Проза и разкази от съвременни български писатели
Обратният път
Гошко
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...
Бандата - трета част
вулгарен роман - трета част
Месец по-рано
Края на март беше топъл, слънчев и приятен за сезона, въпреки уверенията на синоптиците, че след меката зима се очаква силно застудяване. Светът се събуждаше от дългата летаргията в която беше изпаднал през студените месеци. Дръвчетата вече бяха запо ...
За овцете и хората
Е ...
Обичам те!
Анаид
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...
* * *
Звъни се, отварям. Няма”Добър ден”, направо:
- Хайде, мама днес дойде първа да те вземе, нали така искаше?
Детето става и тръгва с мама. То е радост, то е чудо. Така е на всеки празник. За Коледа беше си поръчал кола и тя му купи. Да беше му купила топка, че след нейните гастрономическ ...
Завинаги заедно
Това, което наричат самота
Лъвчето
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...
Къртичината
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...
Хрумки
Бедността е мъка. Богатството - ад. Опрощението е наказание.
@@@
Намерих смисъл. Споделих го. Вече няма смисъл.
@@@ ...
Сукуба
Воин на светлината ИЗБОРЪТ
Съкровена тайна
Неделя вечер
Свети Архангел Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, другите не ги помня, се бяха разбесняли ама си викам:
- Е, то има и абитури ...
Размисли за пресичането
Пресичането на една улица може да се окаже сериозен повод за размишление.
Защо се налага да пресичаш улицата? Не може ли просто да си вървиш по пътя и да не безпокоиш превозните средства, които си се движат, стараейки се да не ти пречат? Като пресичаш улицата, ти навлизаш в т ...
* * *
Не, не мисля
Всички ни е страх от нещо, някой от смъртта, някой от мизерията и някой други от природните бедства.
Страх ние от всичко което не знаем това се случва и на работа, виждаме една мистична фигура със самочувствие говори малко, а резултатите са неочаквано доб ...
Лятна командировка/1
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...
Бандата - втора част
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...
Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...
Обратният път
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
Враната и пръстенът
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. ...
Моливът
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...
18+ Галя 5
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...
18+ Бандата
БА ...
Орехи на пътя
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
Легенда
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...
Простички мисли на един обикновен човек - 8
Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат ...
Грим
Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...
В реда на нещата
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
Сиротно пристанище
Градушка
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...
Разбираш ли защо го правя?
Парче от сърцето ми
Синовна „любов”
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...