обикновен есенен ден. Прибрах се от училище. Оставих тежката раница в стаята си, която беше на горния етаж и слязох долу за вечеря. Пиле с ориз, което брат ми приготви. Преди около два месеца родителите ни загинаха в самолетна катастрофа и сега сме само двамата. Справяме се някак си. Все ощ ...
843
1
Пролог
Годините са онзи крясък на птица посред нощ, който колкото и да се ослушвате, едва ли ще чуете повторно, а надникнете ли през прозореца ще мерните единствено крайчеца на нечие оперение...отлетялата птица, която никога няма да се върне под вашата стряха - това са те!
Ще ви запозная с родителит ...
Годините са онзи крясък на птица посред нощ, който колкото и да се ослушвате, едва ли ще чуете повторно, а надникнете ли през прозореца ще мерните единствено крайчеца на нечие оперение...отлетялата птица, която никога няма да се върне под вашата стряха - това са те!
Ще ви запозная с родителит ...
688
1
3
Сняг валеше на огромни парчета пух. В Сеул такова нещо хората рядко виждаха. Субарото едва смогваше да си почиства предното стъкло и бавно пъплеше към поредното местопрестъпление.
Инспектор Съ Шап Ши дъвчеше фаса между зъбите си и наблюдаваше мъките на чистачката на стъклото пред него. Тя все не усп ...
Инспектор Съ Шап Ши дъвчеше фаса между зъбите си и наблюдаваше мъките на чистачката на стъклото пред него. Тя все не усп ...
1181
2
– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
1415
2
— В днешното ни предаване гостува — както сам се нарича — експерта по артефакти от Зоната, самопровъзгласилия се за доктор: господин Нюлън… Та кажете, „докторе“, каква е била целта на Посещението?
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...
958
Градчето тънеше в дълбока среднощна дрямка сред спокойствието и сигурността на обграждащите го непристъпни скали и високи крепостни стени и единственият шум, който смущаваше вечерната тишина, бе веселият ромон на многобройните водоскоци и водопади, които бликаха от белите варовици и розовите риолити ...
1031
1
Седях на терасата и се наслаждавах на чаша ароматно кафе. Това е любимата ми част от деня. Сутрешния хлад ме обгръщаше и караше тялото ми да потръпва. Мъглата, предвестник за горещ ден, се стелеше над долината като почти изцяло скриваше отсрещните хълмове. Илюзията за нереалност беше осезаема. Ако ч ...
1446
2
5
Част от глава първа
Беше времето отминало напразно и ставаше все по-студено, и по-студено. Слънцето заспа зад тъмни, мъгливи облаци. Така изморено изглеждаше то. Спусна се черна гъста мъгла над планината Ехиндрен. Там, между гъстите гори, острите скали и назъбени върхове. Сред празнината оглушели пт ...
Беше времето отминало напразно и ставаше все по-студено, и по-студено. Слънцето заспа зад тъмни, мъгливи облаци. Така изморено изглеждаше то. Спусна се черна гъста мъгла над планината Ехиндрен. Там, между гъстите гори, острите скали и назъбени върхове. Сред празнината оглушели пт ...
953
1
- Готов ли си? – попита Мора с престорено любопитство, когато прекрачи прага на тъмното подземие.
Светлината от коридора се пръсна между колоните, дълги сенки се плъзнаха по пода, после тежката врата зад нея хлопна и всичко отново потъна в мрак.
Тя вече знаеше отговора, но попита от куртоазия и няка ...
Светлината от коридора се пръсна между колоните, дълги сенки се плъзнаха по пода, после тежката врата зад нея хлопна и всичко отново потъна в мрак.
Тя вече знаеше отговора, но попита от куртоазия и няка ...
1591
2
2
Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
990
3
3
Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
1169
3
Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...
903
5
14
17.
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...
443
1
Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...
760
3
6
Мистър Едуард Смит блажено се беше излегнал на дивана и с отегчение разглеждаше сутрешния вестник. „ Глупости, само съвършени глупости пишат“. Продължи да разлиства, когато вниманието му беше привлечено от обявите за доставка на различни стоки по домовете. Една от обявите много го впечатли – „ Бърза ...
690
1
2
16.
Божо също не се паникьоса. Веднага щом видя врагът ни, той се обърна бързо към мен.
- Да се разделим – изкрещя той. – тръгни към другият край на покрива.
Понечих да протестирам, но нямаше време за спорове.Не исках да го изоставям за нищо на света, но какво можех да направя на този проклет покрив ...
Божо също не се паникьоса. Веднага щом видя врагът ни, той се обърна бързо към мен.
- Да се разделим – изкрещя той. – тръгни към другият край на покрива.
Понечих да протестирам, но нямаше време за спорове.Не исках да го изоставям за нищо на света, но какво можех да направя на този проклет покрив ...
340
1
2
15.
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...
672
1
2
14.
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като ням ...
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като ням ...
553
2
2
Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...
1326
2
1
13.
Повторното ми влизане в Станцията беше тежко и изпълнено с напрежение. Въздухът беше напоен с миризмата на кръв и сякаш се дишаше по-трудно. Ужасът, който бяхме изживели тук ме удари с пълна сила и усетих, че трудно вървя. Макар и да беше непредпазливо от моя страна, бързо се затичах към вторият ...
Повторното ми влизане в Станцията беше тежко и изпълнено с напрежение. Въздухът беше напоен с миризмата на кръв и сякаш се дишаше по-трудно. Ужасът, който бяхме изживели тук ме удари с пълна сила и усетих, че трудно вървя. Макар и да беше непредпазливо от моя страна, бързо се затичах към вторият ...
386
1
2
12.
Страхът ми, че ще се окажем в капан не се оправда. От едната страна на пирамидата прозираше малко петно червена светлина. Всички се насочихме към него и го разкопахме с ръка. Веднага ни лъхна студеният и пълен с пясък, марсиански вятър. Входът беше голям, но с времето пясъкът и бурите го бяха за ...
Страхът ми, че ще се окажем в капан не се оправда. От едната страна на пирамидата прозираше малко петно червена светлина. Всички се насочихме към него и го разкопахме с ръка. Веднага ни лъхна студеният и пълен с пясък, марсиански вятър. Входът беше голям, но с времето пясъкът и бурите го бяха за ...
396
2
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
