Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Приказки по спомен

Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за ...

Dess-troyer

Проза

861 1

Разходки

РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...

exuded

Проза » Разкази

787

?

Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

843

Джогинг

ДЖОГИНГ
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...

exuded

Проза » Разкази

860

Не може ли светът да бъде по-добър?

Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изче ...

Galifray

Проза » Писма

1.1K 1

Твореца на есента

Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Да бъдеш добър

Да бъдеш добър
Да бъдеш добър е качество, което малко притежават в днешно време.
По-лесно е да бъдеш егоист и повечето са такива. Едните мислят със сърцата си, другите пък изобщо не мислят.
Грешка е обаче да се смята, че щом си добър и обичаш си слаб. Казвам ви, това е най-голямата сила, която човек ...

Severinaa

Проза

907 1

Старата кола

Старата кола
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият, бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна и игра на светлините като в картина на импресионис ...

Bezzhichen

Проза

1.6K 1 7

Гнездото на щъркелите

Имало някога едно село, намиращо се в една не много далечна земя. То било разположено в красива равнина, през която минавала една от най-пълноводните реки. Тя напоявала полята и така жителите на селото се радвали всяка година на изобилна реколта. Самото селище било добре устроено, подредено и добре ...

Boyan

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 3

Старият москвич

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...
Сп ...

slan4ogled

Проза » Разкази

943

През шала на спомена

Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

907

Ретроградно

10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8. ...

Dess-troyer

Проза

925

* * *

Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...

heartandsoul

Проза » Хумористична

1.1K

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...

Helius

Проза » Разкази

1.2K

Еминюню

ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" ...

lordly

Проза » Разкази

1.8K 12

Ако Дяволът имаше CV

Европейски формат на автобиография
Лична информация
Име
[Фамилно, Лично, Бащино] Дяволитов, Дявол, Лъжев
Адрес ...

duffmckagan

Проза » Други

1K 1 5

Продавачът на усмивки

И в този ден, както винаги през работната седмица, бях станал рано. Слънцето едва бе изгряло и тепърва започваше да гали с лъчите си малкия град, в който живея. В началото на есента температурите в тези ранни часове все още бяха поносими, но нямаше как да изляза от вкъщи само по тениска и дънки. Лип ...

Boyan

Проза » Разкази

886 5

Вързанки

-Завържи си добре обувките, Ферис!
-Но, мамо, така ги връзвам аз, и после ги навирам навътре в обувката.
-Чуй ме добре сега, защото няма да ти го повторя пак. Ела на улицата с мен. Покажи ми как играеш тази игра.
-А, много лесно мамо, просто хвърляш камъчето върху едно квадратче и скачаш върху него. ...

WhiteDesert

Проза » Други

843

Една морска история

“В Памет на моят съсед и приятел Христо, който спаси два човешки живота, но при това, загуби своят”
Вълната се разстла мощно върху пясъчния бряг и изми следите, които Те двамата, бяха оставили върху него. Все едно не са минавали никога от тук, заличи ги, както времето заличава всичко около себе си, ...

angelbard

Проза » Разкази

849 1

Кратката любовна история на една начинаеща феминистка

Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за кл ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1.1K 1

Шаранът

Васко всяка неделя отиваше за риба. И тази неделя не направи изключение. Обичаше да бъде сам, нещо като единак падаше, даже и жена му беше вдигнала ръце от него. Познаваха се от дълги години, но тя така и не успя да го промени. Както подобаваше навика, той стана рано, изкъпа се, взе си такъмите и из ...

Rossini

Проза » Разкази

1.2K 1

Преводачката

Младата преводачка получи поредния материал. За нея това беше много лесно: трябваше да преведе указание за лечение и списък от необходимите витамини. След един час всичко беше готово. Тя очакваше обаждане с благодарност за бързата работа. Получи го, но нямаше благодарност, а само критика.
- Дадох кр ...

Alina1

Проза » Други

1.2K

Из дневниците на неуспелия мечтател

.... и изведнъж човекът, който е чакал и се е подготвял с години за старта на самостоятелния му живот, трупал опит и знания и запасен с такъв оптимизъм и мотивация да изкатери това въже към успеха, забелязва, че въжето е бодлива тел, спускаща се от небето, чиито друг край не се вижда. На всичкото от ...

franceff

Проза » Писма

960 1

На София (накратно, няма страшно да обичаш София, дори когато тя изобщо не знае, че съществуваш)

Баничка с айран точно в 5:40 от кварталната пекарна. Кучешка разходка в 7. Онзи комунистически магазин преди парка с туршията и Тодор Живков. Лъскаво казино на два метра от него. Бездомните котки се умилкват около краката ми. Бездомните деца също. На Коперник съм винаги опръскана с кална, мръсна вод ...

Dess-troyer

Проза

800 2

Неизбежно

Случи се. Знаеше, че ще се случи, че е неизбежно, дори го описа няколко пъти в различни разкази. Сега се случи. В разказите не беше успяла да пресъздаде колко е болезнено.
Банката вече е празна и затворена. Останали са една закачалка и пластмасова чашка с няколко фаса. Никога повече няма да отвори в ...

feelings_hunter

Проза » Разкази

819

Къщичка

Беше вечер и надникнах през прозореца, просто ей така. Срещу ми имаше къщичка, с малка, леко открехната врата, с изпочупени прозорци, закрити от вътре със стари парцали, навярно бранещи я от студа и въпреки това, от единия мъждукаше малка светлинка. С покрив леко сведен и липсващ комин. С градинка, ...

dust-in-the-win

Проза

823

Някога

Мислех, че няма да видя светлината.
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

913 2

Банкерът и Тера

БАНКЕРЪТ И ТЕРА
На момичето, което го почувства
1.
За малко да закъснее. Шофьорът му така и не се научи да кара по-бързо. Беше професионален шофьор, обясняваше, че длъжността му не позволява развиването на високи скорости, защото те унижават пътника. Логиката му заслужаваше размисъл, но не му бе до ...

exuded

Проза » Разкази

1K 1

Нека да нарисуваме една картина

Нека да нарисуваме една картина. Първо се появява платно - рамка. После се оцветява цялото платно в червено. Ярко, горещо. Мястото на картината е пустиня. Бавно червените единици се разместват. Обособява се яркото огнено кълбо познато като слънце. А там от където са си тръгнали червените, за да наси ...

