Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Великденски курабии

ИСТОРИИ С МАРИАНКА
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

1.1K

За принцовете и особено за принцесите

За принцовете и особено за принцесите
Посвещава се на русото ангелче от магазина!
Опашка на касата. Изнервящо, но нормално! Анемично пристъпвам, гушкайки обичливо бутилката.
- Здлавей! - поглеждам надолу. "Здлавей" ме държи за ръкава. "Здлавей" е руса, симпатична, с плитчици и розови ластичета... и ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

1.2K 1 8

Ако Фройд беше автомобилен инструктор

Ако Фройд беше автомобилен инструктор, тогава едни негови обяснения по време на кормуване ще звучат може би така...
... "Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико-химико-кинетични процеси в двигателя, водещи до гене ...

duffmckagan

Проза » Други

779 3

От стария сандък: Играчките

Дотам рядко достига светлина...
Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.
Тогава то, най-вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.
Сандъкът е в един от ъглите на тавана - най-тъмният, като че ли, ...

kalin8

Проза

923

***

@@@
На дървото пред апартамента грачи гарга. Аз съм парламент, строен на терасата. Дебат човек. Пуша. Изграчи гаргата, каквото бе решила, и отлетя към по-добри места. Парламентът си остана. Защо така се получава, че когато грачиш, имаш полет?
Още пуша. Иде ми да грача. Парламент съм. Искам да летя.

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

734

Хартиените снежинки

Те, снежинките, никога не докосват земята, никога не полагат малките си телца върху нея и не се сливат със звука на тишината. Просто падайки умират. Както мечтите понякога умират още в зародиш, защото хората са твърде заети с прозаични неща и са твърде уморени да вярват, че нещата се получават, стиг ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.4K 1 4

С вкус на детство

Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...

in4enceto_91

Проза » Други

1.1K 1 2

Циганското лято

Гладен беше рошав Трайчо. Гладен, ама като вълк. Преметнал торбичка на рамо вървеше из гората, а босите му крака газеха и подритваха жълтата шума, белким изровят някоя киселица или скрил се от катеричките орех. Но животинките отдавна бяха ошетали и прибрали зимнинката.
Не щеш ли, без да се усети, Тр ...

slavi2002

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 4

Няма да те мразя

Няма да те мразя!
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...

P.Halliwell

Проза » Други

1.2K 1

Искам да знаеш

Знаеш ли, Красавице?
Ти си най-ценната перла, която морето може да създаде.
Ти си най-нежното и мило създание, което може да се разхожда по земята.
Ти си.... най-красивото и нежно цвете, което земята може да роди.
Ти си усмивката на лицето ми, блясъка в очите ми... ...

sunchine

Проза » Писма

1.6K 4

Утро

У Т Р О
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаш ...

exuded

Проза » Разкази

685

Гертруда

В една гора накрай света живеели двама братя – Галин и Босил. Галин притежавал десет хектара горски масив и триетажна горска хижа, а Босил притежавал младежки пъпки - родителите им оставили цялото наследство на първородния Галин. В един момент това започнало да дразни пъпчасалият му брат.
- За какво ...

popolo

Проза

718 1

Особената

Замесена беше някак от друго тесто. Все искаше да изглежда като останалите - привличаща, вкусна, ароматна, неустоима и достижима, потребна и полезна... Гледаше ги с възхищение- подредени на рафта една до друга, така приличащи си до еднаквост и се опитваше да си намери мястото сред тях. Всички очаква ...

gOra

Проза

1.1K 3

Рапунцел

Рапунцел ми викаше, заради дългата тъмноруса коса. Все я държах вързана на кок, а той постоянно минаваше и ми крадеше шнолите. Рапунцел. Гласът му още кънти някъде из задните улички на подсъзнанието ми. Ама така кънти, че ще ми се пръсне главата.
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...

plamiv

Проза » Други

808

Велик народ

Велик народ
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...

nikjelev

Проза

681 6

Сигнали

СИГНАЛИ
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути – познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:
- Честито, Стоянов. Да си жив и здрав, ...

exuded

Проза » Разкази

676 2

Прародителят

ПРАРОДИТЕЛЯТ
Толкова съм уникален, че започнаха да ми слагат жици на главата, за да разберат какво ми е. Свързаха жиците с компютър и така анализират мозъка ми.
„Абе, хора, викам им, оставете ме намира. Няма как да разберете защо съм толкова красив, умен и желан. Просто човечеството жадува да чуе ми ...

exuded

Проза » Хумористична

995 1

На по Чаша Вино

Чашата вино в ръката ми беше толкова лека и пасваше така добре на сгъвката на пръстите ми, че вътрешно бях убедена в несравнимостта на този момент. Част от гъстата течност вече се разливаше във вътрешността ми, гъделичкаше ме, вдъхваше ми едно особено чувство. Наясно бях, че небето пред мен беше едн ...

