2 849 резултата
Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...
  1113 
- Стреляй, войнико! - Гласът на баща му изпълваше целия двор.
Инк беше легнал по корем, съсредоточил поглед върху целта - три консервни кутии от доматено пюре, положени върху дървена маса. Дланите му се потяха. Той погали спусъка на двуцевката с показалец и внимателно го постави на мястото му. Опитв ...
  854 
Резерватът
Слънчевите лъчи игриво танцуваха в клоните на дърветата, скриваха се и пак внезапно изскачаха, като делфини пред кърмата на кораб, удряха се в мръсното стъкло и създаваха една особена атмосфера, внасяйки чувство за топлина и уют в иначе доста неприветливото и студено купе. Есента беше веч ...
  1362 
Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...
  1074 
Храмът на Зарамон
Хутмoс! – извика Зарамон.
Да, господарю! – притича младо момче и падна на колене пред царя – жрец.
Приготви ли ми колесницата?
Конете са впрегнати и чакат Ваша Сияйност. ...
  1043 
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
  449 
Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...
  530 
Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана, да дадат своите п ...
  519 
На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...
  590  12 
03.03.3018 г.
Екипажът се подготвя за упояване. Необходимо е, не защото пътуването през хиперпространството е дълго или смъртоносно. След изобретяването на активния подпространствен двигател, на базата на тройното атомно делене и антигравитационния ускорител, пътуванията през хиперкосмоса са бързи, ...
  1182 
27.
Натрупване на шарени палатки, с парцаливи платнища, дървени бараки, къщурки от някакви жълти камъни /после мистър Крейн обясни, че това са непечени тухли, които полекичка се смиват от дъжда и затова в региона не е останало нищо от някога великата държава на джипситата/...
Къщите бяха се струпали ...
  670 
Промъкна се до там и с облекчение откри, че никой не ѝ е сложил катинар. Отварянето ѝ се оказа по-трудно, отколкото бе предполагала – не само заради нараняванията ѝ, ами и защото самия капак се оказа доста тежък за нейните нетренирани мускули. Израри го бе избутала, сякаш не тежеше нищо, а Лизи едва ...
  1207 
24.
Вечеряха, огледаха пак багажа – малко беше, но нали трябваше с нещо да се занимават до тръгването. Ирис и жените си поплакаха, Нийл мълчаливо стисна ръцете на тръгващите.
Два или три часа след мръкване, Иван почука на вратата и всички тръгнаха след него. Групата придружаваха четирима от българит ...
  874 
  1501 
22.
На сутринта, тъкмо закусваха в трапезарията на голямата къща, се появи Иван и предложи на Нийл да го заведе на лов. Погледна към Ирис и добави:
- Ако искате, госпожице, може и вие да дойдете... Една разходка...
Джон веднага вдигна заинтригуван глава. Едно приключение? Тъкмо да има какво да разпр ...
  960 
19.
Колко е спал, Джон не разбра. Усещаше тялото си атомизирано, само болките в краката и гърба посочваха, че има нещо останало от него. Но, когато започна да се надига, рязък спазъм разтърси всичко – от главата до петите...
Едва ли не допълзя до вратата, подпря се на резето, с което беше затворена ...
  758 
16.
Говореше на чист американски – дори без английски акцент, какъвто притежаваха мнозина в колонията Европа...
Джон и Майкъл скочиха, Нийл се извъртя от поста си до малкия прозорец, Гарбър и Колинз заизмъкваха пистолетите, жените се опитаха да се скрият зад купчината ръждясали някогашни мебели...
- ...
  869 
13.
И те се появиха...
Но не по земята, а нейде в небето...
Групата беше на около километър от трифибията. Тъкмо изкачваха един куп от контейнери, превърнат от времето и почвата в разпрострял се хълм, когато гръм процепи въздуха. Над тях се понесоха две бойни машини, направиха завой и се устремиха к ...
