Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Хазарт

Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните зал ...

Aleto12

Проза » Разкази

2015-01-31T13:44:01+02:00 779

Сянката - глава 2

Глава 2
Вече всичко ме болеше от неудобството да се излежаваш на правата твърда земя в килията в полицейския участък. Пияницата се беше събудил и усещах как ме наблюдава подозрително. Два пъти срещнах погледа му, но той не се впечатли особено и не отмести очи от мен. Чувствах се на рентген. Изправих ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

2015-01-31T13:42:38+02:00 1.1K 2

Челен опит

ЧЕЛЕН ОПИТ
Едно време му викаха „прилагане на челен опит”, а сега е „проучване и усвояване на добри практики”. То, че е все едно, все е, ама не всеки го може. Поне до този извод стигнах аз, а пък ако вий мислите различно, сигурно по инакви ви са практиките. Ама по-напред, чуйте ми ги сега аргументит ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-01-30T21:11:10+02:00 1.3K 10

Любовта на демоните-4

Изгубил съм контрол върху себе си, въпреки че гласът ми отново е спокоен и увереността ми се е върнала. Искам да видя този човек в краката си и вече нищо не може да ме спре.
- Ще стреляш , нали?- пита ме той и не вярва, че ще го направя. Но аз го правя. Не знам защо. Може би мразя да ме предизвикват ...

Blagoslava77

Проза

2015-01-30T20:57:30+02:00 886

"Напред, науката е слъце!"

Бог да го прости, брат ми, като беше в първи клас, такъв плакат написа за 24-ти май. И "слъце" нарисува. Само дето после някой трябваше да добави едно грозно "н".
Та на това "слъце" се пека и аз сега.
Може би трябваше да съм по-предпазлива вчера, когато ми се обади Ханджийев. Уж стар приятел, уж гол ...

670301

Проза

2015-01-30T16:47:54+02:00 727

Ох, пак заглавие

Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам (цигарата де, бабата няма как). Да те пуша ли или да скокна до магазина за още една бира? ' ...

superelche

Проза

2015-01-30T07:45:36+02:00 688 6

Разковани дъски - 61

Книгата "Как да станем умни за един ден" ще бъде изкупена за часове и продадена в рекорден тираж. Ала никой няма да обърне внимание на ситния шрифт върху етикета, където съм написал: "Това е просто шега".
След празниците, последното нещо, което изпитва притеснения, са вашите дрехи.
След празниците с ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-01-29T18:01:17+02:00 1.4K 6

Различна Нарния

Имаше един гардероб.
Махагонов, стар, миришещ на спомени.
Дръжките му бяха позлатени, усещах скърцането на думи зад вратата му.
Изкушавах се да го открехна, да зърна съдържанието му, да попия аромата на дрехите му в кожата ми; да се завия с вълнено палто, да го помириша и да запомня всяка прашинка, ...

evgeniya

Проза » Разкази

2015-01-29T17:56:45+02:00 791 6

Любовта на демоните-3

Връщам се в коридора, но Елиза я няма. Втурвам се през широко отворената врата. Скачам през три стъпала надолу по стълбището, но от нея няма следа и на улицата, която оглеждам и в двете посоки. Не мога да повярвам, че така бързо успя да изчезне.
Качвам се в колата и нареждам на Филип да кара бързо к ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

2015-01-29T17:47:09+02:00 993 1

Ванчо Държавата

Ванчо Държавата
- така го наричат стари и млади. За него „няма“, не е празна дума, а пълна със съдържание.
- Няма „няма“ - държавата „има“! – твърди Държавата.
Ванчо е шофьор на голям началник. Познаваш ли Държавата, не е нужно да знаеш началника, не познаваш началника - задължително е да знаеш Ванч ...

Volter

Проза » Разкази

2015-01-29T17:45:27+02:00 1.3K

Сянката - глава 1 (филтър: забранено за хомофоби)

Сянката е роман, където се преплитат психологически аспекти, романтика (LGBT предимно, което означава, че предупреждавам, тук има разказ за гей-двойки) и фантастика/фентъзи. Главният герой Фера Флорентайн ще бъде подложен на известно количество изпитания, за да открие как миналото и бъдещето се съче ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

2015-01-29T17:41:15+02:00 1K 1

Изход

И тази слънчева сутрин Мина излезе на двора да упражнява кучето. Полагаше неимоверни усилия и те вече даваха резултат – четириногото се подчиняваше и правеше това, което тя искаше. Днес и въздухът беше различен. Като че ли повече птици пееха на клоните, а цветовете на градинските растения бяха по-ух ...

TheThirdEye

Проза » Разкази

2015-01-29T17:38:47+02:00 676

Божурено море /Четвърта, последна част/

...................
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха ...