Harmless

Проза » Други

1.3K 1

Бай Ганьо по Гергьовден в Кушадасъ

БАЙ ГАНЬО ПО ГЕРГЬОВДЕН В КУШАДАСЪ
Сега като се замисля, нямало е начин да не го срещна. Та кой друг, ако не копия на прототипа от заглавието, включително моя милост, би пропуснал келепира на тези ранни оферти на находчивите ни комшии.
Аз, нали съм с ишиас, се транспортирах до келепира със собствен ...

lordly

Проза » Хумористична

1.5K 7

Реквием за една любов

Градинарят Феликс беше безумно влюбен в принцесата, за която всеки ден приготвяше кошница с цветя. Отначало момичето не забелязваше погледа му, но с течение на времето и тя го хареса, а един ден сподели и любовта му. Знаеше, че никога няма да може да се ожени за нея, и че рискува главата си, но това ...

satanas

Проза » Разкази

1.2K 4

Приморско

Хриси в Приморско
Пуснах в Гугъл търсене по „чисто море“. Появиха ми се няколко десетки сайта за Приморско. Имах някакъв смътен спомен опреди 20-тина години, когато с мама бяхме на почивка в Китен и наминахме да видим Приморския плаж. Тогава мислех не толкова за климата, морето и плажа, колкото за т ...

IlianaPP

Проза » Разкази

1.3K 1

Съдба

До очи небесни, изпод облаците черни.
Ято огнени жерави летят над тлеещите клади.
Лежат си тихо войни храбри, завити надълбоко
суровите земи и майки святи ридаят свойте сълзи.
Сто ангела запяха на звезди далечни. ...

P.Halliwell

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

* * *

* * *
Когато думите не идват от сърцето - те имат само звукова сила!
ДТ©

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Среща в гората

Среща в гората
През последните години нямам много възможност да ходя на лов.
Преместих се да живея в големия град поради липсата на работа на село, нямам кола, а билетите за междуградските автобуси и влаковете не са от най-приемливите, че човек да си позволява ежеседмични разходки из половин Българи ...

parvanski

Проза » Разкази

904

Сянката - глава 16

Зак беше облечен в изряден тъмносив костюм, катраненочерната му коса беше подредена назад от красивото му, аристократично лице. Той държеше лед в черните си очи, но плашеща усмивка на устните си. Погледна ме за кратко, но не изрази никаква друга емоционална реакция към присъствието ми. Те-хьон го гл ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Жетварят - 3

Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...

ParvaNova

Проза » Фантастика и фентъзи

918 1 8

18+ Обичам те - разказ на ужаса

Тихомир Цонев
Обичам те
РАЗКАЗ
Селото ѝ се намираше високо на скалистия хълм. Какъв ти „скалист хълм” – цялата Земя се състоеше от скали. Всички казваха, че в Резервата се отглеждат животни и растения, каквото и да представляваха тези неща. Тя никога не бе виждала друго, освен семейството си и скали ...

cycletrip

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 1 2

Приказка за вълшебната гора

Приказка за вълшебната гора
В една вълшебна гора живяло едно много добро и старо дърво. То имало красива корона и здрави корени. Дървото познавало цялата гора. То обичало полянката изпъстрена с горски цветя. Обичало мравките, които обитавали зелената трева, птичките, които пеели неуморно птичите си ...

chenche

Проза » Приказки и произведения за деца

6.1K 1

Пролетното дърво

Пролетното дърво
(един анализ на нашето съвремие)
Пролетното дърво впило корени в сухата почва, полумъртво креташе и чакаше поредния си спасител. Дали дъжд или киселинно разочарование ще посрещне то за пореден път, времето ще покаже. Вече години наред си седи пролетното дърво, с горящи меднозлатисти ...