  800 
Опасенията ѝ, че страшниците ще дойдат да я проверят, се оказаха неоснователни. Никой не се качи. Вероятно бяха решили, че писъците и трясъците са били гневен изблик в следствие на разкритията им и я оставиха на мира. Едва ли вярваха, че тя ще се осмели дори да опита да избяга и това я уреждаше чуде ...
  1115 
В салона беше тъмно, но човек можеше да види какво става. Малките индивидуални лампички светеха – оцелелите се бояха от тъмнината и не склопваха очи. Мълчаха, втренчени в гърба на предната седалка, свиваха се на кълбо, а погледите шареха из полумрака. На големите екрани беше черно. Камерите работеха ...
  807 
1.
Когато Травис поиска еднопосочен коридор до Хаос, техниците от транспортния център, след като провериха в компютрите си дестинацията му, му казаха, че е самоубиец.
- В тази посока никой не е пътувал от много, много години. Опасно за живота! – заявиха и му посочиха екраните си, където с големи чер ...
  2417 
Девойката сбърчи нос недоволно. Мисълта да иска помощ от нея не я изпълваше с възторг. Тя очевидно беше много по-добър човек от всички, които Лизи познаваше, и това само правеше нещата по-трудни и по-унизителни.
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага с ...
  1190 
7.
Трифибията беше модерен вид апарат – съчетание от движещата се по земята, върху водата и в небето машина. Тяхната побираше десет пътници и съответния екипаж...
На виртуалната карта, появила се върху екраните пред всеки пътник, маршрутът изглеждаше почти права линия до река Дунав. А после рязко за ...
  776 
5.
- Ню Париж – каза мистър Крейн след два часа.
Джейн и Джон включиха екраните пред себе си и видяха града отгоре. Беше огромен – макар и твърде далеч от техния Ню Йорк. Е, някъде към площта на Централния град можеше да покрие. И толкова...
Все пак, Европа си беше малка страна – изостанала зад пред ...
  656 
Цяло лято брах билки за цяр.
Не че съм стара вещица, варяща злокобни отвари в ръждив казан. Май не съм много стара, като че ли не съм и вещица точно. По- скоро застаряваща магьосница, винаги облечена в черно.
Косата ми бавно оредява като короната на бреза през есента. Носът ми по рождение си е гърба ...
  1214  16 
„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...
  1620 
3.
- Добре дошли на борда на нашия стратоплан, скъпи пасажери...
Гласът на стюардесата – мек и нежен, се носеше из голямата кабина. Джон и Джейн седяха в дълбоките, удобни кресла и с внимание слушаха думите й. Нали затова пътуваха – за да научат още нещо към натрупаното през четирите години основно ...
  1705 
Една реалистична антиутопия... Забранената зона, наречена Територията... Земята, където някога е живяло племето на българите... Пустинята, сметището на Европа... Част от Великата американска империя... Граничеща с Джипсиленд...
История с минало, с възможно бъдеще, с мрачно съвремие...
П.П. Написана ...
  1614  12 
– Наистина? – вдигна вежди изненадано. После се усети, скръсти ръце и прочисти гърлото си: – Имам предвид, добре.
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...
  1329 
Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...
  1235 
"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...
  1617 
Джими се прибра късно вечерта. Озърна се – никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…
Жена му също се беше загледала в сериа ...
  700 
От време на време – така, през десетина години, боговете се скарват и започват война помежду си. За нещо си. В божествения свят винаги има причина за конфликт. Например, Голямото макаронено чудовище пак е яхнало в любовен екстаз Зелената нежна сепия. Или Крокоаладавъл от Розовите планини отново е от ...
  586 
Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
  729 
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...
  1449 
По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...
  627  12 
Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...
  1367 
Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...
  616 
Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
  1488 
Утрото настъпи мрачно и хладно. Бурята беше изгубила снощната си сила, но все още валеше из ведро, а от време на време далечни тътени разтърсваха простора. Хаймли бавно започна да се изтръгва от дълбокия сън и между морните си сънени клепки различи неясен силует. Някой стоеше насреща, на не повече о ...
  1043 
Предложения
: ??:??