Valens

Проза » Разкази

2015-01-29T17:35:10+02:00 1K 4

Интериорът или мисли на един малък човек

От сутринта ми е криво, ама... много криво. Абе, то от десетина дни това ми е „нормалното” състояние и за кой ли път ми се налага да се „обяснявам” с изтърканата фраза „ами... в емоционална дупка съм, ама... ще се оправя”. Ще се оправя... Нейсе... Тя, тази дупка, като дупката в КТБ е цял кратер и не ...

tanchok

Проза » Хумористична

2015-01-29T17:34:36+02:00 1.1K

Историята на света

Появи се светлина. И светът беше добър. Имаше Бог. И Той създаде хората, които живееха тогава. Те работеха, обичаха и си помагаха. Не знаеха що е тъга или мизерия. Нощта никога не идваше.
После света се промени. Има Бог, има Сатана. Има войни, има и мир.Има глад, алчност и тъга. Хората се любят и мр ...

SylviaA

Проза

2015-01-29T17:24:40+02:00 555

Аромат на нея

Аромат на нея
Нещото, което ти никога не би объркал, защото усещайки го, дори случайно, винаги ти напомня на нея... Нещото, което така властно умее да те обгърне в сладострастно опиянение, нашепващо спомени от миналото... Това, за което копнееш постоянно... отново да го усещаш – нейния парфюм. Нищо ...

cveti10-

Проза » Разкази

2015-01-28T23:29:11+02:00 948

Райско кътче

Гидът ме заведе в райско кътче. Топнах се в малкия кръгъл басейн, който ми предложи персоналът – местни хора, облечени в традиционни носии. Всички много ми угаждаха, явно знаеха как се привличат клиенти.
Разплух се в топлата вода. Един дебелак започна да мята в басейна моркови, лук и други зеленчуци ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-01-28T23:24:31+02:00 577

Как се пише велик разказ?

Как се пише велик разказ?
Да не се изненадате от странното заглавие, учител съм по български и възложих на шестокласниците да пишат есе на тази тема. Колежката Славка Кирилова ми даде идеята. Каза ми, че щяло да им е много интересно на децата, направо щели да се влюбят в него, а пък те горките така ...

LeadFoot

Проза » Хумористична

2015-01-28T23:02:32+02:00 3.2K 7

Няма да боли

няма да боли... много. виждаш ли, няма точно упойка за това. нито лекар специалист. няма и кой да ти държи ръката. болничните стаи са заети. такситата не идват до тук. след това си сама. други варианти ли? няма. това е. слушай, отварянето на гръдния кош е лесно. това почти всички го могат. ще се изу ...

Dess-troyer

Проза

2015-01-28T22:58:07+02:00 772 2

Късметлия

КЪСМЕТЛИЯ
„Ей, късметлия съм си аз и толкоз. Да ми се яви насреща, не кой да е, ами оня дет’ зарад него си зарязах баскетболната кариера и станах вратар на „Гъше перо” – Голосмочево” – такива ми се въртяха в главата и сигур ми се чудите на акъла, щот’ не знайте кой съм.
Аз съм оня, дето всеки ден иг ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-01-28T22:52:33+02:00 1.3K 5

Горан

ГОРАН
Ксения беше прекалено крещящо име за жена, попрехвърлила четирийсетте, с огромна бенка на носа, прераснала от чоплене в гнойна рана; с огромен таз, който се мъчеше да компенсира пълното отсъствие на бюст; със самочувствие, което превишаваше размера дори на задните й части; с пълна липса на чув ...

exuded

Проза » Разкази

2015-01-28T22:50:01+02:00 794 1 3

Ангел на греха

Легенда, превърнала се в блян за жените и ад за мъжете.
Той обичаше да си играе. Изкушаваше дамите галантно и с обожание, за да открадне сърцата им. Колко се забавляваше с женските чувства. Очите му бяха пълни с обещания. Той бе хищен ловец, който знаеше как да примами всяка една своя жертва. Никога ...

Aleto12

Проза » Разкази

2015-01-28T22:46:50+02:00 863

Божурено море /Трета част/

Видял я в санаториума и всичко му се
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...

Valens

Проза » Разкази

2015-01-28T22:45:12+02:00 941 3

Синеок шанс

- Госпожо, аз пък няма да седна до Ангел!
Нина вдигна глава от дневника, беше началото на часа и всички деца все още се щураха насам-натам из стаята.
– Защо Виктория, какво има сега?
– Защото много мирише, госпожо!
Децата започнаха да се кикотят и погледнаха в посока към задните чинове. ...

Rois

Проза » Разкази

2015-01-28T07:45:31+02:00 1K 10

Нуждая се от любов

Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е ...