Stmladshi

Проза

956

18+ Деликатна терапия

Деликатна терапия
I
- Днес се чухме с Мария, онази моя колежка от старата работа. Нещо го е загазила с големия си син. Покани ни да отидем у тях и да поговорим по въпроса. – подвикна жена ми от кухнята, докато се събличах припряно след работа, изгладнял като вълк.
- Коя Мария, навярно имаш предвид т ...

anyla

Проза » Еротична

3.1K 2

Лошите неща идват безплатно

Лошите неща идват безплатно. Особено като се опитваш да плащаш за нещо с чувства, защото е рисковано. Може да станеш психически изчукан, и след това захвърлен. Поне с парите си сигурен, плащаш и получаваш това, което преди това знаеш как изглежда. То дори може да се преструва, няма от къде да знаеш, ...

kristaY

Проза » Други

659

Източници

ИЗТОЧНИЦИ
Очертаваше се добра възможност да заеме поста – от два независими един от друг източника му бе даден ясен сигнал, че кандидатурата му предстои да бъде обсъдена. При това обсъдена не как да е, а обстойно, в детайли. Най-вероятно щели да го извикат на интервю.
По този повод той обръсна вежди ...

exuded

Проза » Хумористична

905 1

Бира!

Денят е петък, месецът е юли, а годината е 1990-та. Лятото е в разгара си, аз съм безгрижно студентче, освен това съм и във ваканция, а нашите са се омели на някъде и теренът е свободен. Съчетанието от гореизброените факти довежда до логичното заключение, че вечерта е подходяща за усвояването на изв ...

oorka

Проза » Разкази

1.7K 3

Жетварят - 2

Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...

ParvaNova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1 8

Минчо - 11

Глава единадесета
Въздържател
Кака Яна, щастлива, поливаше розите и си тананикаше весела народна песничка, а Минчо пийваше под асмата и се уригваше юнашки. През последните дни той по всякакъв начин се стремеше да помага на жена си и се бе издигнал в очите ù почти до ниво “мъж-мечта”.
“Бре, каква е к ...

charo

Проза » Хумористична

1.5K 1 4

Истини

ИСТИНИ
Беше празник и за двамата. Синът беше останал при бащата, защото нямаше лекции. Той бе студент в трети курс, всичко го вълнуваше; четеше рядко, неговото поколение бе любопитно, но мързеливо. Така поне си мислеше бащата. Той пък бе работлив, но не се открояваше с особено любопитство. Фактите и ...

exuded

Проза » Разкази

627

Кумчо Вълчо

Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...

popolo

Проза

710

Щатен коментатор

Щатен коментатор
"... за да получите хвалебствен коментар на произведение изпратете есемес на кратък номер 085... с номера на произведението.
За да получите критика, граничеща с оплюване и попържни изпратете номера на произведението на кратък номер ..."
Рекламното каре в горния ляв ъгъл на сайта вед ...

йеромонах

Проза » Разкази

915 6

Жетварят

Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...

ParvaNova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 4

Готов съм

Знаеш ли, Красавице?
Липсваш ми, липсваш ми така както никой никога не ми е липсвал.... всъщност през целия ми живот само двама са ми липсвали.
Първият е майка ми, вторият - дъщеря ми, а третият – ти.
И знаеш ли още... сигурно знаеш, но ще го кажа. Готов съм дад играя роля, готов съм да съм „втори“ ...

sunchine

Проза » Писма

1.3K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Великденски курабии

​За принцовете и особено за принцесите

Ако Фройд беше автомобилен инструктор

От стария сандък: Играчките

***

Хартиените снежинки

С вкус на детство

Циганското лято

Няма да те мразя

Искам да знаеш

Утро

Гертруда

Особената

Рапунцел

Велик народ

Сигнали

Прародителят

На по Чаша Вино

Бай Ганьо по Гергьовден в Кушадасъ

Реквием за една любов

Приморско

Съдба

* * *

Среща в гората

Сянката - глава 16

Жетварят - 3

18+ Обичам те - разказ на ужаса

Приказка за вълшебната гора

Пролетното дърво

18+ Деликатна терапия

Лошите неща идват безплатно

Източници

Бира!

Жетварят - 2

Минчо - 11

Истини

Кумчо Вълчо

Щатен коментатор

Жетварят

Готов съм

Опашка

За принцовете и особено за принцесите