Myth

Проза » Разкази

1.4K

Човекът с колелото

В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...

tankatanka79

Проза » Разкази

1.3K 1 13

Тази нощ я сънувах..

... Беше точно такава в съня ми, както някога - млада, красива, умна и лъчезарна арменка. Само с 5-6 години по-голяма от нас, единайсетокласниците, идваше направо от университета, бяхме първите ù ученици и всички мъжкари бяха луди по нея. Разбира се, и аз.
.... И преди това обичах да пиша, за четене ...

Torvald

Проза » Други

745

Бърборина и Вълчан

Намирам името Гина за много хубаво. Винаги ми звънкаше в устата всеки път, като кажех: „Лельо Гинче мама ме прати за една глава лук, че забравила да купи“ или „Лельо Гина Емо у дома ли е?” (Без него бяхме за никъде.) Всички обичахме леля Гина. Тя никога не се караше. Никога не навикваше и никога не ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

1.2K

Клавиши

Опитах се да те напиша в рима и те изгубих в белия лист. Нарисувах клавиши. Черни и бели. Като нас. Намерих те на върха на пръстите си. И просто те изсвирих. Най-грандиозният ми спектакъл.

ikiva

Проза

1K 1

Младост

МЛАДОСТ
“Младостта преминава различно,
За едни като празничен звън,
неуспяли да вкусят от всичко,
Тя изчезва подобно на сън!” ...

gudman

Проза » Литературни очерци

1.9K 7

Неделен дневник

НЕДЕЛЕН ДНЕВНИК
Ставаме, будим се, мърдаме в леглото. Неделя. Кофти ден. Тя става, гола е, кърши се, красива, мирише хубаво. Буди ме, гледам я, дремя, мързи ме, мириша лошо.
- Ще отида до мола да кърмя – казва.
Кимам, значи знам. Това е всяка неделя.
- Ще отида на лов – отговарям. ...

exuded

Проза » Хумористична

1.3K 5

Ирина

Ирина
Две жени – млада и зряла разговарят седнали пред чаши топло кафе в сепаре на известно столично заведение:
- Какво искаш да знаеш за мен? Искаш ли да чуеш сълзливата сапунена история за пред камерите или пък те интересува истината скрита в мрака на големия град, в сенките на деня. Можеш да надн ...

Sky210

Проза

814

Петък - последният хубав ден от месеца

PART I
Тъжно, че една толкова красива жена вехнеше по толкова грозен начин. Нейната хубост не беше само външна – тя струеше от очите ѝ, издавайки съвършенството на вътрешния ѝ свят, тя отнемаше дъха. В погледа на Емили винаги имаше нещо вълшебно, дълбоко и ангелско – дори сега, когато покрусата я см ...

aynag

Проза » Разкази

852

Неразказани спомени от детството - Продължение

Беше 1951 година. Лятна ваканция в Шумен. Съседи от улицата се хванаха да отглеждат копринени буби. Уверена съм, че малко съвременни деца имат представа, че естествената коприна се добива от една бяла гъсеница, която се нарича копринена буба. И аз поисках от маминка да вземем бубено семе и да си отг ...

yogimax

Проза

1.1K

Мрачни портрети

Цигареният дим се стелеше, като завеса в малката стаичка и придаваше призрачно излъчване на картината, която младият художник рисуваше. С огромна нежност той нанасяше последните щрихи върху новия портрет, все едно галеше с четката, а не рисуваше. На платното беше тя… Неговата болка…Неговия копнеж…
Ж ...

tankatanka79

Проза » Разкази

1.2K 1 9

Мигове щастие

МИГОВЕ ЩАСТИЕ
Като се замисля, никога досега не съм срещал нещастен глупак. Достигам до същия извод и без да се замислям.
Малката месарница отсреща събира по-голямата част от елита на квартала. В събота е най-голямата тарапана – в магазина влизат един след друг учителят, който тайно разглежда порно ...

exuded

Проза » Хумористична

1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Приказки по спомен

Разходки

?

Джогинг

Не може ли светът да бъде по-добър?

Твореца на есента

Да бъдеш добър

Старата кола

Гнездото на щъркелите

Старият москвич

През шала на спомена

Ретроградно

* * *

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Еминюню

Ако Дяволът имаше CV

Продавачът на усмивки

Вързанки

Една морска история

Кратката любовна история на една начинаеща феминистка

Шаранът

Преводачката

Из дневниците на неуспелия мечтател

На София (накратно, няма страшно да обичаш София, дори когато тя изобщо не знае, че съществуваш)

Неизбежно

Къщичка

Някога

Банкерът и Тера

Нека да нарисуваме една картина

Човекът с колелото

Тази нощ я сънувах..

Бърборина и Вълчан

Клавиши

Младост

Неделен дневник

Ирина

Петък - последният хубав ден от месеца

Неразказани спомени от детството - Продължение

Мрачни портрети

Мигове щастие

Опашка