Naddence

Проза » Други

2015-01-28T07:36:18+02:00 864 2

Приятели

ПРИЯТЕЛИ
Преди да отворя вратата, вече чувах драскането и скимтенето отвътре. Едва открехнах и Джери ми се метна в ръцете, а аз присвих очи и стиснах устни в очакване на 5-минутните мокри целувки. Не би. Джери само ме близна, скокна обратно и се затърча към спалнята на Мамито. Последвах го и онемях. ...

lordly

Проза » Разкази

2015-01-27T20:22:24+02:00 1.3K 8

Лош сън..

Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, ...

Beli-Ruje

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-01-27T20:14:38+02:00 925 1

Божурено море /Втора част/

– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...

Valens

Проза » Разкази

2015-01-27T19:57:28+02:00 990 3

Приятелска вечеря ( 18+)

ПРИЯТЕЛСКА ВЕЧЕРЯ
Разказът не се препоръчва за лица под 18 години
- Абе…викаш, не съм бил прав. Не съм, ама съм! Така трябваше. Ти като си много ‘убав ‘що не ме спря?! Кажи де? Мълчиш! К’во ми се пулиш насреща като каракоджул? Хем ти ме накара да я заговоря, после да я поканя на кафе. Нали помниш? А ...

emo2

Проза » Разкази

2015-01-27T07:54:56+02:00 1.3K 10

Минусово

навън е минусово
носът ми веднага замръзва
не си усещам пръстите
дъхът излиза на вълма от устните
една дълга, болезнена тръпка се спуска по гръбнака ...

Dess-troyer

Проза

2015-01-27T07:53:32+02:00 792 3

Дано си се научила да плуваш

Потапяш своите страни
Във мене ти момиче
И плуваш във дълбоките води...
***
Не ми бе ясно със какво плених интереса ти дете. Ти малка бе, но нямаше значение това за теб. Добре, но знаеше ли кой съм аз? О, не. Ти мислеше че принцът е пред теб; но принц не бе – демонът в човешки образ. Крадецът на душ ...

alexandartheo

Проза » Писма

2015-01-27T07:49:35+02:00 1.2K

Призраци от детството

Апартаментът ни е старомодно обзаведен. С огромна черна секция закриваща цялата стена. Всяко място от нея е вече заето с всевъзможни боклуци. Понеже апартаментът ни е 3-стаен, а ние сме петима души, холът и спалнята на родителите ми са събрани в едно. Затова освен секцията, черните кожени фотьойли и ...

beatris

Проза » Разкази

2015-01-27T07:41:23+02:00 723 1

Tерпентин

Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. В ...

Sinnerman

Проза

2015-01-27T07:36:38+02:00 1.2K 2

Не е престъпление

Тупване, поглаждане - и последната възглавничка върху дивана придоби съвършен вид. Огромният хол на къщата, която Нина ежедневно поддържаше, вече изглеждаше точно като на снимките в сп. „Идеален дом“. Единственият обект, който нарушаваше хармонията на модернистичния дизайн, бе баба Ана. Осемдесетгод ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2015-01-25T17:13:25+02:00 2.2K 14

Лакърдии

Аероплана,
дето ниско лети над село и раздира нощите, казват бил шпионски - все минава след полунощ! Щом грохота на желязното чудовище ни събуди, скачаме боси изпод юргана и тичаме на сачака – бе́лким го видим. Да, ама пустият му американец не ще да пали фарове – кара на тъмно и не можем да разберем ...

Volter

Проза » Разкази

2015-01-25T17:12:37+02:00 1.3K 1

Божурено море /Първа част/

Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...

Valens

Проза » Разкази

2015-01-25T17:09:05+02:00 931 4

Сладка любов

Сладка любов
Сладкиши, торти и бонбони; шоколад, сметана и карамел, смеси ги и се получава блаженство равно на първата ти любов. Поне за мен беше така.
Беше лятото когато бях на 18. Аз и сестра ми живеехме в къщата ни на село близо до града. Къщата беше доста голяма само за нас двете, но никога не б ...

mimkawee

Проза » Разкази

2015-01-25T14:08:38+02:00 789 1 1

Това е тя

Тя беше крехка. Беше чувствителна, лесно доверчива, притежаваше чисто и добро сърце. Единственото нещо, от което се нуждаеше, беше просто любов. Силна любов. От тази, споделената, силната, изпепеляващата. Не беше преживяла много на нейната възраст, но това беше достатъчно,за да добие поне малка пред ...

Naddence

Проза

2015-01-25T13:38:50+02:00 960 3

Страх от смъртта (или - защо ни е нужно изкуството)

Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат ...

selene727

Проза

2015-01-25T13:22:43+02:00 1.2K 16

Сферата на технологиите и сферата на чувствата

- Откритията в сферата на технологиите нарастват не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час - започна Доминик - Ако искате да сте най-добрите, не е достатъчно да се сетите първи за дадено нещо. Колкото и креативна да е идеята, трябва да сте бързи. Тук нещата седят по този начин - ако не си достат ...

candy_girl_13

Проза

2015-01-24T19:58:57+02:00 845 1